Със специално написано стихотворение Елена е първа в конкурса „За да я има България“

Елена Христова е ученичка от 8-ми клас в Частна профилирана гимназия „Райко Цончев“ в Добрич. В IV Областен конкурс рецитал „За да я има България“ тя бе класирана на първо място в IV възрастова група – ученици от VIII – XII клас

Разбира за рецитаторския конкурс „За да я има България”, обявен от Община Добрич от своя преподавател по Български език и литература д-р Маргарита Христова, която е и директор на гиназията.

Двете започват да търсят най-подходящото за момичето стихотворение. Елена иска да го усети, да го припознае като свое и разбира се, да отговаря на темата.

Решават всяка от тях да предложи няколко и да редуцират избора до две. Тогава майката на тийнейджърката се обръща към приятелка с молба да напише стихотворение, с което детето да се яви на конкурса.

Така се появява „За да я има България”. Елена харесва стихотворението. Тя обича историята, както и поезията. Допада ѝ, че те имат място в творбата. И решава, че ще се яви на конкурса с него. Маргарита Христова уважава решението ѝ. Момичето е доста притеснено преди да излезе на сцената.

„Цялата настръхнах, докато те слушах” - ѝ казва авторката на стихотворението Филка Крумова след изпълнението. Това успява да зарадва младата рецитаторка. „Имаше много талантливи деца”- споделя Виолета Якова - майка на Елена и продължава: „Естествено, че харесах изпълнението ѝ, но все пак моето мнение е субективно, затова се зарадвах много, когато видях името на Елена в протокола на сайта на Общината и че е класирана на първо място в нейната възрастова група”. Родителят благодари на двете дами, направили всичко, което зависи от тях, за доброто представянето на Елена.

---

За да я има България

Ще ти разказват за Балкана,

за добруджанската ни шир,

за песните през Океана,

за онзи чуден „Сини вир”;

за лятото, като мома напето

в Созопол, Синеморец и Ахил;

за Черното море, което

в сърцето всеки е стаил.

За Янтра, Тунджа и Марица –

окъпани във кръв реки...

... и за четирдесет девици,

които скочили от стръмните скали.

А щом мъничко порастеш,

за Аспаруховия меч ще разбереш,

за любовта им с Пагане,

за дарбата ѝ - бъдещето да прозре.

Ще разбереш и за войната,

за ослепените бойци на Самуил,

за Ботев, Левски, Караджата,

Люцкан, Албена и Шибил;

За Яворов, Вапцаров, Дора Габе,

Багряна, Фотев и Елин Пелин –

творци, които те пренасят

във чуден свят, необозрим.

Ех, българско чедо! Душице!

Орисвам те тук и сега –

лети ти на воля, кат птиците,

но не забравяй свойта Земя!

                                   Филка Крумова