Култура Общество

100 г. от налагането на следвоенна подялба на България отбелязват в Добрич

На 27 ноември т.г. се навършват 100 години от подписването през 1919 година във Франция на т.нар. Ньойски договор. Регионален исторически музей – Добрич и Добружански научен институт ще отбележат годишнината със среща на 27 ноември от 16.30 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков” . Слово на тема „Ньойският договор и съдбата на Добруджа” ще изнесе проф. д. и. н. Антонина Кузманова.

Договорът от Ньой или т. нар. Ньойско съглашение, е договор между България и страните от Антантата. С подписването му се поставя край на участието на България в Първата световна война. От българска страна, договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен от Александър Стамболийски – министър-председател, под огромния натиск на Съглашението. Официалната ратификация на документа става на 15 февруари 1920 г.

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В българската делегация влизат:

  • Пълномощни делегати
    • Теодор Теодоров, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител на делегацията
    • Венелин Ганев, министър на правосъдието
    • Янко Сакъзов, министър на търговията, промишлеността и труда
    • Михаил Сарафов, дипломат
    • Александър Стамболийски, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
  • Съветници
    • Иван Евстатиев Гешов, депутат от Народната партия
    • Иван Луков, началник-щаб на армията
    • Богдан Морфов, директор на железниците
    • Стефан Панаретов, посланик в Съединените щати
    • Никола Сакаров, депутат от Българската комунистическа партия
    • Димитър Цоков, дипломат
  • Експерти
    • Йордан Иванов, историк и археолог
    • Йосиф Калев, председател на Дружеството на българските ционисти
    • Димитър Михалчев, председател на Тракийското дружество
    • Димитър Мишайков, юрист
    • Янаки Моллов, агроном и икономист
    • Стефан Нойков, полковник от щаба на армията
    • Стамо Пулев, агроном
    • Никола Стоянов, директор на държавните дългове
    • Димитър Фурнаджиев, председател на Евангелистките църкви
    • Шефик Бей Шефкет Беев, лекар
  • Други
    • Надежда Станчова, преводач

Изготвянето на договора

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.

Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става през 1939). Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Подписването

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.

Условията

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция.

Източник: bg.wikipedia.org

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *