Св. преп. Никита Изповедник, игумен Мидикийски
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Майка му починала на осмия ден след раждането му, а баща му след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба. Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога.
Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска любов и Никита скоро станал монах. Седем години по-късно бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий. По същото време му било възложено и управлението на манастира, понеже игуменът вече бил стар и немощен, а когато той починал братята избрали единодушно Никита за негов заместник. Като приел игуменския сан, той с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя.
Никита живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони. Всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор били изпратени на заточение в различни места на империята. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение и били затворени в отделни тесни и влажни тъмници. След това, по заповед на императора, били изпратени посред зима на заточение в източните предели на империята,от където след пет дни били върнати обратно в столицата. Изтощен от дългия и труден път, Никита пристигнал в Цариград полужив и отново бил хвърлен в тъмница при непоносимо тежки условия, заедно с другите.
Императорът, като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра. Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир. Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклонение от истината е равносилно на пълно отстъпление от православие. Решил, че където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и там открито и без страх поучавал народа да се придържа към истинското църковно учение. Като научил за тази му дейност, императорът му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Преподобният отказал и бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет.
След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание и почитали светите икони. Преподобни Никита не се върнал в Мидикийския манастир, а прекарал остатъка от живота си в безмълвие близо до Цариград. Когато починал, на погребението му се събрали много хора – монаси и миряни, мъже и жени, млади и възрастни. Гробът му е в неговия манастир, в Мала Азия.
За благочестивия му и свят живот Бог прославил преподобни Никита с чудотворна благодат.
