Водещи новини - дясно Храна и напитки

Българското вино, заради което хора от цял свят идват в Балчик

Има ли вино, заради което хората са готови да пропътуват половината земно кълбо, да прелетят през Сибир или през океана?

Отговорът е очевиден – да. И това вино се намира в малкия български град Балчик.

Човекът, който популяризира българското вино е Анна Колева За Vesti.bg и Вдъхновените тя разказва за пътя от първите ферментации през съмнението до медалите и признанието; какво я вдъхновява, за какво мечтае по време на работа и какво е да направиш вино от захарно цвекло и смокини. 

„В България има категория плодови вина. Били сме известни преди 60-та година с малиновото вино“, започва разказа си Анна. След това законът е изменен и така за виното се смята само напитката, направена от  грозде, а плодовото ни вино има статут на ферментирала напитка.

Днес Анна е един от хората, които възвръща славата на плодовите ни вина на международната сцена. „България става популярна на международния пазар с невероятни ферментации“, споделя ни Анна и разказва за нейния път от търговец до производител на невероятни напитки, отличени с международни медали за качество от цял свят.

От рекламата до захарното цвекло за вино

Анна е от Балчик, завършва висшето си образование в сферата на рекламата. Връща се в родния си град с убеждението, че където и да пътува човек, всеки има корена си, към който рано или късно се завръща.

Така в далечната 2003 година тя започва да се занимава с търгуване на вино, но усеща, че призванието й е друго и че иска нещо повече – тя иска да го произвежда.

От тук нататък пред нея ще се разкрие пътя на виното, който ще я отведе на невероятни места, ще я срещне с доброто в човешката природа, ще я направи истински мечтател. А мечтите принадлежат на смелите. Анна има смелостта да възроди традициите на плодовото вино, като за момента изглежда, че невъзможно за нея е само това, за което не се е сетила.

Доказателство за това е фактът, че тя успява да направи вино дори от… захарно цвекло.

Анна и медалите – ферментация на успеха

Днес виното, което Анна създава е носител на множество златни медали от различни форуми по цял свят.

Докато обаче се стигне до вкуса, който ще пленява и за който хората ще са готови да пропътуват половината земно кълбо, пътят ще бъде дълъг. И невинаги лек.

Успехът за Анна не е в брилянтното хрумване на един, а в каузата, която обединява.

Човек е успешен, когато работи в екип“, споделя философията си Ана и разказва: „. Без всички хора, които вярваха в моята мечта, никога нямаше да стигна до тук.

Едва ли първите години, в които винифицирах, виното ми е било прекрасно. Ако не бяха семейството от Пловдив – баща и дъщеря, семейство технолози, никога нямаше да стигна до тук.

Всъщност, моят успех е нещо общо на всички хора, които се сплотиха. Много пъти си мисля за мотото „Съединението прави силата“. Да, трудно е, има хора, които нямат късмета да попаднат на правилното място в правилния момент. Но това, че не ти се случва сега не означава, че няма да успееш.

Анна може да разкаже много за това колко, а също и какво отнема сбъдването на мечтите. Тя споделя, че е искала всичко да й се случва „сега и веднага“. Искала е веднага да има собствено лозе, собствена винарна… В крайна сметка реализацията на всичките й планове отнема близо 20 години.

Анна заедно с гроздето от собствените лозя
Анна заедно с гроздето от собствените лозя Източник: Анна Колева, личен архив

Но въпреки това, мечтите, също като виното й, стават все по-хубави и ценни с времето. За нея са незабравими моментите като този, в който тя и съпругът й взимат първите си квадратни метри, където да засадят собствени лозя. „Щеше да ми се пръсне сърцето“, споделя Анна и допълва: „Хората ме питат – щастлива ли си? Имам моменти, в които съм щастлива. Когато видя някой, който пътува от Русия или Китай, стиска ми ръката и ми казва: „Аз такова вино не съм пил“ – да, това ме прави супер щастлива. Но това не означава, че нямам трудни моменти.“

Тя си спомня за трудна година, когато усеща, че смисълът на всичко, за което мечтае, й се изплъзва. Тогава обаче тя усеща подкрепата от всички – от съпруга си, който не й позволява да падне духом и от нейната баба, която макар и да е на повече от 80-годишна възраст, не спира да участва активно в работата на внучката си.

Каква е цената на виното

За Анна виното никога не е било само и единствено въпрос на ферментация или техника, а обмен на енергия, сплотеност и дори пътешествие на ума.

„Виното ми е дало много интересни срещи. Ако не беше виното, нямаше да опозная толкова интересни хора. Когато те идват при мен, мога да усетя техния дух. Всеки има мечти – те ги носят със себе си“, споделя Анна и допълва: „Човекът, който прави виното, дава енергията на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е обмен на енергия. Така ставаш частица от този специален свят.

За Анна обаче виното е и отговорност. Поради факта, че винарната и е посещавана от хора от цял свят, тя чувства, че е посланик не само на своята работа, а на нещо по-голямо. „Ти представяш страната си и мястото, на което се намираш. И нямаш право да правиш грешки.“ Именно за това тя често е безкомпромисна към себе си. Но освен това процеса на правене на вино й дава възможността да мечтае.

Връзката с виното идва от мечтите. Когато правя вино си мисля за странни неща. Мисля за пътуването по света. Къде ще отиде моето вино? Дали ще е толкова прекрасно? Виното е като писмо, затворено в бутилка, която пускаш в морето. Ти я затваряш, пускаш я  и не знаеш докъде ще стигне. На мен ми се е случвало една моя бутилка да мине през 5 различни човека и да отиде в другия край на света. И никой не е очаквал, че тя ще стигне до там. И да си помислиш, че тя тръгва от едно малко градче като Балчик“, казва с блясък в очите Анна.

Мечтите на Анна са виното да бъде универсалният език, който свързва хората. За следващата година тя вече иска да направи вино от… домати и тиква. Защото виното от захарно цвекло и смокини вече са факт – при това, донесъл медали. А трудностите не са пречка, а част от пътя.

Защото Анна смята, че ако целите и намеренията са свързани с просперитета на общността, успехът може и да се забави, но идва. Защото както ни казва тя, докато ни изпраща: „Искам с работата ми да подтикна и други хора да не се примиряват и да продължават напред. Доброто ще възтържествува – така е устроен светът.

Източник: vesti.bg

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *