Водещи новини Политика

Шампион по привличане на европари атакува кметския стол на Добрич

За 3 години Надежда Петкова отвоюва 170 млн. лева за Варна, неочаквана покана я изправя в битката за Добрич

Истински шампион по привличане на средства от еврофондовете се е прицелил в кметския стол на Добрич. Кандидатът за кмет на ГЕРБ (СДС) Надежда Петкова знае как в сложната административна тъкан да бъде открита златната жилка, която да докара милиони на общините. Когато се захване с идеята, Надежда намира всевъзможни фондове, състезава се с различни общини, непрекъснато обсажда министерствата, докато не осигури пари за изпълнение. В продължение на 17 години тя е спечелила проекти за близо 400 милиона лева в градовете Варна, Пловдив, Силистра, Шабла, Добрич, Русе и др. Голямото ѝ постижение в последните три години е, че успява не само да защити отпуснатите от държавата 90 милиона лева за Варна, но чрез собствени контакти да намери още толкова и да ги вложи в градска инфраструктура.

По-голямата част от живота на Надежда Петкова е преминал в Добрич. В добруджанската столица я води студентската ѝ любов – Георги. “Беше преди повече от 25 години”, разказва тя. Двамата се харесали, докато следвали в Техническия университет в Габрово. Били в първия випуск, който специализира диагностика на медицинска апаратура. В подготовката на дипломната работа ѝ помага Георги, който вече е завършил и започнал работа в болницата на Добрич като главен инженер. В този период се ражда и първото им дете Илия. И точно тогава таткото трябва да влезе в казармата. “Жан-Виденовата зима беше в разгара си. Нямаше нищо в магазините. Бях женена в Добрич, сама, с ревящо бебе и без памперси”, спомня си Надежда.

Младата жена е за кратко преподавател по информационни технологии, после постъпва в една счетоводна фирма. За разлика от съпруга си обаче Надежда не намира професионална реализация и тръгва по друга пътека – записва второ висше и 5 години учи счетоводство и контрол. Докато следва, ражда второто дете – Мария-Катерина.

През 2003-та започва работа в новооткрития Бизнес център в Добрич. “Влязох в интересна сфера и 5 години трупах опит и квалификационни умения в европейските социални политики. Работихме предимно със западни и американски лектори, които ни тренираха как да подпомогнем безработни лица, как да оценим жизнеспособната идея”, обяснява добричлийката. Сеща се, че тогава създали и нова, модерна за ония времена професия – аниматор в селския туризъм.

През 2007-ма година тогавашният кмет Детелина Николова я кани на работа в община Добрич. Надежда става зам.-кмет и отговаря за ресор, който включва различни теми – европейски фондове, икономическо развитие, туризъм, транспорт. Екипът е по-голям, в него има и млади и амбициозни хора, и консервативни служители. “Трябваше да се запозная с наредби, законодателство, регламенти. Започнах да чета общинските наредби и попаднах на текстове, за които сметнах, че трябва да бъдат коригирани, за да е по-добра услугата. Обсъдих го с колеги. Оставахме до късно. Една вечер при мен влезе един експерт. Почука плахо, започнахме да си говорим и той рече: “Госпожо Петкова, да ви кажа нещо. Не променяйте текстовете в тази наредба. Вие сте тук има-няма за четири години, а ние трябва да работим и след това.”

Надежда е осем години в управата на Добрич, общува с различни правителства, разработва много проекти в различни направления – междублокови пространства, ремонт на парка, интегриран план за градско развитие, футболно игрище, инвестиционна програма, воден цикъл… Никога няма да забрави една случка с проекта за градския парк “Свети Георги”. “Направили сме екип, имаме изпълнители, тръгна работата на терен. Рушнахме всичко, почна реконструкцията на езерото. Тъкмо бяхме наредили паветата в Алеята на влюбените и направихме мостчетата и стана това страшно наводнение. От най-високата точка в парка видях как всичко е залято. Дори мостчетата не се виждаха. Пет милиона бяха под вода. Но първо трябваше да помогнем на хората, после да пишем до министерството за парка. За щастие, когато водата се оттече и почистихме, разбрахме, че паветата не бяха мръднали, а коритото на езерото не е повредено. Щетите се оказаха минимални. Но в първия момент си беше огромен шок.”

Докато градят скейтплощадката пък, установяват, че липсва детайлът. “Нямаме точно как се прави такава площадка – какъв бетон, как да бъде шлифован, как да бъде оформен. Проектантите и изпълнителите са окей, но такъв обект се прави за първи път в България и няма опит у нас. Тогава фирмата изпълнител ангажира американски експерт, който дойде и остана на място до края на изпълнението на площадката. Намерихме и малка фирма от Добрич, която произвежда по-различен за полагане бетон и крачка по крачка създадохме уникално за страната ни съоръжение.” 

Работата ѝ в общината върви добре, Надежда вече е довела водния проект до финален стадий, когато Детелина Николова губи изборите. “Шок, категоричен шок. Телефоните изведнъж спряха да звънят, динамиката изчезна”, спомня си Надежда. Тя получава покани да стане зам.-кмет на други общини, но отказва. Решава, че трябва да прави нещо друго. “Натрупах огромен опит, който трябваше да работи в полза на местните общности.” Тогава се среща с Мариян Жечев, току-що станал кмет на Шабла. Приятели са. Той е амбициозен, иска нещо ново за града. Наде, казва ѝ той, има проект за една спортна зала, но няма откъде да я финансираме. И в зимата на 2016-та започват нов проект. “Нямаше много възможности за Шабла. Тръгнахме да обикаляхме с автомобила общините в Румъния. Дълго обикаляхме. Използвахме моите и неговите контакти, ходихме при един, друг, докато намерим подходящ партньор. Милион и половина евро е целият проект, половината от парите са за община Шабла. Направихме уникална спортна зала. Особеното тук е, че е през приоритет “Административен капацитет”. Скучна тема, по която другите общини правят тривиалните политики, обмен на опит, стратегии, планове. Но работата не е просто да намериш едни пари и нещо да стане. Сетих се, че през тази тема можем да направим превенция на здравето и така да реконструираме остарялата спортна зала в Шабла. Сега съоръжението е своеобразен рехабилитационен център, в който не само мерят кръвното. Докато деца и възрастни тренират, чрез специализирана апаратура те могат да наблюдават показателите на своето здраве под ръководството на рехабилитатори. Проектът е огледален, същото се случва и в Румъния.

Покрай работата в Шабла Надежда се запознава с кмета на Варна Иван Портних и той я кани в морската община. Дава ѝ трудна задача. Иска 65 процента от инвестиционната програма за транспорт да бъде насочена в уличната мрежа. “Министерството, казва варненският кмет, отпуска едни милиони и дава лимит част от тези милиони да бъдат само за улици и булеварди. Но аз искам повече. Варна има нужда от реконструкция на булеварди и улична мрежа.”

Поставя й и друга задача, която е сложна, изисква умения и експертиза. Има едни 90 млн. европейски средства, но липсват проекти, с които да бъдат защитени тези пари. “Варна е град, в който съм била на разходка, за някакво забавление в свободното време и дотам. И в един момент да направиш инвестиционна програма на този непознат град и то по начин, по който кметът иска да е издържана… Нямах база. Сама трябваше да идентифицирам нуждите на хората”, връща лентата Надежда. Свикват много експерти. Работата потръгва. От 30 млн. в големия проект за интегриран градски транспорт, 20 млн. са вложени за подобряване на транспортен достъп, т.е. улици и булеварди. Всъщност цялата програма за 90 млн. вече е реализирана. Сега Варна е с нови булеварди, с нови автобуси, с нови детски градини. Но това не е всичко. Надежда има идеи за нови проекти, кандидатства по други програми, непрекъснато праща искания до финансовото министерство или насочва финансирането към различни фондове – държавни, европейски. Там се състезава с всички останали общини, прави обосновки, защитава ги пред различни министерства. И успява да разработи, защити и реализира допълнителни 80 милиона лева за Варна. Сега в морската столица правят ремонт на сградата на операта, на МВР филиала, който е паметник на културата, предстоят куп нови неща.

В последните четири години Надежда пътува всеки ден. Първо до Шабла, после до Варна. Станах шофьор на 40 години, смее се тя. Не си харесва обаче шофирането. До Шабла можела да се престраши да кара, но до Варна не посмяла. “Всеки ден пътувах с маршрутка и така една година. Наложи се моят съпруг да смени своята работа и сега работи като технически надзор на асансьори и повдигателни съоръжения във Варна. Всеки ден пътуваме със семейната кола, кара той.”

Признава, че е домошар, но вкъщи готви Георги. Децата вече пораснали. Мария е на 18 години, а Илия е на 23. И двамата избрали професионалния спорт – те са възпитаници на волейболната школа на Добрич – “Добруджа 07”. Илия учил в Холандия, но после сменил решението и в момента е професионален волейболист в “Нефтохимик” в Бургас. Мария пък от две години е в София в клуб “Левски” и е на индивидуален план в езиковата гимназия.

Една юлска вечер това лято, звънва телефонът. “Последователно ми се обадиха четирима добричлии – Веско Велев, Гальо Господинов, Младен Матеев, Иво Пенчев. Всички те ми казаха едно и също: “Надя, ние се събирахме, защото на нас не ни харесва какво се случва в нашия град и търсим промяна. Искаме срещу нас да стои кмет – експерт, технократ, човек, с когото сме работили, човек, който виждаме какво прави в другите градове. Искаме това да се случва в нашия град, а не във Варна и Пловдив.” И я канят в битката за Добрич.

“Пак беше шок, защото отново ме изведоха от зона на комфорт. Аз имах успешна работа във Варна, там изградих доверие”. Две седмици Надежда Петкова обмисля дали да приеме предложението. Отговорността е огромна. А и Добрич никак, ама никак не ѝ е безразличен.

“Работя във Варна, но домът ми е в Добрич. Вълнувам се от това, което се случва в моя град – мръсотията, занемареният парк, всеобщият застой, завладял града. Възмущавам се от начина по който се реализира водният цикъл, за който се борих 8 години и който беше направен по възможно най-нелепия начин, за сметка на всички нас. Паралелът с други градове е ужасен. Особено като знаеш колко усилия си положил в Добрич всичко да е подредено и готово, а някой да не го стопанисва добре.”

След десетки разговори, в които получава подкрепа, тя приема предложението. Защото за нея Добрич не е случаен град. И вече е в битката за доверието на хората.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Follow Me:

Related Posts

  1. Стамен says:

    Страхотна жена. Умна и начетена. Надявам се добричлии да и дадат шанс за да управлява качествено този град. Стига сте спали и давали шанс на доказани престъпници да “управляват” града, а най-вече да си управляват собствените сметки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *