Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Жена от Добрич създава плетива-шедьоври

Росица Желязкова Кондова от Добрич е сътворила с ръцете си приказно богатство. В продължение на десетилетие тя е изплела с много търпение, сръчност, вдъхновение и фантазия дрехи-шедьоври. В колекцията й има блузи, рокли, манта, зимни палта, шапки, дори чанти и обувки.

За да се превърне една блуза от рисунка в готов плетен шедьовър Росица плете 3 месеца. Работи по 12-16 часа всеки ден, дори в събота и неделя. Много е трудно – работи се с много конци, много прекъсвания, различни материали – коприна, памук. Понякога само в един елемент се използват десет цвята, споделя Росица. Но пък красотата, която се получава, е смайваща.

За плетените си произведения на изкуството 63-годишната Росица се вдъхновява от музика, книги, пътешествия или просто красива картина. Всяка една дреха, излязла изпод сръчните й ръце, има своето име -  „Снежинка”, „Лебедово езеро”, „Корсет”, „Елегия”, „Енигма”, „Букет Росии”, „Звездата на Адам”, „Болеро”, „Венецианска нощ”.

Изплела първата си блуза, когато била в седми клас.

Учила в обувния техникум в София за дизайнер, технолог в обувната промишленост. Мечтите й били да стане журналист или юрист. Пишела стихове, искала да издаде книга, но съдбата имала други планове за нея.

„Още във втори курс в техникума започнала да пише във вестник „Средношколско знаме”. „Щях да издавам и книга. Въобще, имах велики идеи. Бях нещатен сътрудник във вестника, в ресора, свързан с изкуството. На културната страница на вестника. Едно от първите ми интервюта беше с Виктор Чучков, сега вече професор. Кандидатствах журналистика и право, но не ме приеха. Когато бях на 19 години, майка ми се разболя и целият ми живот се преобърна на 180 градуса”, връща лентата назад Росица.

След като не я приели във висше учебно заведение, се наложило да се върне в Добрич и да работи в обувния завод, чиято стипендиантка била. Целият й трудов стаж преминал в моделиерната там и в „Албена стил”, една година е била и учител

 „Когато постъпих, обувният завод тъкмо беше открит. Трябваха им специалисти. За вестник „Добруджанска трибуна” започнах да отразявам обувния завод, в който работеха 2000 души. Дори исках да направя заводски вестник. С такъв замах започнах. Не минаха 5-6 месеца, когато майка се разболя. Две години не можех да ходя на работа, защото тя не можеше нищо да прави. Занимавах се с рехабилитации, инжекции, трябваше да се грижа за майка ми. Това правих в следващите 20 години. Не ми оставаше време да мисля нито за стихове, нито за изкуство. Но, тръпката продължаваше. Дали ще бродирам, дали ще плета, не спирах”, разказва Росица.

Научила се да плете, благодарение на неволята и книгите.

Майка й нямало кога да я научи да плете – първо била пет години ученичка в София. Когато се върнала в Добрич, майка й се поболяла. Затова се наложило да се доверява на книгите.

„Вярвам само на книгите, на учебника. Всички знания, които имам, са от там. Това, което ме интересува, го проучвам много подробно. Сега научавам много и благодарение на компютъра”, споделя тя.

От книгите се учила как да готви, как да отглежда децата си, да боядисва, да си поправя електроуредите. Учила първите стъпки, които са нужни за всеки един дом.

Обича да чете и слуша хубава музика. От тях идва и вдъхновението й, фантазията й се развихря. Чете много, включително биографии на велики композитори, писатели.  Горда е, че е имала много плочи с класическа музика. Включително и една много стара, отпреди 1900 година, на Енрико Карузо в оригинал. Плочите били с изпълнения на любими оперни певци като Гяуров, Гюзелев, които е слушала и на живо в София. Вдъхновява се от музиката на Вивалди, Моцарт.

„Всички мои идеи на този етап ги превръщам в блузи. Всяка си има име – „Елегия”, вдъхновена от тъга към миналото – въплътила е всичко, което майсторката знае, но пречупено през съвременната техника. Блузата изглежда по много различен начин. Балет от Пьотър Чайковски „Лебедово езеро” така ме завладя, че направих блуза, която носи същото име. Екскурзия във Венеция ме провокира за друга дреха, която нарекох „Венецианска нощ”. Тя е изцяло в синята гама”, разказва Росица. Идеята за цикламено палто дошла от модел на дълга копринена официална рокля. А, аз я направих от съвсем други материали – мохер, коприна,   споделя тя. Вдъхновява се от немислими неща, като, например, емблемата на цигари. На връщане от работа дъщеря й си купила цигари „Корсет”. Толкова Росица харесала мотив от дизайна на кутията, че го претворила в блуза, макар и в други цветове.

Първо рисува идеите си. Всички мотиви, шнурове, които влизат в рисунката, плете отделно. Всеки един мотив е забоден с 200 топлийки на стиропор. След това се плете мрежата. Тя може да изглежда по различен начин, с различен цвят и различна плетка. Един и същ модел може да бъде изпълнен на една кука, на две куки, от един цвят, от много цветове, с различни дебелини, обяснява Росица.

Мрежата се плете с най-тънкия конец от плетката, в която присъстват минимум 4 дебелини конец. За мотивите ми трябва една дебелина, за шнуровете още по-дебело, а за мрежата най-тънкото, като паяжинка. Кукичката е възможно най-тънката – 22-и номер, която е 0,3 мм.

Използва три вида бримки – нисък пълнеж, синджир и шнурове и други детайли.

Една блуза плете за 3 месеца – работи по 12-16 часа всеки ден, без събота и неделя. Синьото манто е изплетено на две куки от мохер. Мотивите отгоре са изплетени отделно – мотивите и мрежата. Т.е. то е плетено два пъти – за около половин година.  За да изплете една чанта й трябва около месец.

Занимава се активно с плетене от 2010 година, когато излязла в пенсия. Произведенията на изкуството, които сътворява, прави за дъщеря си. Единствените, които са виждали творите на Росица, са колегите на дъщерята Даниела, която сега работи в таксиметрова компания, като диспечер.

Стойността на една такава дреха е много висока. Освен че е бутикова, в нея са вложени много материали и огромен труд. „Не мога толкова голям труд да го дам за 100 лева, споделя Росица.

Дрехите са уникални, защото трябва да са изплетени за човека. Смята, че те биха направили неповторима всяка стилна дама, дори и абитуриентка.

Разказва, че в чужбина подобни дрехи струват от 10 000 лева до 50 000-70 000 евро. Знае, че такива цени у нас няма как да се постигнат, но вярва, че може да има ценители, които по достойнство да оценят труда и творбите й.

c