Галя Дурмушлийска: Добруджанската песен е моят живот!
Галина Дурмушлийска е родена на 5 юни 1959 г. в село Ведрина, Община Добричка. За себе си казва, че е дете на два музикални рода, в които музиката е на почит и уваженние. „Аз слушах другите как пеят и се учех, без да мисля, че един ден музиката ще бъде моя професия” – споделя по-късно певицата.
Завършва основно образование и иска да продължи да учи в музикално училище, но баща й, който е учител, не й разрешава, защото смята, че жена музикант не е добра идея. Завършва Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Добрич и кандидатства в ансамбъл „ Добруджа” за певица. Приемат я.
„Ансамбъл „Добруджа” беше моята голяма школа. Там се запознах с водещи имена в областта на музиката от нашия край и в продължение на 15 години имах удоволствието да пея за българската и световна публика. Посетих много държави в Европа, Азия и Америка. Записах над 400 песни за БНР, четири касети, два СД и участия в много дискове. След големите промени през 1989 г. заедно с композитора Петър Крумов, когото аз наричам „Мой духовен баща” , направихме вокално трио и го нарекохме „Добруджанка”. Имахме много концерти, записи в радиото. Триото просъществува 3 години…бяха трудни години” – разказва Галя Дурмушлийска.
В следващите 10 години пътува главно в чужбина - пее с група от пет певици и трима музиканти. Концертите са в катедрали във Франция и Белгия. Със същата група посещават Финландия, после пеят в Гърция и работят с етноджаз оркестър „ Иасис”. През 1999 г. заминава да живее в Холандия и там реализира два проекта за женски и смесен хор. „Работата с тези хорове ми помогна да усъвършенствам уменията си да уча другите да пеят. Когато ученикът не владее български език, не познава добре традициите и културата на българите, тогава преподаването на песните е специфична работа - трябва чрез песента да му се предаде и душевността на народа, та когато запее, публиката да вижда картини, да усеща, да разбира какво се пее. Имам много ученици от цял свят. Тя ме посещават и заедно работим, търсим корените на музиката – опитваме се да си отговорим на въпроса „Защо човек иска да пее?!” При болка и при радост…” – признава Галина Дурмушлийска.
През 2007 година е удостоена със званието „Почетен гражданин на Добрич”.
В момента се занимава с културен туризъм- има къща за гости и в нея обучава хора да пеят и познават българските традиции.
Има син и дъщеря – Стоян и Мая.
Ето какво още сподели знаменитата изпълнителка с най-топлия глас за читателите на ПроНюз Добрич.
Г-жо Дурмушлийска, 2019 г. е юбилейна за Вас. Готвите ли някаква творческа изненада за многобройните си почитатели?
60 години не са повод за голям празник… Не викам „ Ура!, а както в песента „Години, години” казвам „Добре сте ми дошли!” Разбира се, с приятели, колеги ще го отбележим. Край мен няма организация, фондация да поеме инициатива за някакви чествания, но с приятелите от Бесарабия, българите от Украйна, сме се уговорили след Великден да празнуваме. Аз ще отида при тях, после те ще дойдат при мен. Има още малко изненади, които бих искала да запазя засега в тайна. Пиша нещо, но нека се случат замислените неща, тогава ще коментирам.
Какво е за Вас добруджанската песен?
Моят живот е песен, добруджанска песен! С годините много слушах и се учих от старите майсторки, които умеят да внушават, пеейки. Добруджанската песен деликатно характеризира живота и предпочитанията на хората, живеещи в равнината. Възхвалява труда. За добруджанеца жената не само трябва да е красива, не е достатъчно. По-скоро красотата на добруджанката е в нейното умение „Къща да върти, деца да гледа, гости да гости…” Все ценности, вплетени и изпети в песента с така характерната кротост. В нея не се вика, не се демонстрира, пее се кротко. Често се използват символи, за да се каже нещо. Затова, за да разбереш песента, трябва да си философ по душа. Добруджанската песен ми дава сила, кураж и напътствие. Често чрез нея се изразявам, обяснявам кое и защо се случва в живота!
Кога разбрахте, че искате да станете певица? Първите Ви песенни изяви, какво си спомняте за тях?
Аз не разбрах, не съм искала, просто се случи! Исках да стана мама, да имам деца, дом, съвсем семпли неща исках от живота. Песните, те бяха около мен. Вълнуваше ме текстът, вълнуваха ме мелодиите, а към хората, умеещи да пеят и свирят, и до сега имам специално отношение. Намирам ги за докоснати от Бога… На тях много е дадено, но и много се иска от тях и смятам, че чрез тези хора сам Бог разговаря с хората и тежко му на надарения с такъв талант да изневери на дарбата си… Наказанието е жестоко. За това обичам артистите, талантите…
Кой от периодите в певческата си кариера оценявате като най-плодотворен?
Тук може да се отговори по много начини. Ако приемем за плодотворно времето, когато най-много записи съм правила – това са годините от 1990 до 2000 година. Но за да направя тези записи, беше необходимо да събера песни, да наредя текст, да узрее всичко в мен. После холандският ми период – тогава имах много концерти, преподавах, учех холандците на нашия фолклор, а то не е само песен. За да пееш песните на един народ, трябва и душата му да познаваш… Сега имам много „плодове”, мечтая си да се намерят подходящи хора, които да „откъснат плодовете ми”, или поне да ги съхраня за идните поколения!
Как решавате, че една песен става „Ваша”, кога разбирате, че искате да я изпеете?
Когато песента ме докосне, аз отварям душата си за нея, то е като любовта. После дълго време я нося и пробвам да я разбера. Случвало се е в младост да усетя едно, а в по–късни години – друго, в една и съща песен. Например, в моя репертоар няма нито една хайдушка песен. Не обичам насилието и смятах, че няма да съм убедителна, ако само изпея хайдушка песен. Тя няма да е минала през душата ми…
Учили ли сте се от някого и кои са Вашите учители?
Мен цялата Вселена ме учи! И тези, които ме обичат и тези, които умишлено ми пречат, всички са мои учители. Но да, има такива, които в годините са работили за мен, съзнателно, с обич. Бих споменала Петър Крумов, когото наричам мой духовен баща. Много научих от него. Вярно, той ме прие в ансамбъл „Добруджа”, когато бях на 17 години. Минахме през много трудности и двамата. Но - поклон и респект към него и „Благодаря!”. Не бих могла да изброя всички хора, които са ми помагали и пречили в годините. Всички те формираха Галина Дурмушлийска и аз им благодаря!
Имате ли любима песен? И защо тя е специална за Вас?
Не точно любима. Обичам в различна ситуация да подбирам и редя думи и песни, подходящи. И в този момент те са ми любими, защото попадат на точното място и допринасят да бъда разбрана и оценена. То е като точният човек на точното място. Когато си пея за мен, докато работя нещо друго, също търся песен, която ще ме зареди и в момента тя става моята любима песен. Да, много обичам „Тръгнали ми са, тръгнали” и „Ветре ле”. Това са две песни, с които мога да се телепортирам винаги в Добруджа. Запея ли ги, в едната виждам полето, а в другата морето и в двете песни съм на колене и пея, плача, моля и се надявам за по-добър живот…
Вие сте живели известно време в чужбина – в Холандия. Там създадохте смесен хор „Чубрица”. Успяхте ли да научите холандците да пеят български песни?
Разбира се! Това беше специално време. Носталгията така ме гонеше, че аз, учейки тях да пеят, всеки ден си бях в България. Бях горда с България, с песните и хората й. Но „Чубрица„ беше проект, обезпечен със средства от неправителствени организации в Холандия. Успях да поканя български композитори да пишат за „Чубрица”. Те от своя страна допринесоха хорът да дойде в България и да участва в много престижни концерти. България и българската песен са много специални - тях или ги обичаш и това е за цял живот, или не и край. Аз мисля, че не само научих холандците да пеят, аз създадох от тях посланици на българската култура по света.
Разкажете някоя интересна случка от концертната си дейност…
Живият концерт е събитие пълно с изненади. Никога не знаеш какво може да ти се случи. Може да си много подготвен и да сгрешиш, а може да не си чак до съвършенство готов, но ако си прозорлив, да превърнеш всичко, дори негативите в позитиви. За това преди концерт никога не се изхвърлям. Винаги правя грешки. На последния си концерт в Добрич, например, забравих текста на „Мило ми е мамо” - песен, която съм пяла хиляди пъти. И това е от прекомерна емоция. Защото аз съм от тези, които идват в Добруджа, минават през нея, но не остават /както е в песента/…И това истински ме вълнува…
Как живее днес певицата Галина Дурмушлийска?
Живея в град Котел. Имам възрожденска къща за гости, строена през 1848 година. Домът и дворът ми са пълни с цветя и много гости, с които пеем и си говорим за красивите неща от живота. Често ме канят като жури или гост, или като преподавател в някое училище в България или чужбина. Приятно ми е, когато общувам с хора, търсещи красивото, позитивното в живота. Обичам да си идвам в Добруджа, кога за празник, кога на среща с приятели.
Какво бихте искали да кажете на младите изпълнители, които сега тръгват по пътя на песента?
Да не бързат! Има време за всичко в този живот! Първо, много да слушат, да учат и тогава да излизат да пеят. И да се учат от първоизточника. И много искам да кажа, но трябва другата страна да е готова да слуша, да иска да чуе. Иначе е безсмислено.
Какво мислите за българския фолклор, за българското песенно наследство?
Това е голяма тема. Смятам, че българският фолклор е закодирана информация за живота. Ние, българите, сме древен народ, но като характер сме като деца, хайде да кажем тинейджъри. Трябва да има национална политика за всичко българско, по медиите да звучи повече фолклор. Аз съм оптимист, надявам се, вярвам в силата на българския гений и се надявам, работя за по-добри времена!
