Конкурсът "Да нашарим яйцата" събра дами от Добрич на Велики четвъртък

На Велики четвъртък, както повелява православната християнска традиция, стопанката на дома боядисва яйцата за Светлия празник Великден, заделяйки първото червено яйце за да бъде поставено до светлината на семейния иконостас.

Дамите от добричкото читалище "Мевляна", и през тази година се събраха още отрано, за да се включат в характерното за общохристиянския празник Великден - майсторско боядисване на яйца. Сръчните ръце на жените за кратко време нашариха подготвените домашни яйца и седнаха да журират кой се е справил най-добре в конкурса "Да нашарим яйцата". Идеята на читалищните организатори беше, всяка от участничките да изрисува максимално пъстро Великденско яйце.

Защо и откога жените в читалище "Мевляна 2002" боядисват яйца, разказа за Про Нюз Добрич Хаджер Иса Юсеин - най-възрастната читалищна дама.

От дете боядисвам яйца. Мама боядисваше яйца и аз боядисвам - всяка година за Великден, цял живот. Допреди да родя първото си дете, Великденските яйца ги боядисваше мама. Откакто станах майка, аз поех щафетата.

• Как са боядисвали яйцата Вашите родители - на какво Ви научиха?

Мама ме учеше, че най-напред трябва се сгрее водата - с малко сол в нея, чак после да слагам яйцата да се варят. От нея зная, че щом е сварено яйцето - то се върти. Така ме научи да проверявам готови ли са. Вадя едно яйце и го завъртам на масата. Когато е сурово - не може да се завърти. Щом се върти на масата - готово е за боядисване.

Докато чакам да станат яйцата, си приготвям боята. Разтварям я в отделни бурканчета и доливам малко оцет в нея. Щом приключи варенето, започвам да ги боядисвам. Червени, зелени, жълти, сини. Най-харесвам шарените. Тях ги правя като вземам с лъжицата от различните бои и така стават пъстри. Преди години се пазех да не си цапам ръцете, но вече толкова съм свикнала, че ги рисувам и с пръсти.

• В миналото, майките Ви с какви бой са шарили яйцата?

Аз помня, че мама правеше само жълти и зелени яйца. Червените ги боядисваше с боя за прежда. Не зная откъде я намираше тогава, но предполагам, че от търговците, които продаваха. Помня, че жълтата я правехме от люспите на лука (старият т.н. жълт лук - б.ред.). Боя за зелените яйца правехме от балдаран. С листата му украсявахме яйцата, за да има на тях картинка - на дърво, цвете. Когато искам да ми станат още по-шарени яйцата, вземам восък. С него ги рисувам - като с молив. Най-последно ги слагам в боята и ги намазвам с олио. Като изсъхнат - ето ги, как се получават.

• Как помните празника Великден от детството си?

Всъщност, на турски, празника го наричаме Паскелле (Пасха, Паска - б. ред). Още отрано ставахме и започвахме да чистим двора, да метем - за да няма мръсотия, тъй като е Паскелле. Тогава живеехме в къща. Сега живеем в апартамент и не е същото.

В миналото, освен че боядисваме яйца за Великден, палехме и огън. Когато се разгори, започвахме да го прескачаме за здраве. Другото, което ни караха да правим беше да се търкаляме в зелената трева - пак за да сме здрави. Докато бях малка, мама ми правеше и дървена люлка (люлка, завързана за дърво - б.ред.) и ме люляше. Като пораснах малко, започнаха да ме люлят момчетата (смее се). Ами така, много хубаво беше.

• А откъде идва този обичай при Вас?

Вижте, в миналото всички живеехме наедно (заедно - б.ред.). Ние живеехме по ул. "Лозарска" - в махалата на Червената пръст (сега квартал в гр. Добрич - б.ред.). Всичките ни съседи бяха българи - не сме се делили на едни и други. Предполагам, че оттам и нашите родители са възприели тези празници и традиции. Ние така си ги знаем от тях и продължаваме да ги уважаваме и ги отбелязваме - наедно с турските. Що са празници - все е хубав повод да се съберем.

• Децата Ви продължават ли този ритуал за боядисването на яйца?

Някои от снахите ни го правят, но вече не всички, както в миналото. Вече не се пали огън навън, не се търкалят в тревата. Не ги уважават младите тези обичаи. Останахме само ние възрастните да ги почитаме. Аз например, всяка година събирам най-малко 30 яйца от съседите ми. За Великден всички идват и ни дават - обичай. Много се уважаваме с комшиите си. Както когато за Байрам и ние раздаваме питки и сладко, съседите много са благодарни. Така и на българските празници пак сме заедно - ходим си по къщите на гости.

• Оставихте ли на някого тези умения за боядисването на яйцата?

Вижте, аз съм на 73 години вече. Не съм изобщо уморена, но седем пъти вече съм оперирана. Ако е живот и здраве, ще боядисвам и ще празнувам още. Сега в читалището има и други сръчни жени. Техните деца и внуците им идват и ги учим на всичко. Най-малките най-много се радват като дойде време да си рисуват яйцата, но най-са доволни като се сборят. Гледат кой ще остане с най-здравото яйце накрая. Научили сме ги, че за Великден се боядисват яйца и са си свикнали с това.

Сега е по-друго - не е като едно време. В магазина има всякакви бои, има и готови яйца, козунаци, шоколадови зайци и не ги знам още какви други работи (смее се).

За Великден, а и за другите хубави дни ще пожелая на всички - нека само да се уважават и любов и мир да има. Това е - и да сме живи и здрави!