Каменоделецът, в чиито вени тече Балчик
Той се казва Мариян Цветков. На 45 години и е единственият каменоделец в Балчик. Всъщност, основната му професия от 25 години е озеленител към Общината в града. Никога не си е представял, че ще остане в Белия град. Като всеки млад човек е мечтаел за нови хоризонти. Но е открил своето място в живота в любимия Балчик. Съвсем случайно, също преди 25 години, започва да се занимава с камък. Първото нещо, което е създал е каменна ваза. По-късно във времето разбира, че негов прадядо по майчина линия от Каварна също е бил каменоделец. Имал е задруга (бригада), с която са работили не само в Каварна, но и в Балчик. Някой от старите къщи в града са построени от него, както и най-старата от трите мелници.
“Балчишкият камък е много интересен – казва Мариян. - Той има около седем разновидности и всеки вид си има строго определена функция и специфика, която се използва за различни дейности – дали за градостроене, архитектурни елементи или по-фини пластики. В района е имало няколко кариери. За съжаление в момента не действа нито една от тях. „
„Камъкът има свой живот. – продължава майсторът. - Трябва да го усетиш, да го почувстваш, да знаеш къде точно да удариш, с каква сила. Има много суеверия, които трябва да се спазват, когато работиш с камък. Примерно, не трябва да се пее. Всъщност идеята тук е да чуеш ритъма на чука и длетото, които показват колко здрав е камъка, колко дълбоко трябва да се удари, колко продължително. Друго суеверие е, че не трябва да се прекъсва работата по камъка. Щом веднъж си я започнал, не бива да я оставяш наполовина.“ – споделя Мариян.
Използването на камък в Балчик е още от времето на траките, даже и по-рано. На територията на днешния град Балчик са открити няколко халколитни селища (селища от кменно-медната епоха), които ни връщат около 6000 години назад.
„В Балчик има огромни каменни стени, запазени и до днес. – разказва Мариян. Циклопното строителство от времето на траките също е било известно по нашите земи. Характеризира се с това, че между камъните няма никакво пространство - това е суха зидария със съвършено пасване между отделните блокове. Квадреното строителство от времето на гърците също има своите следи в Балчик.“
Последното голямо строителство с балчишки камък е бил Дворецът на царица Мария преди стотина години от балчишки майстори. Един от тях е съсед на Мариян – бай Петко, който за съжаление отдавна не е между живите. Но балчиклията е усвоил каменоделския занаят от него. И до сега пази и работи с някой инструменти, ползвани от стария майстор. Мариян продължава да издирва стари инструменти, ремонтира ги и с тях създава творбите си. Казва,че така усеща връзката със старите каменоделци.
Мариян обича да „се потапя“ в историята и да опитва стари рецепти. От различни каменни брашна, останали като отпадък от работата му, след много опити успява да открие вярната рецепта как да превърне балчишкия камък в много добра имитация на мрамор.
Казва, че днес камъкът все по-малко се използва като архитектурен елемент или градостроене, което води до забравяне на традициите, до изчезване на самия занаят като такъв. Самата работа е доста трудоемка, но и много удовлетворяваща, защото човек се оказва част от вечността. От време на време в ателието му се появяват млади момчета, заинтересувани от каменоделството, което дава надежда на майстора, че не всичко е загубено и той няма да се окаже последния каменоделец в Балчик.
Мариян е изработил няколко каменни трона, които са поставени на знакови места в Белия град. Направени са по подобие на старите гръцки тронове, каквито е имало в много домове в Балчик по време на османското владичество, но за съжаление са били унищожени или изнесени от румънците при напускане на българските земи. Единият се намира по улица „Черно море“, пред сградата на горското стопанство, с красива гледка към балчишкия залив. Това е трона на Дионис. Върху 1500 килограмовия стол е изобразен грозд, символ на бога на виното - Дионис, откъдето идва и името на днешен Балчик – Дионисополис.
Другият трон е изработен като извинение към бога на морето – Посейдон. Преди години, в един слънчев летен ден Мариян претърпява инцидент, който е можел да отнеме живота му. Казва, че причина за това е било прекаленото му самочувствието на морски човек. Осъзнавайки грешката си, е решил да направи дар на бога на морето – Посейдон. Дълго време се е чудел какъв точно да е той, докато една сутрин се е събудил от сън, в който е видял, че трябва да измайстори трон. Разглеждайки камъните, открива върху един от тях тризъбеца на Посейдон, изваян от сутрешната роса и решава, че точно от него трябва да изработи трона. Намира се на самия бряг и е любимо място на балчиклии и гости на града за отмора. Мариян смята, че така е изкупил греха си пред властелина на морето.
