Движението на Северния магнитен полюс всява смут в науката

Последно отчетената от учените, локация на Земния северен магнитен полюс, е толкова неочаквана - на база прогнозните изчисления от последните години, че в началото на месец февруари т.г. се е наложило нейното актуализиране - година по-рано от обичайния график.

Регистрираното като обичайно изместване на Северния магнитен полюс, е с около 55 км за година. В края на 2018 година, все пак се наложи да бъде пусната нова версия на т.н. Световен магнитен модел (WMM - карта), на който се базира цялата съвременна навигация - от системите за управление на морските съдове, до навигационните картови приложения на Google, които използваме в смартфоните си.

Обикновено WMM се актуализира веднъж на всеки пет години, като за последен път това се случва преди три и половина години. Абсолютно неочаквано, в края на 2018 г., Северният магнитен полюс пресече Международната часова линия (GMT), премествайки се по този начин от Западното в Източното полукълбо.

Защо това е важно?

Работата е там, че като географско понятие, на мястото което определяме като Северен полюс, няма абсолютно нищо особено (от гледна тока на физиката). Положението му може да бъде определено лесно чрез компаса, спрямо локацията на магнитния полюс.

От тук, промяната в позицията на магнитния полюс налага промяна и в построяването на цялата навигация. И ако за жителите на Лондон, Париж или Москва това няма особено значение, то за навигацията в полярната област, може да се окаже изключително опасно.

Например, военната въздушна и морска навигация се базира на WMM и ако се допусне грешка, бойна машина може да навлзе в чуждо териториално пространство, което да провокира дипломатически скандал.

Търговските и пасажерските плавателни съдове също съставят маршрутите си на база WMM, но при евентуална грешка в курса, последствията за тях не биха били така драматични.

Освен това, посредством официалния магнитен модел ( WMM ) биват задавани координатите за подводниците, частните и търговски авиолинии, космическите спътници, при организиране на спасителни операции и т.н.

Какво се случва?

За учените е видно, че промените са свързани с движението на външната обвивка от ядрото на планетата, познанията за което обаче са твърде незадоволителни. Предположенията са, че то е съставено от желязно-никелова маса, намираща се в течно състояние, чието движение създава магнитното поле.

Що се отнася до постоянното движение на магнитния полюс, то това е известно на науката отрано - още през 1831 година, когато за пръв път е било замерено от британския изследовател и мореплавател Джеймс Кларк Рос, на един от островите в Канадския архипелаг.

Според историческите данни, през 1990 година, движението му се е ускорило почти четирикратно - от приблизително 15 км/ година, до 55 км/ година. От 1831 г., когато е измерен за първи път в канадския далечен север, магнитният полюс се е придвижил с 2300 км, в посока към Сибир.

През 2001 година, напуска територията на Канада и започва движение на север, но не срещуположно на географския полюс, а с леко отклонение на запад.

"Изглежда, че положението на Северния магнитен полюс се определя от двата огромни участъка на магнитното поле - единият, който се намира под Канада, а другият, който е разположен под Сибир", според Фил Ливермор - британски професор по геомагнитна физика.

За сравнение, магнитният южен полюс се движи много по-бавно от северния.

С течение на времето, земното магнитно поле отслабва и след време северният и южен полюс ще разменят полярността си. Според учените, това се е случвало многократно в историята на Земята, но не и през последните 780 000 години. Когато това се случи, няма да е с "хоп" - като обръщането на монета, а по всяка вероятност ще отнеме поне 1000 години.

Източник: bbc.com