Първата си самостоятелна изложба восъчна живопис откри в Добрич Димитрина Желева

Изложба восъчна живопис на Димитрина Желева бе открита в регионалната библиотека „Дора Габе” Димитрина Желева в Добрич. Това е първата самостоятелна изложба на авторката. Тя е директор на дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности” в община Крушари.

 „Рисувам от дете. Една семейна трагедия ми попречи да кандидатствам в Художествената гимназия в Котел, и тогава на 14 години, скрих всички четки и блокчета. Преди две години, явно поради някаква вътрешна потребност, започнах да експериментирам с различни приложи техники – акрилни бои върху фаянс и теракота, рисувани камъни върху дърво, глина, стъклопис. Увлякох се по стъклописа, но се оказа изключително трудоемък процес и с много скъпи материали. Въпреки това, продължавам и с него. Преди няколко месеца попаднах на едни рисунки в нета, изработени по техника Енкаустика – восъци и ютия (специална, разбира се). Реших да пробвам с восъчни пастели от 2 лв. и стара домашна ютия. Хареса ми. Купих си комплект за енкаустика – ютия, арт стило, издрасквач, кубчета восък – различни цветове, восъчна хартия. Пробвах нещо, получи се и така се увлякох, че всяка сутрин ставам в 5 часа, за да рисувам, тъй като през деня нямам възможност. Вечер също свети у нас до късно”, разказа за Про Нюз Добрич художничката.

Първият ми опит ме подведе – оказа се, че е доста трудно – ютията няма подвижността на четката или молива, в определени моменти не виждаш какво излиза изпод нея, защото ръката ти и самата ютия закриват листа. Всеки опит, с върха или ръба на ютията да коригираш нещо води до разтопяване на съседния цвят. Да не говорим за конкретика като Глухарчето, Магарешкия бодил, дървета – много трудно се постигат с ютия. С пейзажите е по-лесно, но и там си има тънкости. Определено съм в началото, но няма да се откажа този път – това е нещото, което ми харесва да правя. От приятелите си от фейсбук разбирам, че им е интересно да гледат. Повечето от тях са далеч от всяко изкуство, без да ги обиждам, физически и пространствено са лишени от възможността да имат досег с изложби, групи и т.н. Наблюдавам ги как гледат на живо картините, интересни и специфични са по своему, и както се шегувам с тях – едно гледаме, друго виждаме”, споделя Димитрина.

По думите й, това е и спецификата на енкаустиката – като техника дава възможност за друга дълбочина и перспектива на рисунката, а като тълкуване – колкото хора – толкова картини. Моментът на пречупването на видяното през собствената призма на гледащия е уникален процес.

Споделя, че някои от картините си е нарисувала за един месец, защото започва, спира, продължава. Но, има и такива, които е нарисувала за 10 минути, защото всичко се получава от първия път.

Рисува пейзажи, стари параклиси, дървета, затворени къщи.

Това е първата изложба на Димитрина. „Не съм търсила никаква външна изява, но така се случи. Имаше вероятност да има други две на други места. Добре, че не се състояха. Защото смятам, че библиотеката е мястото, което моите картини заслужават. Спряла съм с акрила, но ще продължа. Със сигурност ще работя отново и стъклопис. Имам 10 стъклописа, от които 9 вече не са мои. Защото ги показах и някой ги пожела. Впоследствие получих снимки къде са поставени. Наистина, получило се е нещо уникално и аз много се радвам, че са разпознати.

Със сигурност продължавам със стъклото и восъка, категорична е художничката.