Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Възможностите за партньорство в културата бяха коментирани на среща в Добрич

Сдружение „Културен Клъстер България“ се срещна в Добрич с представители на културни институти, неправителствени организации, медии и Община, за да бъдат осъдени общи цели и идеи.

В срещата участваха Валери Тодоров – член на ръководния орган на клъстера, журналист, професор, преподавател нови медийни технологии, бивш  генерален директор на БНР, Димитър Енчев- журналист и изкуствовед, както и Калина Мичева – от Института по български език.

Клъстерът работи за логистична подкрепа в областта на културата и изкуствата, а от миналата година реализира проект по програмата „Иновации и конкурентноспособност“ на Министерството на икономиката. Той обединява юридически лица- компании и фирми, чиято работа е свързана с производството на стоки и услуги в посочените области, сред които фигурират продуцентски и рекламни агенции, печатница, фондация, институт към БАН и други.

Културен Клъстер България организира и други срещи, като тази в Добрич. Целта е да се разшири и конкретизира сътрудничеството между клъстера и регионалните културни институции, както и да се изградят ефективни партньорства с юридически и физически лица, представители на културния бранш в региона.
„Въпреки различните условия, проблемите, които се натрупват, са едни и същи. Затова целта на екипа на клъстера е, заедно с културната общност по места, да се огледа законодателството, да се видят общите проблеми и да се създаде база данни, която да разширява фокуса на търсенията, да улеснява, да предлага варианти и нови партньорства, посочи Валери Тодоров.

Той представи опита на други страни за развитие на културата в резултат на серия от пътувания, където са се запознали с дейността на клъстери и организации в Германия, Австрия, Италия, Франция и Испания. В градове като Щутгарт, Манхайм и Карлсруе са ситуирани клъстери с богат опит в областта на културните и творческите индустрии. Интерес представлява най-големия музикален панаир „Мидем” в Кан, където ежегодно се събират едни от най-престижните звукозаписващи компании в света, а също така издатели, дистрибутори, производители на техника, редактори на музикални програми. Панаирът на книгата в Лайцпиг, големите музикални изложения Clasical NEXT  в Ротердам и UOMEX, който се провежда всяка година по едно и също време, но на различно място, също могат да бъдат пример за развитие на културната индустрия.

Най-интересен е опитът в областта на продуцирането в Германия, където културата е превърната в индустрия, сподели Валери Тодоров. Според него, именно в немския опит има потенциал за прилагане у нас. Той представи опита на подобни клъстери в Германия – Манхайм, Карлсруе, Щутгарт. Там в културните клъстери винаги има и общинска фирма.„Повечето от проектите, които клъстерът в Щутгард подкрепя, са за стартиращ бизнес. Там много силно се залага на регионалния елемент, разчита се на местната инициатива и се развиват креативни индустрии. Пример за това е как изоставени индустриални пространства се предоставят срещу нисък наем на стартиращи компании.

Според него, в България все още законите за дарителството и за публично-частното партньорство не действат ефективно в подкрепа на културата.

В общините има потенциал. Ако тази самостоятелност се насърчи в културната област и се съчетае с партньорство между регионите, може да работи добре, сподели Валери Тодоров.

Сред обсъжданите идеите бе предложение в законодателството да се предвиди възможност в рамките на публично-частното партньорство общините да могат да възлагат, за да се даде шанс на културното предприемачество.

Участниците в срещата споделиха като сериозен проблем липсата на единна културна стратегия на държавно ниво.  Коментирана бе необходимостта от държавна стратегия в областта на културата, от залагане на законодателна възможност за стимулиране на бизнеса да подпомага културата.

c