Вечерта преди Благовещение небето се отваря - пожелайте си нещо!
Празникът Благовещение се пада винаги през Великия пост, но въпреки това на него се разрешава да се яде риба. Смята се, че годината ти ще бъде такава, както се чувстваш на този ден. За това трябва да си сит, доволен и с пари, за да ти върви през цялата година.
Православната християнска църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Българите наричат празника още „Благовец“ или „половин Великден„.
Пролетта за народа идва на Благовец. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.
От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.
За него се разказва в Евангелието на Лука. Затова празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница.
На този ден се отбелязва и имен ден – Благовещение, Ден на майката
Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа "Девица ще зачене и ще роди син", се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя.
Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища на край света и самодиви, самовили и „различни други дихания” и започват своите игри
По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила. На Благовещение не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо, затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Според народното вярване дупченето на ушите на момиченцето е част от подготовката му да се превърне в мома, а после и в невеста, тъй като обиците и изобщо украшенията са женски атрибути.
Слагането им бележи стъпка в поредицата преходи от детето към жената. Християнската църква празнува Благовещение. Според Евангелието от Лука, небето се отворило и при Дева Мария слязъл Божи ангел-вестител Гавраил и й донесъл благата вест, че ще роди Сина Божи, Спасителя на човечеството.
Смята се, че в нощта преди Благовещение небето се отваря и всички наши искрени желания стават реалност!
Източник: edna.bg
