Християнският свят днес почита Св. преп. Марко, епископ Аретусийски

По времето на император Константин Велики (337 г.) в градовете били построени много църкви и християнската вяра била много по-силна от езичеството. Капищата (свещените места в предхристиянската епоха) били разрушавани. Самият император дал право на християнските епископи да разоряват идолските капища. Аретусийския епископ Марко бил силно привързан към учението Христово  и лично участвал в разоряване на идолските капища.

Скоро в империята настъпили смутни времена – войниците искали смъртта на Константин, както и на племенниците му Гал и Юлиан. Марко ги спасил, като ги скрил в църквата.

След смъртта на Константин на власт дошли управници, които покровителствали еретиците ариани. А след тях император станал Юлиан. Онзи, когото навремето  епископ Марко спасил. Той ненавиждал християнската вяра, която на млади години изповядвал от съображения за сигурността си. И сега, когато имал власт, издал заповед всички разрушени от християните езически храмове да бъдат отново съградени,  за сметка на тия, които ги разрушили.

Вече възрастен, болен, но и уважаван от всички за благочестивия си и свят живот, Марко все още бил епископ в Аретуса. Той отказал да се подчини. Заедно с другите християни бил гонен и жестоко изтезаван - бил бит, замерян с камъни, мъчен до смърт. Полужив го спасил го управителят на града. Впечатлен от смирението, с което преподобни Марко приемал униженията и страданията, той повярвал в неговия бог и станал християнин. По думите на историка блажени Теодорит, мнозина от гражданите на Аретуса, учудвайки се на твърдостта на светия старец, също се обърнали към християнската вяра.