Съдбата събра пораснали тризнаци от Добрич в Германия
29 октомври 1993 година - в Добрич се раждат тризнаци. Събитието е рядко случващо се в нашия град. Тризнаците са две момчета и едно момиче, кръстени са Симеон, Любомир и Радосвета. По-късно Радосвета Симеонова става известна не само в Добрич, а и в цялата страна. Тя е шампионка на България на маратон и вицешампионка на същата дисциплина. Има осем поредни титли на 20 километра спортно ходене при жените. Шампионка е на България на 3 000 метра бягане с препятствия. Преди три години тризнаците се разделят, всеки поема по своя път и живеят на различни места – Любомир в Германия, Симеон в Пловдив, а Радосвета в Добрич. От месец тримата са отново заедно – в една държава, в един град, работят на едно и също място и живеят заедно в един апартамент.
Историята на порасналите вече тризнаци разказва за Про Нюз Добрич Радосвета Симеонова.
„Първоначално майка ми не знаела, че ще има три деца, очаквали са се две, момиче и момче”, споделя младата жена. По време на раждането обаче един от лекарите забелязва, че има още едно бебе. И това съм била аз, това непредвидено дете, смее се Радосвета. На бял свят първи се появява Симеон, втори проплаква Любомир, а тя е трета.
Добричлийката разказва, че когато са били малки винаги е играела с колички и с пистолети, за да е с братята си, да не се дели от тях. На рождени дни бабите и роднините пък ги радвали с едни и същи подаръци – нейните не са кукли и къщички, а същите играчки като на момчетата. Винаги се включвах в игрите им независимо колко мъжки бяха, допълва съгражданката ни.
Тризнаците завършват основното си образование в ОУ „Панайот Волов” в Добрич. От осми клас обаче Радосвета и Любомир започват да учат в Езикова гимназия „Гео Милев” с профил Немски език, а Симеон предпочита Природо-математическа гимназия „Иван Вазов”. След абитуриентския бал Симеон отива още по-далече от брат си и сестра си. Младежът е приет и учи Биотехнологии в Университета по хранителни технологии в Пловдив.
Радосвета и Любомир продължават да са заедно – в Шуменския университет „Свети Константин Преславски” – тя учи Приложна лингвистика с английски и немски език, а брат й - Приложна германистика с немски език. Когато станахме бакалаври тримата се разделихме, споделя добричлийката. Любомир веднага след завършването си заминава за Германия, град Ращат. Той винаги е знаел, че иска да живее и работи в чужбина, обяснява Радосвета. От три години Любомир работи в казино. Започва от най-ниското стъпало – сервиз крафт. Сега е отговорник по ремонта на апаратите и може да се каже, че е дясната ръка на шефа, посочва с гордост младата жена. И разказва, че още от дете брат й проявявал такива наклонности – много обичал автомобилите. Винаги правел някакви ремонти – на колелета, на коли, на повредени мебели у дома. Симеон завършва в Пловдив и остава да живее там, тъй като градът много му харесва. Започва работа, която не е по специалността му. Разбира обаче, че в България трудно ще се реализира и преди около година и два месеца последва брат си в Ращат, Германия. Работи в същото казино и също се занимава с ремонт на автоматите.
След завършването на ШУ „Епископ Константен Преславски” Радосвета се отдава изцяло на леката атлетика и бягането. „Реших, че искам да поставям рекорди, името ми навсякъде да се чува, да стана известна, да отида на Олимпиада”, разказва младата добричлийка. Тя остава в Добрич, в началото е канена и замества учители в различни училища. За кратко е преподавател по немски език в ОУ „Христо Ботев”. После постъпва в Спортното училище „Г. С. Раковски”, където е треньор и лектор по английски език.
Когато братята ми бяха в Германия, а аз в Добрич, се виждахме много рядко, чувахме се само по телефона и това много ми тежеше, споделя Радосвета. Тя рядко им гостува в Германия заради многото състезания, връщанията на Любомир и Симеон в страната ни също не са чести. „Когато обаче си дойдеха в България аз винаги организирах някаква почивка на море. Те с носталгия се прибираха после в Германия, защото страшно добре си прекарваха тук. Бяха щастливи да се видят с мен и родителите ни”, разказва добричлийката.
Когато момчетата отидоха в Германия се уверих, че разбираш колко е важен един човек за теб когато го изгубиш, споделя Радосвета. Не крие, че е имало моменти, когато са се карали много, особено като деца. „Казвала съм: „Дано да не ви виждам повече, вие да си поемете по пътя, аз по моя и т. н.” Когато заминаха много пъти съм се сещала за тези думи и съм съжалявала, че съм ги изричала”, откровена е младата жена.
Преди шест месеца Радосвета се отказва от активна състезателна дейност. Решението взема след сериозно обмисляне, не от вчера за днес. „Мислех, че цял живот ще се занимавам със спорт. Но човек трябва да има някакво развитие в живота. А аз нямах такова - всяка година едни и същи състезания, едни и същи хора, еднообразно ежедневие”, споделя добричлийката. В един момент си казва: „Радосвета, ти нямаш никакво развитие, нищо ново не ти се случва. Живееш в един кръг”. Младата жена иска някаква промяна, ново предизвикателство. За това решава и заминава за Германия - хем да е с момчетата, хем да види дали може да постигне нещо друго освен успехите в бягането. „С годините градих името си, не съжалявам за абсолютно нищо от това, което съм правила до сега. И ако някой ме попита дали бих променила нещо ако имам тази възможност, ще отговоря: абсолютно нищо не бих променила. Бих изживяла живота си по същия начин”, категорична е съгражданката ни.
Радосвета е в Германия от около месец. Работи в същото казино където са Симеон и Любомир като сервиз крафт. Чувствам се прекрасно при братята си, споделя тя. Много българи излизат в чужбина сами и им е страшно трудно – изпадат в депресия, не се чувстват на мястото си, обяснява младата жена. „Докато аз дойдох при най-близките си хора, които най-добре познавам и на които мога да разчитам безрезервно”, споделя добричлийката. И е категорична: Ако не бяха братята ми в чужбина, аз нямаше да изляза.
Радосвета описва Любомир като много амбициозен, каквото си науми със сигурност го постига. По думите й Симеон по-скоро се оставя по течението и чака да види какво ще се случи. Но когато разбере, че няма накъде, се амбицира. Себе си определя като целеустремена. „Каквато и цел да си поставя, я гоня до край. И когато я постигна, си поставям нова, и нова, за да имам смисъл да живея, за какво да ставам сутрин”, откровена е тя.
С Любомир и Симеон винаги съм била в много добри отношения, споделя младата жена. Посочва, че никога родителите им не са ги делили, каквото са получавали момчетата това е получавала и тя. Майка им Юлияна Любенова Прокопиева е начален учител в ОУ „Панайот Волов”, а баща им Стоян Стоянов Симеонов работи в Общината. „Майка ми ми е разказвала колко трудно им е било в онези години да отгледат тризнаци. Но по някакъв начин са се справили. Не си спомням нещо да съм искала и да не съм го получила, в границите на нормалното, разбира се. Никога не съм прекалявала в исканията си. Както и сега. Ценя парите и зная кога трябва да искам нещо и кога да си ги изкарам сама, за да си го купя”, обяснява добричлийката.
Със сигурност е много хубаво да си тризнак, да имаш братя и сестри, защото знаеш, че никога няма да останеш сам, че можеш да разчиташ на тях, да потърсиш помощта им по какъвто и да е повод, категорична е младата жена. „В днешно време хората са толкова студени, всеки гледа себе си. Станали са такива егоисти, че не можеш да разчиташ на никого освен на себе си и на семейството си. Изключително много се радвам, че не съм сама, че не съм единствено дете, че мога да се опра на Любомир и Симеон. Знам, че винаги ще ми помагат. Както вече го направиха, ще го правят и в бъдеще”, убедена е Радосвета.
