Литературно-археологическа експедиция ще търси Антимовския хан с Йовковите герои

Литературно-археологическа експедиция ще търси Антимовския хан с Йовковите герои, съобщават от Регионалния исторически музей в Добрич.

Нов тласък на проучванията дават откритите от археолози край днешното балчишко село Змеево останки от хан, изгорял по време на Първата световна война. Сдружението на писателите също възобновява обществената дискусия за първообраза на мита и с въпроса трябва ли да бъде възстановен ханът след огласени намерения на голфкомплекс и курорт по Северното Черноморие да създадат още едно привлекателно място за туристите.

Още през 40-те години на миналия век в София е създадена комисия, която да издири мястото на Антимовския хан, и от тогава хипотезите не секват, казва д-р Кремена Митева, главен уредник в дома-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Проучватели най-често откриват някогашния хан на Сарандовица „по пътя от днешното село Йовково към Балчик, на около 4-5 часа път с натоварена кола“, но още редица добруджански селища – Сенокос, Соколово, Батово, Стожер и други, претендират да са на литературната карта.

Самият Йовков описва страноприемницата в първия разказ от цикъла „Вечери в Антимовския хан“ – „Дрямката на Калмука“ така:

„Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища. И есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир кервани коля към Балчишката скеля и към водениците в Батова, нямаше през де другаде да минат, освен през Антимово, край хана на Сарандовица. Тогава тук започваха весели дни. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля и, докато прегладнелите коне дремеха под чуловете си – в хана свиреха гайди, чуваха се провиквания, а от време навреме дюшемето захващаше да бумти, като че се продънваше под юнашката ръченица“.

И още от картината, пресъздадена от писателя:

„Влезеше ли човек вътре, виждаше от пода до тавана да плува синя мъгла от цигари, а сред нея – калпаци, обърнати кожуси и мустакати, опалени от слънцето и вятъра лица. Всички гълчаха и, ако и да имаше седнали, повечето стояха прави, с чаша вино в едната ръка и с камшик в другата – уж все готови да си ходят“.

Къде е било това място на духа и общението? По-малкият брат на писателя – Коста Йовков, е твърдял, че хан е имало при днешното село Балканци, където керванджиите правели първата си почивка на отиване към пристанището в Балчик. Според Йовкови колеги-учители Антимовският хан се е намирал край село Змеево, посочват от литературния музей, обобщили различните източници.

Йовковото творчество е най-силно пропито с християнския хуманизъм и предава от поколение на поколение живата вяра, казва отец Велико Великов, който служи в село Змеево. Хановете са средища на общение и бих се радвал и сега да го има Антимовският хан, заявява позицията си в обществената дискусия свещеникът. Той е сигурен, че корените на литературния образ са в няколкото хана в района, като Йовков събира най-впечатляващите щрихи в Антимовския и го оживява със своите герои.

Ако Антимовският хан бъде възстановен, то трябва да бъде сред море от жита, защото духът на Йовковото творчество е равнината. Сегашните деца навярно ще са последното поколение, което вижда големите стада овце и открива простодушните хора по селата. В Антимовския хан младите българи ще имат живо усещане, ще преоткриват дълбоката душевност и вяра и със сигурност ще им бъде интересно, заключава отец Велико.

Всички керванджии са замръквали в Змеево, за да не минават през нощта през Иланлъшката гора, в която са ставали обири и убийства, припомня старите предания краеведът Иван Радев. По думите му още през 60-те години на миналия век се заражда идеята Антимовският хан наново да бъде построен в Змеево. Тогавашният Окръжен кооперативен съюз дори осигурява финансиране, но между Змеево и съседното село Пряспа възниква спор за автентичното място на страноприемницата и строежът пропада.

Има ли смисъл от литературната география да се стигне до реалната топография, питат творците на словото. Антимовският хан е вселената на добруджанеца, обобщава председателят на Сдружението на писателите в Добрич Сашо Серафимов. Поетът добавя, че списанието „Антимовски хан“ – издание на сдружението, вече повече от двайсет години е обител на цял литературен свят.

Д-р Кремена Митева вижда любопитни щрихи във философската интерпретация на въпроса за местоположението на Йовковия топос. Освен списанието и форум на българите по света избира за свой патрон Антимовския хан вероятно като усещане за дом, за гнездо, казва главният уредник в литературния музей. Оказва се, че Йовковият хан е излязъл извън познатата добруджанска топография и се е вписал в една всемирна литературна география, добавя Кремена Митева, припомняйки паметни думи на Петър Увалиев.

В похвалното си слово за Йовков на тържествата в Добрич през 1995 година големият интелектуалец прави неочаквана аналогия: „Антимовският хан се родее с тосканската вила, където се събират флорентински велможи и редуват разнородните си разкази, уж божем отпосле събрани от Джовани Бокачо в сборника му „Ил Декамероне“, един от бисерите на Ренесанса“.

И така, пътуването към Антимовския хан с Йовковите герои – където и да е, продължава.

Източник: twig.bg