Водещи новини Общество

„Това да не ти е на Кьор Пенчо фурната?” или кой е благодетелят от Добрич

Ако сте кореняк добричлия, както стана популярно преди време от един фейсбук пост, сте чували израза „Това да не ти е на Кьор Пенчо фурната?”. Израз, който означава, че нещо се раздава без пари, който всички от Добрич са чували от родителите си или от баби и дядовци. Освен за нещо безплатно, през годините е придобил и смисъл на благотворителност.

Любопитно ми стана откъде идва, кой е Кьор Пенчо, каква е тази фурна и какво се е раздавало в нея, че е останала във фолклора на града почти 100 години.

Поразрових се, почетох, поговорих с хора, които знаят. Така се оформи една интересна история, която ще ви разкажа. И как е изглеждал Кьор Пенчо ще ви покажа.

Пенчо Иванов Атанасов е роден някъде около 1860 година в Кюстенджа, внук е на Кара Танас Войвода, хайдутувал през първата половина на 19 век.

Според Панайот Хитов, той бродил с малка дружина повече от 10 години из Стара планина и Югоизточна България. През цялото време не загубил нито един от хората си. Всички те били облечени с еднакви дрехи и носели еднакви оръжия. Вероятно, Кара Танас е бил една от причините турците да казват за Катунище – родното село на войводата, че е „осем къщи с девет хайдутина“.

Внукът на войводата от сина му Иван – Пенчо, идва в Южна Добруджа на гурбет, когато е на около 12 години, малко преди Освобождението от турско робство. При събиране на дърва в гората един клон наранява едното му окото и той ослепява. От там идва и прякора Кьор Пенчо. Какво точно се случва, след като идва в този край на Добруджа, не е много ясно. Не е много ясно и как от едно 12-годишно дете, дошло на гурбет, се превръща в един от най-големите чифликчии в Добруджа – Южна и Северна.

Предполагам, е бил ратай в някой от турските чифлици и, когато след Освобождението от турско робство, турците се изтеглят от тези места, Кьор Пенчо е проявил качества, които по-късно всички роднини са потвърдили, че притежава – буден, комбинативен, интелигентен и трудолюбив. Във времената, в които една овца е струвала повече от декар земя, защото земята не можеш да я вземеш в Турция, тези качества са били безценни.  Така или иначе този човек успява. Не само успява, а преуспява.

Състоянието му възлиза на почти 22 000 000 леи (видях го изчислено в записки на Данаил Бекяров – адвокат, който е бил натоварен от роднини с оценка на имуществото му).

През годините купува два чифлика: един в село Мохамедча, близо до Констанца, със земя от 605 хектара, както и чифлик в с. Люляково, общ. Спасово, обл. Калиакрия от 570 хектара. Притежава също двуетажна къща в центъра на Кюстенджа с магазини, склад за зърнени храни в района на пристанището в града, къщи на други места, саи, хамбари, земеделска техника и инвентар, добитък – крави и овце.

В Мангалия притежва имоти на три улици. Оженил се за Ганка от село Медвен и имали 7 деца – Драга, Иван (Жан), Тодора, Недялка, Николай, Кръстю и Цонка. Съпругата и децата му живеели във къщата им във Варна (намирала се е зад пощенската станция), а той е живеел в чифлиците. Грижел се децата му да са образовани, те и съпругата му да не са лишени от нищо. Когато се позамогнал, заминал за Виена, където му поставили стъклено око. Бил авторитетен, много добре изглеждащ и елегантен мъж. Облечен с вкус и по последна мода. Къщата му в Констанца била известна с външния си вид и с вътрешната си подредба – по виенска мода.

Кьор Пенчо /в средата/ със синовете си Кръстю /в ляво/ и Николай /в дясно/

Кьор Пенчо умира на 18 март 1923 г. в Кюстенджа. Оставя огромно наследство. Имотите в Северна Добруджа завещава на сина си Иван (Жан), а чифлика в Люляково – на Кръстю и Николай. На дъщерите си, според записките на адвокат Бекяров, дал земя за зестра, както и правото да ползват чифлика в Люляково. Но, всички по взаимно съгласие го отстъпили на Кръстю.

Има много и интересни сведения за това докога и как стопанисвал чифлика. Бил добър стопанин, здраво свързан със земята. В същото време – естет и известен меценат. Много държал на външния си вид. Поръчвал си дрехи от Париж, Виена и Букурещ /нямаше как да не направя връзка между слабостта на Кръстю към външния вид и еднаквите дрехи и пистолети на хайдутите от четата на прадядо му Кара Танас. Някои вкусове се наследяват…)

Завършил право в Софийския университет и в Сорбоната в Париж. Говорел свободно няколко езика – български, румънски, френски, руски и турски. Хранел работниците си по 4 пъти на ден. Имал в двора си в Люляково и ледохранилище. През зимата правели големи калъпи със замръзнал сняг. Слагали ги в дълбоки дупки в земята,  между блоковете нареждали дебели слоеве слама и след това покривали добре мястото, за да не влиза въздух. Имал прекрасни градини, както и свое ловно стопанство, в което изкуствено развъждал дивеч. Събирал в чифлика в Люляково известни артисти, музиканти и художници. Давал запомнящи се вечери. Често пътувал до Париж за нова кола или за забавление.

Една от дамите, гостувала в чифлика през есента на 1941 г. Мара Кръстева, разказва: “Имаше две коли – 4-местен черен “Форд” и малка светлосиня кола с подвижен покрив, марка „Авион Вуазен”, която му беше за лов и за любов, както и две каляски с по 6 коня”. Последната кола, която си купил била “Мерцедес”.

Имал за прислуга семейство негри, които, освен обичайните задължения по чифлика, свирели и пеели на събиранията в къщата му. Бил бохем и голям дарител. Спонсорирал талантливи деца и давал пари за култура и изкуство. Художникът Дечко Узунов му кумувал на сватбата с французойката Мари Тюрно, която, между другото, Кръстю спечелил при игра на покер в Париж. По-късно, когато той е разорен, тя го изоставя. За този човек има много и интересна информация. Той също, като баща си, умеел да прави пари и да бъде щедър към хората. Никого не връщал с празни ръце и помагал на бедни и болни хора.

Но да се върнем на фурната, за която става дума.

Според Веселина Малчева, изучавала историята на града ни в най-големи подробности, фурната съществува и днес и все още е фурна. Такава се е запазила през всичките години. Намира се до Гимназията по туризъм. Там, в тази фурна, собственост на Кьор Пенчо, е имало дни в които се е раздавал хляб на бедните – безплатно. По Коледа и Нова година се давали краваи и козунаци на хората, които не можели да си купят. След връщането на Южна Добруджа в пределите на България, фурната купили семейство преселници от Румъния и продължили да я ползват, като такава. Действаща фурна била и доскоро, когато тук възрастна жена, владееща занаята, правела много вкусни закуски. Сега сградата се отдава под наем. Новият й собственик я купил преди две години и не знае нищо за историята й.

Сградата на фурната сега

Аз не съм кореняк добричлийка, но за мен беше важно да зная кой е този човек и защо това, което е правил е оставило толкова трайна следа. Преди време говорих с добричлия на около 70-80 години във връзка с благотворителността по нашия край. Помолих го да се сети за някой, за когото знае, че е бил благодетел по тези места. Той се сети за две имена – Райко Цончев и за Кьор Пенчо, за когото знаел от майка си. Та така… Странно нещо е човешката памет… Може да направиш чудеса за хората, но най-сигурния начин да останеш в спомените им, е да ги нахраниш…

Това успях да разбера за Кьор Пенчо и неговата фурна от записките на Иван Дачев, Атанас Пеев и Данаил Бекяров – депозирани в Държавен архив-Добрич, както и от разговора си Веселина Малчева.

Оставям темата отворена, за да можем да я допълним всички, който, с каквото си спомня и знае.

P.S. С написаното ми се ще да замисля и сегашните чифликчии. Знам, че в този край трудно даваме и трудно вземаме. Защото е важно не само как даваш, а и как вземаш. Да вземеш така, че да благодариш подобаващо, без да се унижиш, е нещо, което много не умеем. И, вместо да благодарим на даващия, се опитваме да го принизим. Нещо, което ми се струва, че е само тук. На други места в страната хората с голяма гордост говорят за благодетелите си. Благодарни са им и се хвалят, че са техни съграждани.

Но, тази история доказва, че понякога на пръв поглед малки неща, когато се правят от сърце и без да очакваш нищо в замяна и най-вече, когато нахраниш гладния, остават в паметта на хората.

Пожелавам ви да бъдете запомнени! Имайте, за да давате!

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *