Близки и институции в Добрич си прехвълят възрастна жена, тя нощува в болницата
В продължение на четири дни възрастна жена нощувала в болницата в Добрич, след като близките й я изхвърлили, а институции не намирали възможност да се погрижат за нея. За това алармира пред Про Нюз Добрич зам.-директорът на Многопрофилната болница за активно лечение д-р Бисер Ботев.
„Абсолютно всяка година болницата се превръща в тоалетна на клошарите на този град. Всеки от тях влиза, спят по етажите, излизат, пак се прибират. Не зная кой и как трябва да си върши работата – социални, община. Не виня полицията – на тях не им е работа да се занимават с това нещо.
Не може жена да е четири дни захвърлена в болницата и да няма кой да се погрижи за нея, възмущава се той.
Сподели за случай от тази седмица, при който син завел майка си в болницата и я изоставил. Жената има жилище, но близките й не я допускат до него. Синът йне я иска. Закарал я в болницата и обяснил, че е болна. Но, изследванията показали, че е здрава. Четири дни продължават опитите на ръководството на МБАЛ да накара институциите да се погрижат за жената, тъй като болницата не може да се превръща в приют.
„Обадихме се на сина да вземе майка си, но той бе категоричен, че не го интересува. Когато казахме, че ще я заведем на адреса, заяви, че ще я изгони. Опихме се да я заведем в къщата зад Стоматологията, където се водела, нищо че от една година въобще не е там. Къде е била никой не знае. Социалните казват, че, тъй като има жилище, не могат да й помогнат. В момента, в който се опитаме да й кажем, че трябва да си тръгне, тя започва симулация да пада, че не може да върви. Но, тази жена няма основание да не може да върви, а и върви. Защото тя сама е ходила от помещението на скенера, където нощува няколко вечери, до тоалетна. Но, в следващия момент казва, че не може да ходи. Тя просто иска някъде да бъде настанена”, споделя д-р Ботев. И допълва: „Социалните нямат идея какво се случва. Била настанена в някакъв приют. Но се оказва, че тя от една година не е във въпросната къща зад Стоматологията. Когато в сряда я закарахме там, ни обясниха, че, щом е на столче, не могат да я вземат. Прегледана е преди 4 дни в болницата. Установено е, че няма причина и не е за болница. Синът й я захвърлил, не го интересува. Социалните не ги интересува. Служителят от Общината, който се занимава с клошарите, въобще не е наясно. Вчера я заведохме в къщата зад Стоматологията. Дошъл някакъв работник и завил, че трябва да я изследваме наново, за да докажем, че е здрава. Нищо, че 4 дни по-рано е изследвана. Пак – снимки, скенери, консултанти, изследвания. Болницата се превръща в заведение, което трябва да събира всички клошари, защото Общината и други хора не знаят какво правят и как да си вършат работата”, негодува д-р Ботев.
По думите му, от Общината са си позволили да нареждат на медиците как да си вършат медицинската дейност и да им докажат, че жената не е болна. В крайна сметка, аз съм лекар и съм я прегледал. Казал съм, че не е за болнично лечение. Не може някой отвън, който грам не разбира от медицина, да дойде и да ми обяснява да направя скенер, снимки, за да докажа с документи, че жената е здрава. Това са абсурди. И той струва около 500-600 лева на болницата, която и без това гледа всички неосигурени в тази област, за които никой не плаща”, негодува д-р Ботев. И пита дали следва МБАЛ да прибира всички клошари, след като институциите, които следва да се занимаят с тях, не си вършат работата.
Разказа, че първата нощ жената е спала пред помещението на скенера, втората - пред Спешно отделение, третата – пак там. За четвъртата не знае, но последната нощ е била пред Спешно отделение, на един стол. Трябваше в четвъртък в 9,30 часа от Общината да я вземат от Спешно отделение, където тя спа изкъпана, преоблечена с нови дрехи, откъде са ги намерили колегите, нямам идея. В 9,30 часа не дойде никой да я вземе, в 10 часа - също, едва в 12 часа дойдоха от Общината, след като директорът на болницата предупреди, че ще алармира медиите. Настанена е някъде, но д-р Ботев не знае къде.
Про Нюз Добрич отправи запитване до Община Добрич каква е била причината жената да не бъде настанена в общинска социална услуга по рано и защо е върната от подслона за бездомни зад Стоматологията.
Отговорът на Общината гласи: „Веднага след като е получен сигнала в Община Добрич на 23 януари, жената, която е в инвалидна количка, е настанена в Дом стари хора. Осигурена е медицинска грижа. Временният дом за бездомни лица, който се намира зад Стоматологията, не е подходящ за болни или трудноподвижни хора”.
Д-р Ботев категорично не е съгласен с твърденията на общинската администрация. „Първо, жената не е на инвалидна количка. Тя няма заболяване, което да я прави инвалид. Когато спеше пред скенера, тя ходеше някъде до тоалетна. Вървеше от скенера до Спешно отделение. Няма обективна причина тази жена да не може да се движи. Затова че, тя не е на инвалидна количка. Някой нещо бърка. Второ, на 23 януари социалните бяха уведомени в 9 часа от старшата сестра на Спешно отделение. Там никой не е взел никакви мерки. Това, че до вечерта успяхме да стигнем, да видим какво Общината ще направи, е друг въпрос. Задавам следващия въпрос. След като уточнихме до 22 часа вечерта на 23-и януари защо Общината не я взе, за да я настани някъде. А, трябваше за поредна нощ да спи в болницата. И, не е вярно, че жената е взета на 23-и. Взеха я на 24-и, в 12 часа от Спешно отделение. Трябваше в 9,30, в 10 ч., но никой не дойде. В 11 часа лично д-р Байчев се обади на Красимира Кирова от Общината, че, ако не дойдат да вземат жената, ще извикаме медиите. Имаме записи на камерите. На 23-и служител е дошъл и е поискал всички изследвания, с които ние да доказваме, че тя е здрава. Това но болницата струва 500-600 лева да доказваме за повторен път, че жената е здрава и няма нужда от болница. При условие, че един път сме го доказали”, сподели още д-р Ботев.
„Изведнъж болницата се оказва заложник и никой не може да реши този проблем. Социалните казват, че не ги интересува, защото има имот. Синът й казва, че не го интересува. Така болницата се превръща в приют или Старчески дом. И, това не е първият такъв случай. Много други такива има, когато близките отказват да приберат възрастните си родители, сподели още медикът.
