Бизнес Водещи новини Фирмите в Добрич

Фирма от Добрич е четвърта по обороти в земеделието, търгува на Чикагската борса

Фамилната фирма на Пламен Борисов “Фарм сенс” АД е четвърта, според оборотите, в сектора на земеделието, съобщава “Капитал”.

Тя има продажби за над 283 млн. лв., а за две години оборотът е скочил с цели 75%. Групата има дълга корпоративна история, започнати и приключили партньорства с две чужди компании и към днешна дата включва зърнобази в Североизточна България, клонове в няколко държави и продажби на различни пазари.

Пламен Борисов е познато лице в земеделския сектор. По образование е агроном и след социализма започва собствен бизнес – първо изнася плодове. Започва да търгува със зърно през 1991 г. – чрез дружеството “Дефко”, а в продължение на 10 години до 2002 г. работи на българския пазар съвместно с швейцарската Dominion Grain, която на практика е един от първите международни търговци, стъпили в страната. През 2011 – 2013 г. международният гигант Glencore през две сделки придобива дялове в “Дефко”, но впоследствие двамата партньори се разделят. “Заради несходство в характерите”, казва Борисов. “Дефко” сега е обратно собственост на фамилията му. Синът на Борисов за кратко е зам.-министър на земеделието и евродепутат от ГЕРБ в началото на това десетилетие.

Днес семейството работи основно през дружеството “Фарм сенс”. Компанията разполага с шест зърнобази в Североизточна България с 200 хил. тона вместимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния. През друго дружество обработва 30 – 40 хил. дка собствена и наета земеделска земя. В последната година приходите й растат с 27% до 283.8 млн. лв. За годината компанията има печалба 1.88 млн. лв., което също е ръст спрямо 2017 г., и постига рентабилност 0.7%.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Зад числата от финансовите отчети за 2018 г. стои търговия с 900 хил. тона зърно при около 700 хил. тона година по-рано. От тях около половината са продажби на пшеница, около 30% – на царевица, а останалите – ечемик, рапица и др. Зад нарастването на търгуваните количества от “Фарм сенс” през последните години стоят различни фактори, но един основен – работата с финансовите институции. “Започнахме да работим с банки в чужбина, основно в Швейцария, което даде един тласък да се развиваме”, казва Борисов, допълвайки, че като цяло търговията със зърно е много тежка, защото изисква голям финансов ресурс за покупките, банките трудно финансират без обезпечение.

В момента основният износ е за Европа, а в последните две-три години се разширява и към нови пазари в Далечния изток, отправна точка за което е представителството на фирмата в Сингапур. “Много труден пазар е Далечния изток, той ни е слабо познат, ние също не сме познати там. Някои търговци са там от 200 години, а ние едва от две”, разказва Борисов. По думите в един момент Индия е била много добър пазар, след това Китай, Индонезия и други и като цяло азиатският район е перспективен. А това се вижда и през данните – продажбите в Азия вече имат 15-20% дял във “Фарм сенс”.

Компанията търгува и на Чикагската стокова борса, но според Борисов в малък обем и повече “за да опипаме почвата”.

Основната част от стоките, които “Фарм сенс” търгува, са с български произход, а около 20-30% от зърното е закупено в Румъния, Сърбия, Унгария и други държави в региона. Според Борисов компанията изкупува зърно от производители, които са в цялата страна. “Имаме една група фермери, с които работим по-близко, и те са възприели нашата стратегия, създали сме си нещо като зърнен пул с производители и кооперации, на които даваме съвети и смятаме, че в дългосрочен план те са на по-добра печалба от отношенията си с нас”, разказва той, допълвайки, че фермерите осигуряват определен обем от стоки на компанията, а тя от своя страна се опитва да им даде по-стабилни ценови нива. Неговите наблюдения са, че като цяло в българската търговия със зърно няма дългосрочни отношения, което е негатив. Вторият съществен проблем според него е, че българското зърно е най-скъпото в региона на Черноморския басейн.

Източник: “Капитал”

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *