Водещи новини Здраве Общество

Майка на недоносено дете: Други болници отказаха да го приемат, в Добрич направиха чудо

Едно малко момченце гледа усмихнато от няколко снимки в изложбата „Родени герои – животът, който предстои”, посветена на Световния ден на недоносените деца – 17 ноември. Това е Йордан Ганчев от Добрич, на две години и девет месеца. Или Дани, както е популярен в нашия град. Детето е с ДЦП и спастична квадрипареза. Миналата година по това време в Добрич стартира мащабна благотворителна кампания за набиране на средства за лечението му. Добри хора откликнаха и с дарените средства сега момченцето провежда усилена рехабилитация.

Дани участва със снимки в изложбата, тъй като е едно от недоносените деца на България. За Про Нюз Добрич майка му Славина Ганчева разказа, че майките на недоносени деца са общност и членуват в група за взаимопомощ в социалната мрежа на фондация „Нашите недоносени деца”. Преди време в групата е публикувана информация, че ще има изложба и който желае детето му да бъде включено в нея да изпрати снимки. Славина изпраща снимки на Дани, детето е одобрено и фотографът Калина Арсова му прави фотосесия. Изложбата “Родени герои – животът, който предстои” първо е представена пред НДК в София. До 22 ноември част от нея гостува в Добрич – експонирана е между Художествената галерия и Висшето училище по мениджмънт.

„Много исках изложбата да бъде представена и в Добрич, хората да знаят, че има недоносени деца и че борбата за тях е много голяма. И всеки миг от тази борба си заслужава. Искам да се знае, че лекарите в Отделението по неонатология на болницата в Добрич правят и невъзможното за нашите деца, правят чудеса”, сподели майката. В откровен разговор, на моменти през сълзи, тя разказа за читателите на Про Нюз Добрич за битката, която тя и десетки специалисти са водили и продължават да водят за момченцето й.

Дани е роден на 2 февруари 2017 година с тегло 1 080 грама. Той е трето дете в семейството, другите две не се раждат недоносени – едното е с тегло почти 4 килограма, а другото – 2 600 грама. „Родих първото си дете на 20 години, второто – на 30, третото – на 37. Явно Господ иска това да се върши по-рано”, разказва Славина.

„До раждането на Дани не знаех, че съседното отделение на гинекологичното е по неонатология. Аз му казвах бебешкото отделение, от там си вземахме бебенцата на втория ден и се прибирахме щастливи в къщи. Не знаех каква грижа се полага там, не знаех, че се спасяват тези малки дечица”,  споделя майката и спира да говори, за да преглътне сълзите си. Тя разказва, че битката за недоносените деца започва още от самото раждане – интубиране, борба за всяка глътка въздух.

Всъщност битката за Дани Славина и лекарите започват още през бременността. Когато е в 30-а гестационна седмица жената посещава д-р Красимир Стоилов за поредната фетална морфология. Лекарят започва да гледа плода и майката чува: „Главичката – чудесно. Мозъкът – чудесно”. Когато акушер-гинекологът стига до сърцето казва: „Тук нещо не е наред”. „Сърцето трябваше да е една трета от тялото, а при него беше една втора, т. е. тялото беше малко, много недоразвити бяха органите му”, обяснява Славина. По думите й заради недостига на кислород и хранителни вещества развитието на телцето на Дани е изостанало. Това го е съхранило да е ментално добре сега, защото всичко е отивало към мозъка и той се е развил, обяснява майката.

Дани не беше нормално роден, беше изваден с операция, той беше целият увреден, разказва добричлийката. Момченцето престоява в кувьоз два месеца. „Никой не вярваше, че ще оцелее. Самото му телце беше много малко. Всеки ден в 17 часа ходех да го видя в болницата. И всеки ден ми казваха: Няма развитие, много е изстрадало бебето”, споделя Славина. По думите й чревцата на детето не били никак добре, то е захранено едва месец и половина след раждането му. „Имаше желание за ядене, имаше смукателен рефлекс, но като поемеше една, две капки мляко коремчето му се раздуваше от червата. Лекарите се страхуваха, хранеха го и после два дни почиваха, за да се успокои коремчето. Дани беше на системи два месеца в кувьоза”, разказва жената.

Майката посочва, че в борбата за спасяването на Дани началникът на Отделението по неонатология д-р Йовка Тихонова е имала желание той да бъде прехвърлен в друга болница за по-добри грижи. Но детето било толкова тежко увредено, че никое друго лечебно заведение не искало да го приеме. „И слава Богу, той остана в Добрич и тук направиха чудото – д-р Тихонова, екипът й, всички”, посочва Славина. Тя дава пример – докато Дани е в Интензивен сектор не е имало и секунда, в която да е оставен сам, винаги е имало медицинска сестра до кувьоза. „В неонатологията има постоянна грижа, просто всички са много добри. Прекланям им се”, допълва съгражданката ни.

След като минават най-критичните моменти и се разбира, че е спасен, Дани е изписан. Тогава родителите му тръгват по лекари, почти ежедневно, за да се проследи развитието на всеки орган – на очичките му, на дробчетата, защото те са незрели и не могат да функционират като при другите деца. „В най-добрия случай, когато всичко се нареди, недоносеното дете след втората година настига връстниците си и вече няма разлика с тях. Но в лошите случаи има увреждания. Ние имаме такова увреждане от кистите, които са били в мозъчето му през бременността и в кувьоза. Аз не търся каква е причината за увреждането му”, споделя майката. Тя е щастлива, че при момченцето на ментално ниво всичко е наред – то вече говори доста, бърбори непрекъснато. Но борбата на близките на детето е ежедневна и продължава – за да проходи.

Много обичам да казвам, че Дани е дете от Добрич, където и да отида, независимо дали в София, в Турция, в Гърция, винаги подчертавам, че е добричко произведение, споделя Славина. „Защото съм изключително благодарна на всички, които се бориха за него”, обяснява тя. Първо посочва д-р Светозар Байчев, който в 24-ата седмица я изпраща в АГ-болница във Варна. Там й казват, че няма за какво да се бори и не я приемат. „Когато се върнах от Варна и му се обадих, за да му кажа, че не са ме приели, той просто не можа да повярва. И първи започна борбата за Дани. За това съм благодарна първо на него, а след това на всички, които се грижиха за детето ми. Не спирам да им благодаря, използвам всеки удобен момент”, допълва майката.

В момента Славина и Дани са на рехабилитация в София. Правят такава по две седмици всеки месец от юли в частен медицински център „Биозин”, рехабилитатор е Дилена Балабанова. През другите две седмици са в Добрич, тук с детето работят психологът Зорница Иванова от клуб „Усмивки” и рехабилитаторът Румяна Ласкова от Дома за медико-социални грижи.

„Има подобрение в състоянието на Дани благодарение на комплексната грижа на всички. С него работят десетки специалисти, сега са трима, но преди това имаше друг рехабилитатор, други специални педагози, логопеди. Всеки от тях е дал от себе си за неговото развитие и постигнатото е в резултат на натрупване. На всички тях – благодаря”, са думите на Славина.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *