Ученички от Тервел с награди от областен конкурс за есе

Единадесетокласничките от СУ „Йордан Йовков” в Тервел Марина Иванова и Ясмин Сурай са отличени с награди за трето място (поощрителна награда) от областния конкурс за есе „Какво е за мен щастливо детство?”, съобщиха от Общината. Организатори на конкурса, който се провежда за трета поредна година, са Фондация ЛУМОС и Общински младежки център „Захари Стоянов”.

В обръщението си към участниците и гостите Сашо Серафимов, председател на оценителната комисия, цитира откъс от есе на трети участник от СУ “Йордан Йовков“ в Тервел – Иван Иванов от девети клас.

Ето и откъси от есетата на тема „Какво е за мен щастливо детство?“ на двете наградени момичета.

Марина:

“… Щастието на едно дете се крие в малките неща… в създаването на нови приятелства, в живота на „кварталната тайфа“, във ведрата семейна атмосфера, в това да общуваш с други деца, да се обогатявате взаимно, да си показвате своите начини да бъдеш щастлив“.

„И, точно в този етап от живота си, в който стоя на прага пред света на възрастните, поглеждам отново назад във времето, когато всички деца се събирахме щастливи и безгрижни. По цял ден играехме на жоманка, ластик, народна топка или футбол. Припомняйки си тези дни, широка усмивка се появява на лицето ми. Какво друго, ако не щастие е било това?”

„Истината е, че в този пълен с отговорности свят на възрастните, всички деца трябва да са щастливи. Ако можех, щях да се върна назад във времето, да изживея всичко отново и по своему да не се разделя с детството. Пипи Дългото чорапче, може би най-щастливото и волно дете на земята, седи на масата във Вила „Вилекула“ със своите приятели Томи и Аника. “…Хайде, хапчета чудесни, никога да не порасна…“, заклеват се тримата, осъзнали, че са  щастливи  в приятелството и игрите си и не искат това да се промени“.

Ясмин:

„Какво е необходимо, за да бъде едно дете щастливо? Грижа и обич от родителите му и от хората около него. Баба и дядо - всяко едно дете се радва на тях. Всеки един от нас мечтае да ходи при тях или да живее с тях, защото когато мама и тати не ни позволяват нещо, те винаги са на нашата страна. Понякога те ни правят по-щастливи, отколкото мама и тати. За мен те са много специални, защото винаги искат да съм щастлива и правят всичко възможно за това“.

„Най-важното е да сме заобиколени от добри хора около нас и ние да сме добри, защото дори от най-малките неща ние, децата, можем да станем щастливи! В детството да си щастлив е много по-лесно. Всичко ни се вижда розово. Децата имаме толкова хубав и чист свят, а като пораснем няма да е така. Всеки един човек има своето щастливо детство или един незабравим миг от детството си и ще го помни до края на живота си!”