Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Болницата в Добрич е една от първите в страната, открита преди повече от 150 години

Графична скица на болницата от турско робство

Билкари и народни лечители са се грижели за здравето на жителите на Добрич преди построяването на болница през 19 в., твърдят запознати с историята на града, който тогава се е наричал Хаджиоглу Пазарджик. Тези лечители продавали своите мехлеми, лекарства  и съвети в тъмни дюкянчета, пръснати около „Шадраванския” площад /днес пл. „Свобода”/. През 1865-1866 г. по разпореждане на известния с реформаторските си идеи администратор на Дунавския вилает Митхад паша са построени първите три цивилни болници в градовете Русе, Плевен и Хаджиоглу Пазарджик. Това посочват в книгата „Страници от историята на Толбухинската болница”  нейните двама автори краеведът Любен Бешков и историкът Петър Тодоров. Книгата излиза от печат  през 1967 г. и е посветена на 100-годишнината от създаването на добричката болница.

Авторите цитират бр. 93 от 24 юли 1866 г. на в. „Дунав”, в който се съобщава за започналото изграждане на здравното заведение: „Градът Х-оглу Пазарджик, понеже ся намира всред много каази от Русчушкият, Тулчанският и Варненският санджаци, и според познатото му сгодно местоположение, по дадената заповед от страна на главното управление на вилаята, захвана да ся прави една болница в краят на реченият град. Според тамошната леснина, точна надежда има, че тъзи болница скоро ще ся завърши.”  В друга дописка на същия вестник от 28 декември 1867 г.  се отбелязва, че в посочения вилает болницата в Хаджиоглу Пазарджик съществува заедно с още шест болници – две в Русе, и по една във Видин, Тулча, Плевен и София.

Дворът на болницата през турско робство

        Авторите на книгата „Страници от историята на Толбухинската болница” съобщават, че местното население взема  „голямо участие” в строежа. „Освен парични средства от общинската хазна, са отпуснати еднократни помощи от градските занаятчии и търговци, а бедното население пренася камък от недалечните кариери и предоставя безплатна работна ръка” – четем в изданието. Няколко години след откриването на болницата една от стаите е била определена за жени.

Главно болнично здание с височина над 4 метра, готварница с дължина 16,4 и широчина 4,5 м, баня, спецария /аптека/ и стая за фелдшери – така е изглеждала в първоначалния си вид новопостроената болница. Твърди се, че през 1870-1871 г. в нея е назначен първият  дипломиран лекар – д-р Абдулах ефенди, унгарец по народност, носещ турско име, според тогавашните закони, тъй като заемал държавна служба. По-късно за лекар е назначен д-р Георге Попеску, който в продължение на над 20 години се е грижел за здравето на местните хора. Д-р Иван Йорданов, фелдшерът Ангел Димов, д-р Стефан Тончев – това са част от хората в бели престилки, свързали професионалния си път с историята на добричката болница през първите години след Освобождението. В книгата се споменава и за първата жена лекар, родена в Добрич – д-р Калина Колева Ковачева, която през 1901 г. е била втори градски лекар.

Книгата на Любен Бешков и Петър Тодоров  проследява 100-годишната история на здравното заведение, промените и преустройствата на сградата и на материалната база през различните исторически периоди. Изданието изобилства от снимки на лекари, фелдшери,  медицински сестри и лаборантки, работили в болничните звена и медицински отделения.  Така например, в годината на издаване на книгата /1967г./, в терапевтично отделение са работили 14 лекари и 22 медицински сестри. В детското отделение колективът се е състоял от 46 души – 13 лекари и 33 медицински сестри, в хирургията е имало 8 лекари и 14 сестри. В АГ-отделението са работили 9 лекари, 27 акушерки и един служител по социално-правни въпроси.


През 1927-1928г. била изградена нова двуетажна сграда: на първия етаж - вътрешно отделение, на втория етаж – хирургическо. Аркадата от север (снимката е след 1944г.)

Екипът на ПроНюз Добрич благодари за съдействието на доц. д-р Ташо Ташев, предоставил за ползване юбилейната книга. Тогава доц. Ташев е бил зав. отделение „Бърза медицинска помощ”, в което са работили трима лекари и пет медицински сестри.

Илюстрациите са на Янко Атанасов, художник

c