Кадри от градския колорит на Добрич
Забързани и улисани в грижите си, често житейски сцени и случки преминават край нас или ние покрай тях. Те (събитията) - безвъзвратно потъващи в историята на отминалото, а ние (субектите) - продължаващи да бродим из сивотата и безцветната градска монотонност. Не, че градската кал и все по-безвкусната социална отчужденост на са в достатъчна доза, че и в повече, но ежедневната среща с тях тихо и усърдно увеличава размера на разлома между съвременното социално творчество и обществения прото-културен еквивалент.
Имало ги е винаги, срещат се и в наши дни - прорастъци в отровния градски асфалт - живеещите в измерението на свободата от задължението да си злобен. Те са точно такива, в каквото могъщата маса не е успяла да се превърне - усмихнати хора сред изпотъпкани есенни листа.
Ако искате да ги срещнете, да се поспрете дори - не е трудно. Има ги, имало ги е и дано продължава да ги има...в Добрич. Свирят, пеят и живеят тихо, за да не смутят без да искат забързаните нанякъде... към напиращото утре (вероятно). Дано всички доживеем до утре, пък може дори да я забележим - онази, другата част от колорита на града.
