Млад мъж и болната му майка от с. Кочмар живеят с 238 лева на месец

Много ми е тежко, много ми е трудно. Без пари животът е страшен. Това сподели за Про Нюз Добрич Тодор Станчев от тервелското село Кочмар. Той е на 25 години, но не работи, защото се грижи за болната си майка Донка. Семейството преживява с инвалидната й пенсия, която е 238 лева на месец. Тодор търси помощ: „Не прося. Обръщам се към институциите, да се сезират. Аз съм млад и искам да работя”.

25-годишният мъж, който губи баща си едва 11-годишен, се връща назад във времето и разказва за един от най-тежките дни в живота си. На 13 септември 2018 година майка му получава мозъчен исхемичен инсулт и инфаркт. Във въпросния ден Тодор се прибира на обяд от работа малко по-рано. Чука на прозореца, чува, че вътре телевизорът работи, но никой не му отваря. До него достигат само едно „Аааа” и разбира, че нещо се е случило. Разбива вратата и намира майка си в безпомощно състояние. Веднага звъни на тел. 112, линейката пристига след 20 минути. Донка е откарана в болницата в Добрич с кислородна маска и настанена в сектор за интензивни грижи. Придружител е Тодор, защото няма кой друг. Заболяването на майка му го принуждава да напусне работа, за да се грижи да нея.

Много пъти съм го казвал: Мога хляб и сол да ям, но ще съм с майка си докато е жива, споделя младият мъж. „В момента не работя и живея в село, в което няма никаква перспектива, няма как да постигнеш целите си. Но няма как да оставя майка си, за да си гледам аз живота и да се забавлявам. Тя ми е всичко”, категоричен е Тодор.

Той винаги е отказвал Донка да бъде настанена в дом за стари хора и в друго заведение, където да се грижат за нея. Иска да й стане личен асистент, но това не е възможно, тъй като решението от ТЕЛК й е отредило 75 процента, а изискванията са за 100.

Младият мъж споделя, че е работил основно по морето и в чужбина. В момента това е немислимо за него, защото не може да остави майка си. Разказва, че Донка не е лежащо болна, но не може да стои дълго на крака, почти през цялото време лежи. Жената е пенсионер по болест от 2000 година, има проблеми със сърцето. Ако отида да работя в Добрич и съм на квартира там – кой ще се грижи за нея, пита младият мъж. И допълва: „Няма кой да я обслужва, нито кой да я заведе на лекар, нито да й напазарува, да й нацепи дърва или да й запали печката. В селото няма живот. За цял ден най-много двама-трима човека да видиш. Всеки си стои в къщи, няма кой да дойде да ти отвори вратата, да ти каже: Комшу, как си, здрав ли си?”

С болка в гласа Тодор разказва, че в Кочмар вече няма магазин, налага му се два-три пъти седмично да ходи до града да пазари, да гони микробус или да пътува на стоп. Още по-трудно е когато трябва да заведе майка си на лекар в Добрич. Таксито му взема 50 лева за отиване и връщане. Всеки колкото може взема от бедния и гладния, никой не иска за по-малко да ни закара, споделя младият мъж. С тъга допълва: Ситият не вярва на гладния и богатият – на бедния.

Финансовото положение на семейството от Кочмар е затруднено и заради бързите кредити, които Тодор е теглил и сега не може да върне. На месец трябва да плаща по 210 лева, които няма от къде да вземе. До 25 януари трябва да преведе месечната вноска. Отиваш и теглиш, знаят, че не си на работа и пак ти дават кредит, обяснява младият мъж. „Така нещата се затягат и потъваш още повече. Притиснат съм от всякъде”, допълва той.

Тодор не губи надежда. Преди дни се е срещнал с новия кмет на Тервел инж. Симеон Симеонов и служители в общината. Казаха ми, че мога да бъда назначен по програма и да работя в Кочмар – 9 месеца към Общината и за същия период – към Дирекция „Бюро по труда”, споделя младият мъж. Надявам се силно това да се случи, допълва той.

Ако някой желае да помогне на семейството от село Кочмар, редакцията на Про Нюз Добрич ще съдейства за осъществяването на връзка с тях.

Желаещите да помогнат, могат да се свържат и директно с 25-годишния Тодор Станчева чрез:

• негов профил в социалната мрежа Фейсбук - Todor Stanchev
• на телефон - 0887 150 740