Връщат славата на Балчик като града с вековните кипариси

Кипарисите в Балчик да станат сто и той да си върне сла­ва­та на гра­да с ве­ко­в­ни­те ки­па­ри­си – тази цел си е поставил Мариян Цветков – главен озеленител в об­щин­с­ко пре­д­приятие ”Бла­го­у­с­т­ро­я­ва­не и ко­му­нал­но сто­пан­с­т­во”.

По думите му това е дърво, което много добре вирее на нашите почви, много устойчиво, много красиво, дори и през зимата. Дава невероятен облик на града. Има и много добри характеристики на шумоизолация, на прахоулавяне. Има и аромати, които спомагат за борбата с вирусите или с бронхиални или белодробни заболявания, както бора, коментира за Про Нюз Добрич Мариян Цветков.

Балчик е град на повече от 2600 години. Без прекъсване е обитаван и това прави историята на града богата, с разнородна архитектура, а също и с напластено растително разнообразие. Влияние  оказва  географското разположение на града. Той се намира в залив с южно изложение на Черно море, на амфитеатрално-терасовиден терен, осеян с множество хълмове и дерета. Характерни  въздушни течения  отнасят дъждоносните облаци навътре в морето и го правят най- слънчевият и най-сух град в България. Тези фактори, в тяхната съвкупност -природни и човешки, са допринесли за появата или внасянето на растителност,  нехарактерна за Северна България.

Растителността е топлолюбива – сухоустойчива, непретенциозна към почвите. Ако се върнем далече във времето на траки, гърци и римляни – характерни растения са били -бадем, смокиня, нар, райска ябълка, както и култови дървета – островърх кипарис и неплододаваща  /естествен хибрид/ черница. Тези дървета са били натоварени с култово-религиозен символ, тъй като са били засаждани около храмове,чешми и бани, места за молитва и пречистване.

Още в дълбока древност са засаждали и почитали кипариса. В гръцката митология кипарисът е описан като дървото, което расте по бреговете на реката Стикс и с мълчаливото потрепване на върха си приветствал душите на герои, запътили се към подземното царство. Приветствал, но… само героите. Дали заради легендите или заради магията, която го обвива, но с времето той се е превърнал в свещено дърво и всеки състоятелен човек е искал в дома си да има точно това дърво.

По време на Византийската и Османската империя са внесени нови екзотични и субтропични растения – хинап /известен като финап/, кедри, източна туя , див рожков, рози, множество нови сортове лози и др.

През Възраждането и след Освобождението започва планираното озеленяване на града. Засадени са дървета по главната улица /днешната „Черно море”/ бяла – кълбовидна акация/ и софор. Изграждат се места за отдих и почивка – градини. Първата се е намирала на мястото на днешната детска градина, в близост до конака  /старото кметство/, а втората е била в Гемиджи махле – до църквата „Свети Николай”  /в момента детска площадка/.  През този период започва и първото залесяване, с цел укрепване на скатове и срутищата,   с акации, люляк, птиче грозде, спирея , бъз и тамарикс .

Освобождението заварва Балчик с градска махала, разпростряла се малко хаотично: от морето, та почти до гръцката църква „Св.Св. Константин и Елена” /че и по-нагоре/, а в дворовете – чудни и огромни вековни кипариси. Гърците не са можели така свободно да търгуват, както в необятната  Османска империя. Направили са много складове за жито и къщи на българите и си заминали.

В Балчик имало много вековни кипариси, пренесени във времето от различните народности и цивилизации. За жалост, голяма част от тях са били изсечени поради големия им обем, поради новото строителство след освобождението на България от Османско робство, разказва Цветков. Също така и поради факта, че при цъфтежа на кипариса през април-май се отделят полени – жълт прашец, който навремето е бил враг №1 на бялото пране на чорбаджийките. Тези дървета били набедени, че са виновници са филоксерата или т.нар. сиво гниене по лозата. В резултат на това поголовно са били изсечени.

Сега Мариян Цветков и колегите му се опитват да върнат кипарисите отново на сцената на амфитеатралния пейзаж на град Балчик.

През последните години са успели да засадят вече 55. Те са в цялата част на стария град, както и на няколко нови места. Повечето са на т.нар. алея „Ехо”, която свързана централния площад с кино Ехо, а оттам към Ботаническата градина. Последните над 20 дървета са засадени под егидата на Ротари клуб. „Те закупиха кипарисите, а ние изкопахме дупките. Поддържаме ги, поливаме ги. Така една съвместна, за която благодарим на Ротари клуб-Балчик, че послушаха нашия съвет и закупиха точно вида, който ние подсказахме, а именно кипарис”, обясни Цветков.

Той увери, че работата с цел достигане на 100 кипариса в Балчик продължава. През есента предвижда да бъдат засадени поне десетина нови кипариса. Набелязали сме още 6-7 места, където могат да се засадят, без да се конкурират със сгради, пътища, посочи озеленителят. И добави, че един добре отгледан кипарис струва стотина лева.

Снимките са илюстративни