Балчик Водещи новини Общество

Теккето в Оброчище – скрито пред очите ни

Винаги съм искала да разкажа тази история. Историята на теккето в с. Оброчище. Останах свързана с това място, след като го посетих преди повече от 10 години. Дойдох тук случайно /или пък не…/ и това, което усетих, и спокойствието, което ме обзе, ме накараха да идвам тук и пак, и пак… и да искам хората да знаят какво има наблизо и, когато следващия път минават покрай мястото, да спрат, да разгледат и да чуят!  

Неслучайно баба Ванга, когато са ходили хора от нашия край при нея, е казвала, че не трябва да минават 600 километра до Рупите, когато имат такова силно място, като Оброчище. Място свещено за 5 култури, от времената преди новата ера, защото това място е било населено преди повече от 3000 години. 

Тук е бил и домът на Лечителя на лечителите. Винаги с вълнение и любопитство съм идвала, но когато на такива места срещнеш и правилните хора, които могат да допълнят и обогатят впечатлението ти – посещението ти се превръща в приключение. Този път приключението беше, благодарение на д.и.н. Янислав Тачев – доктор на историческите науки и уредник на манастира, който ме посрещна и ме върна в миналото,  разказвайки ми невероятната история за един лечител, за дервишите от този манастир и техния мистичен ритуал „сема“, за силата на вярата и магията на мястото.

д.и.н. Янислав Тачев

Местността е наречена Текке. “Важно  е – ми казва д-р Тачев – като пишеш думата “текке” да е с две “к”, защото тогава означава култoво място, манастир, а с едно “к” означава пръч и грешката е доста неприятна“. Това място е било свещено за пет култури – тракийската, гръцката, римската, византийската и за шиитския ислям. 

Тук през 1515 година, заедно с група свои ученици, се заселва Акязълъ баба. Това не е истинското му име, а псевдоним, който буквално означава „бялопишещия баща“.

Седемстенния комин на имарета, който отдалеч прилича на минаре

Завършил е медицина в Персия (дн. Иран). Той е бивш военен лекар на османската войска в Ромелия и като такъв се пенсионира след  25 години служба. Наред с многото заплати, които получава, има право и на 50 декара земя. И той избира да получи земята тук, на това място в местността Геранея. Заселва се тук с учениците си. Те са суфии, а той притежава най-високото звание в ордена на суфите – наричали са го лечител на лечителите втори полюс – човек, стремящ се към физическо и духовно съвършенство.  

Идват тук и върху руините на византийски манастир си построяват къщичка с 6 килии за персонала и започват да приемат болни и нуждаещи се. Благодарение на авторитета на техния водач, варненския кадия /съдия/, който е изпълнявал ролята на областен управител, им дава разрешение да се заселят, както и обработваема земя, с която да се издържат.  Остават по тези места и когато се позамогват построяват по-голяма сграда – имарет /гостилница/ със седем стени. Виждали сте я, когато пътувате от Балчик към Албена, а онова, което отдалеч прилича на минаре, всъщност е седемстенния комин на тази уникална сграда.

 Всяка сутрин, в началото на 17 век, оттук са тръгвали около стотина дервиши със секира на рамо и торбичка, закачена на нея. Обикалят от къща на къща и събират милостиня. Понякога били доста нахални и докато не им напълнят торбичката не си  тръгвали, но това е била тяхната мисия. Това и означава дервиш – монах, който проси за манастира.  

Уникалния таван, който се придържа само с въжета

Винаги влизам в имарета със затаен дъх.

И този път е така. Сядам на пейка в средата на седемстенното помещение, притварям очи и си представям картината, която д-р Тачев рисува с гласа си… Виждам застлания с мрамор под и огромния полюлей, който виси от тавана. На него светят 300 кандила, не свещи, а  300 маслени лампи. Всяка вечер с макари полюлеят е бил свалян, за да се запалят лампите. Таванът сам по себе си е уникален. Построен е без опорна колона. Поддържа се само с въжета.

В средата на помещението има фонтан. Навсякъде по пода са насядали хора. Само около фонтана е свободно. Там дервишите изпълняват лечебния ритуал “сема”. С една ръка вдигната към Бога, от когото да измолят живот и здраве за болните, а с другата – насочена към земята, за да предадат тази енергия. Ритуалният танц има четири части – към Бог, в Бог, със Бог и от Бог към хората. Чувам музиката, усещам движението на въздуха от танца на дервишите и чувствам надеждата, на хората… Огнището в помещението също е седемстенно.

Огнището на имарета

На него, разказва Евлия Челеби, пътешественик, минал оттук в средата на седемнайсети век и оставил пълно описание на култовото място, всяка вечер се е готвело за 200 души. През деня са се колели по 6 овце или по една крава, за да се нахранят всички, дошли тук да търсят помощ и лечение. На специална греда, украсена с лалета, е стоял черпакът, а в шкафовете, вградени в стените, е имало книги.  Приемали са болни, без значение кои са и каква вяра изповядват. Всеки нуждаещ се е имал право да остане тук 3 дни. След това, управителят на имарета, обръщал обувките му с носовете навън – знак , че трябва да си ходи. Сградата е и единствената, която в късното средновековие, е имала стенно парно отопление. През керамични тръби, които са вътре в каменните стени, топлият въздух от огнището минавал и е отоплявал помещението. 

Беседаката с осемте колони

През 60-те години на миналия век тук са били затворени прасетата на стопанския двор на селото, но от тук минава турският културен аташе, вижда в какво състояние е мястото и става дипломатически скандал. От турското посолство пишат нота до нашето Външно министерство, възмутени, че се осквернява сградата. Кметът на селото пуска прасетата навън и издейства пари за възстановяването на имарета и за построяването на беседката, която е край пътя и всички, пътували по пътя Балчик – Албена, са виждали. Строежът на беседката е започнал на 8 март 1957 година и работниците, като се почерпили подобаващо, по случай празника решили, че ще я направят с 8 колони, че по лесно се смята… И затова тя, за разлика от другите две сгради, е с 8 колони, но пак е красива – спазен е стилът, имало е фонтан в средата и това не е помрачило славата на място, като единствения комплекс от 7-стенни сгради.

Следващата сграда, която ще посетите, след като дойдете тук, е мавзолея на лечителя.

Той умира на около 90-годишна възраст, през 1560 г. и е погребан тук и канонизиран за светец, според законите на суфите. Тази сграда, за разлика от имарета, никога не е била събаряна и е запазена такава, каквато е построена. Била е разбивана, обстрелвана, осквернявана, но се запазила такава, каквато е била. С красивия мрамор, донесен от Мала Азия с кораби до Одесос и от там до тук с волски каруци. С варовика, добиван там, където сега е мидената ферма на Дълбока, с прекрасните персийски рози по стените и невероятното усещане, че сте някъде извън времето. Тук прагът се прекрачва винаги с десния крак. Розовият мрамор от двете страни на входа към мавзолея пази спомена за хилядите ръце, които за пет века и половина са минали от тук и са се  опрели в тях, за да се поклонят на мощите на светеца, които, за наш късмет, са си все още там и можем да им отдадем нашата почит.

Това е най-големият мавзолей на Балканския полуостров, посветен на лечител. Отваряйки вратата му, ми казва д-р Тачев, отваряте врата към здравето и щастието.  

Вътре е гробът на Лечителя. Лекувал е с ръце, с билки и с хирургически инструменти. Работници, при залесяване на отсрещния хълм преди петдесет години, намерили сандъче с бронзови, хирургически инструменти. Вътре, наред с обичайните инструменти, е имало и уред за трепанация. Това е първата половина на XVI век, а тук са се правили мозъчни операции, правели са се зъбни протези – златни или сребърни и ги завързвали с тел за другите зъби. Този човек за онези времена е бил почти вълшебник. За него и неговите лечителски способности са се носели легенди.  

И храмът е седемстенен със седем прозореца и невероятна акустика. Височината на тавана е 15 метра и от него се е спускал огромен полюлей, както и две пълни щраусови яйца в обков, с които да се пропъждат паяците.

Храмът е изграден така, че да респектира с вида и мащабите си. Гробът също е голям и не защото светецът е бил великан, а защото, според суфите, големината на гроба зависи от интелигентността на починалия.

Температурата вътре целогодишно е една и съща – около 10-15 градуса. В спойката на камъните от които е построена сградата има олово. Разтопявали са олово и са го изливали върху камъка. Затова и вътре не може да достигне никаква радиация. За оловото в зида са знаели и местните хора. Те редовно изстъргвали спойката от външната стена на сградата, за да си правят тежести за въдиците.

В храма има и християнски, и мюсюлмански символи.

Част от християнските символи в мюсюлманския храм

Фактите сочат, че след изтеглянето на черкезите от селото и оттеглянето им в пределите на Османската империя, на тяхно място се заселват бежанци от Одринска Тракия и първите 10-15 години са нямали храм и са ползвали мюсюлманския. Поставили в него християнски символи и пренасяли от родното си място почитта си към Свети Атанасий, който е голям православен светец и създател на триединството в християнството – Бог Отец, Бог Син и Светия дух.  Те пренасят култа към него тук и избират 2 май – деня на неговата смърт или летния Атанасовден за празник на селото. Така е и до днес.

Затова тук се е практикувал утраквизъм – изповядването на две религии в един храм. Това много ми харесва. Намирам го за много нормално и трябва да дава пример за единност и днес.

Първо са влизали мюсюлманите и извършавали своите ритуали, след тях християните влизали да палят свещи и четат молитви. И така до 1948 година, докогато тук е имало действащ храм. 

Все още се спазва традицията, която е на 559 години – да се оставят дрехи и предмети върху гроба. В историческите извори е записано, че предметите които се оставят тук, трябва да са чисто нови т.е. да не съдържат никаква енергия, оставят се да се заредят с положителна такава от мощите на светеца за минимум 24 часа и после се обличат от човека, който има нужда. Евлия Челеби пръв описва чудесата, които са се случвали на това място.

Гробът на Акязълъ баба

Когато на 11 март 1652 година той минава през теккето на път за Сердика е бил силно настинал и останал да преспи до мощите на светеца. На сутринта се събудил и се чувствал здрав и в кондиция. Останал на това място три дни и през това време записал чудесата, разказани от хората, които заварил да се молят. Описва и мраморна колона, останала от римския храм, във формата на фалос, на която са слагали да сядат жените, които искат да заченат.

Гробът на Акязълъ баба

Трябвало е да седят върху нея няколко минути за по-лесно прихващане. Колоната и сега може да се види. 

Описва и ритуала, който хората изпълняват – три пъти обикалят гроба на светеца в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да се прочисти тялото от натрупаната отрицателна енергия. След това се сяда откъм главата на светеца и се пъха лявата ръка в дупката на гроба. Докато е вътре ръката, в историческите извори буквално е записано, че човек може да си пожелае толкова желания, колкото са пръстите на лявата му ръка т. е. 5.

Пъхала съм си ръката няколко пъти и всеки път съм леко притеснена, защото знам че вътре има скелет. Реших този проблем, като си представям, че вътре грее светлина и е пълно с надежда, от която мога да си взема…  

На стената има и лист, на който са записани някои от принципите на суфите, валидни и до днес, макар че основният от тях го няма. Но той е и най-труден за спазване, ми казва д-р Тачев: “Бъди господар на ума, сърцето и слабините си!”, защото изкушенията са много.

С това място е свързан и друг, също много интересен факт. Подобно текке, макар и по-малко, има и в Исперих. Светецът погребан там е Демир баба. Той е бил ученик на тукашния лечител Акязълъ баба. Бащата на Демир (“баба” е почетна титла, като “дядо” в православието и му е дадена по-късно) го води тук, когато той е на 17 години и Демир остава 20 години да се учи от големия лекар. Малко преди да почине, лечителят му казва, че оставя той да води хората. Демир, заедно с една групичка от дервишите, отива на Сборяново, където основават свой храм. Но, за разлика от теккето в Оброчище, там гробът на светеца е празен. През 1927 година, ми казва д-р Тачев, костите на Демир баба са извадени, за да бъдат изследвани в БАН и повече не се връщат. Докато в Оброчище скелетът е запазен цял.  По време на временното руско управление, братя Шкорпил, отварят официално гроба, защото и тогава поляците са си мислели, че тук е гробът на Владислав Варненчик. След отварянето става ясно, че човекът погребан в него, е с глава и е дребен на ръст, а всички знаят че Владислав Варненчик е бил висок 2 метра и е бил обезглавен. Освен това е имал по 6 пръста на краката, което е било родов белег на рода Ягело. Затова и султанът, когато му занасят главата на Варненчик в Бурса, потопена в тенекия с мед за съхранение, поискал и тялото за да се увери, че пръстите на краката са по 6.   

Първия път, когато дойдох тук, беше заради дървото в двора. Тогава още имарета не беше възстановен, а храмът се отключваше само с предварителна уговорка. Бях чувала за него. Дойдох, вързах едно конче на дървото, традиция която не бях виждала дотогава, и седнах на пейка под него.  В такива моменти си мисля, че, ако имаш нужда да се свържеш с Бога, няма значение дали си в храм или си под дърво. А, и това е не какво да е дърво. Това е черница на над 400 години, която все още ражда плодове и е описана още от Евлия Челеби през XVII век, като място, където хората са идвали и връзвали конци, дрехи, забрадки.

400-годишната черница, която още ражда плодове

Традицията продължава и днес и хората все още да го правят. Но пътешественикът Челеби казва, че е достатъчно да го докоснеш или прегърнеш. И сега идват хора тук, само заради дървото. Просто, да го прегърнат и да постоят на пейката под него, да си напълнят вода от чешмата, която е хванала водата от близкото аязмо.  

Някои идват, за да сключат брак. Има такава възможност за изнесен сватбен ритуал в имарета. Вълшебната атмосфера и невероятната акустика правят събитието още по-тържествено и дават възможност за една по-различна сватба.

Ето такива и още много други невероятни факти за това място ще научите. Ще видите и усетите и ще разберете защо това място е било свещено за 5 култури и защо баба Ванга го е смятала за по-силно от Рупите. Защо наблизо, зад хълма в село Николаевка, се е родил Петър Дънов. Ако се интересувате от история,  тук е мястото и д-р Тачев е човекът, с когото можете да обсъдите, да поговорите и да научите повече за историята и археологията. А, можете просто да дойдете, да влезете в храма или да поседнете на пейката и да се помолите.

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

  1. Петя says:

    Хубава статия….дълга…..с полу- вярна информация….Д-р Тачев е точния човек, преписвайки от чужди книги,за да издаде своя собствена….Относно чудесата,които се случват там-нищо не сте писали…..звучи като реклама на човека д-р Тачев…..И ето още една реклама за него- миналата година мъж заведе 11 годишното си болно от епилепсия момче,за да поиска помощ за здравето му там …..и тъй-като доктора на науките току-що беше взел това звание се обърна към момчето с думите„ ако спреш да си чоплиш пръстите и най-после си наместиш очилата може да станеш малко по-интелигентен…” Те повече не пожелаха да посетят мястото…Друг път,когато решите да пишете нещо,проверявайте не в книгите,а в живота….и правете реклама на мястото,защото то наистина го заслужава,а не на човека,който в момента изпълнява ролята на уредник там……Пишете мястото е на 3 000 години…а уредници са се сменили там мноооогоооо….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *