1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност
1-ви май 1912 година, събрание на работниците в Ню Йорк
На 1 май светът отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. В България този ден е обявен за официален и неработен, а родените преди 80-те години на XX век още помнят грандиозните манифестации, провеждани до 1989 година в големите български градове.
Странно или не, корените на празника и това защо той се отбелязва на 1-ви май нямат нищо общо нито със Съветския съюз, нито дори с Русия или която и да било страна, често асоциирана със социализма. В следващите редове накратко ще припомни историята на празника и традициите, свързани с него.
Зараждането на празника ни отвежда в края на 19-ти век, далеч далеч от Европа – в САЩ. Именно в капиталистическа Америка през този период работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Създаването на профсъюзите улеснява организацията на хората и упражняването на натиск върху политическия елит и постепенно става ясно, че нещата рано или късно ще се променят.
За да се случат промените, в зората на XX век профсъюзното движение организира серия от протести и стачки, с които да бъде доказана готовността на работниците за защита на техните искания. На 1-ви май 1886 г., в центъра на американската индустрия - Чикаго, САЩ, профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 хил. работници от цялата страна. Основното искане е за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След няколкодневни протести полицията в крайна сметка разпръсква протестиращите с цената на над 200 ранени и поне четирима убити. Това нагнетява допълнително напрежението и по време на последния протест - на 4-ти май, е хвърлена бомба сред полицаите, която причинява смъртта на един служител на реда, а други шестима биват ранени.
Останалата част от света наблюдава това, което се случва в САЩ и решава да покаже, че и тя подкрепя исканията на събратята си от Америка. Вследствие на тогавашните събития, в много държави по света започва масирана организация в защита на работниците и протест срещу случилото се в Чикаго. През 1889 г, в Париж, учредителният конгрес на Втория интернационал (основан като Международно работническо сдружение през 1864 г.), призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в САЩ. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май - за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“ Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“. От началото на 20-ти век - работници, профсъюзи и сформираните по-късно социалистически и комунистически партии, започват да отбелязват Деня на труда и работническа солидарност на 1-ви май.
След краткото представяне историята на празника в световен мащаб, нека припомним как и кога той навлиза в България. Първият опит за честване на 1 май у нас е през 1890 година от Топографското дружество. Въпреки положените усилия, през следващите години празникът така и не получава официално признание. Това се случва едва през 1939 година, когато 1 май е обявен за официален празник. След смяната на държавното управление на 9-и септември 1944 година и последвалите от това промени, Денят на труда става един от най-тачените и почитани празници в България. Ежегодно през следващите 45 години, 1 май се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна - грижливо подготвени от комунистическата власт и със задължителен характер. През 1989 г. - след края на тогавашния режим и замяната му с демократичен, Първи май продължава да е официален и неработен ден, с тази разлика, че държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви - манифестации и всенародни шествия, както по времето на предишното управление - в годините на т.н. социализъм.
