Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Благодетели сбъдват мечтите на малкия Вальо, останал скоро без майка

11-годишният Вальо е единственото дете в призрачното крайгранично село Поручик Кърджиево, Крушарско. Добри хора сбъднаха мечтите му. Но, той получи и немечтан подарък – семейство от Добрич го посрещна у дома си за Нова година. А, Вальо с широко отворени очи срещна един нов за него свят и за пръв път в живота си се къпа в баня, храни се с нож и вилица, опита пържола, яде торта, посети ресторант, а утре отива на ледената пързалка

Днес малкият Вальо е най-щастливото дете. Защото благодетели успяха да сбъднат, както самият той казва, всички негови мечти.

11-годишният Валентин Валентинов Василев е от крушарското село Поручик Кърджиево, което се намира близо до границата с Румъния.  Наброявало в годините назад около 800 души, днес селцето е като призрачно. Къщите се рушат, най-близкият магазин е на 3 километра, аптека и лекар няма.  В селото живеят 19 души, но през зимата остават едва 13, сред които само едно дете – Вальо.

Домът му от далеч изглежда като обикновена стара селска къща. Прекрачвайки прага й обаче малката схлупена къща изглежда, сякаш е преживяла война. „Стълби изядени, прозорци разкривени и трудно затварящи се, тавана беше провиснал и можеш на места да си удариш главата. Помещенията са три, но само две се ползват. В по-голямото имаше легло с вехти одеала и чаршафи, печка на дърва, която не беше запалена....голяма маса, пълна с разни мръсни полупълни буркани...”,  разказва Йонка Иванова – една от добрите феи, появили се неотдавна в живота на момчето. Чешмата е текла само преди шест месеца. И в тази кухня е имало домакиня, която е внасяла уют в дома. Но, преди шест месеца майката на Вальо умира. А, отчаянието, което остава след нея, бележи диря в къщата, която вече по нищо не прилича на дом. До това води отчаянието и отказването да продължиш напред, защото се страхуваш. От къщата лъха тежка депресия...”, споделя Йонка при посещението си в дома на Вальо.

След смъртта на майка си, момчето остава да живее с баща си. Той също се казва Валентин. На 62 години е и има множество хронични заболявания. Работи към кметството по програма за заетост и получава толкова, колкото да плати тока, водата, училищния автобус, телевизия заради детето, лекарства за хроничното заболяване, но не всички, защото пести, тъй като ги купува без рецептурна книжка. Кметският наместник Васил Милев съдействал да получават детски добавки и наследствена пенсия.

Детето по-често е в къщата на баба си Иванка и дядо си Симеон, където условията са по-добри.

Малкият Вальо е петокласник в училището в с. Коритен. Ученолюбив е, но си няма почти  нищо. Ходи с торбичка на училище. Няма химикал и се моли на съучениците да му услужат, за да пише в клас. Сутринта в 7,10 часа от Поручик Кърджиево го взема училищният автобус. Връща го в 16 часа. В селото няма други деца. Затова най-често общува с пастира на селото. „Ходя при него. Говорим си, смеем се, за да минава времето”, споделя пред Про Нюз Добрич момчето.

Тъжен е, когато наблюдава как децата в училището имат телефони и велосипеди. „Гледах ги, че си играят на телефоните. И аз исках да играя, защото виждах, че игрите са интересни. Само едно от децата ми даде неговия телефон”, споделя Вальо. Не вярвал, че може и той да има, но продължава тайничко да си мечтае. Както той казва „мечтаех си наум”.

И, може би, мечтите му щяха да си останат само такива, ако не беше едно случайно посещение на Стоянка Маринова в селото на забравените, както тя го нарича.

„Баща ми е родом от с. Поручик Кърджиево. Имаме наследствени имоти там и със сина ми отидохме да видим какво се случва с тях. Тогава срещнах бабата на Вальо - Иванка, която сподели, че момчето има нужда от обувки, яке. Помоли ме, ако мога, да помогна”, спомня си Стоянка Маринова.

Така в началото на декември Йонка Иванова и Росица Петрова от фейсбук групата „Спаси Севера – хуманитарна акция за Северна България” изминават над 630 километра от София до с. Поручик Кърджиево, за да донесат на бедстващото семейство топли дрехи, одеала, чаршафи, тетрадки, раница химикалки, храна.
Когато пристигат бащата не иска да ги посрещне в дома си. Със сълзи на очи обяснява, че се срамува от немотията, в която той и детето живеят.

„От отчаяния поглед на големия Вальо не остана следа...поне малко надежда и кураж му вдъхнахме....сълзите пресъхнаха...поне временно....почувства се нужен...разбра, че не е сам.. А, за малкия Вальо....светеше от щастие...радваше се на новите неща....дори си поиграхме....потъркаляхме се в снега…”, споделя след това Иванова.

Но, вълшебната приказка за малкия Вальо тепърва започва.

Само за броени дни успяват да се сбъднат всички негови желания. Мечтаел и той като другите деца да има мобилен телефон, колело и ръкавички. Получава много подаръци - дрехи, обувки, коледна елха и играчки за нея, лакомства и много други. Има и ръкавици. Бизнесмен от Варна му изпраща колело и мобилен телефон. Споделя, че вече всичките му мечти са се сбъднали, има всичко, каквото си е пожелал.

„Много малко е нужно на едно дете, израснало в недоимък, за да е щастливо”, споделя Стоянка. Разкрива, че трагедията на момчето свързва с тежък епизод от своя живот, тъй като синът й също останал рано без баща. Затова тя прави един много специален подарък за Вальо - покана да прекара Коледа при нея в Добрич. Поканих го в моя дом, за да се почувства като едно нормално дете, да се порадва и той на малките нещо в живота, споделя жената. Баща му не склонил, настоял на празника момчето да си е у дома. Съгласил се да дойде в Добрич за Нова година.

Така от вчера, 29 декември, Вальо вече е в града. И неговата приказка продължава.

Първото място, което посетил, била сладкарница. Споделил, че винаги си е мечтал за това и никога не е ял торта. Така в Добрич опитал две – с тъмен и бял шоколад. Успял да разплаче от вълнение Йонка и Стоянка. Докато били в сладкарницата пожелал да се чуе с леля Йони и с пълен глас извикал „Благодаря!” „Емоцията беше пълна, Йони се разплака, а в цялото заведение настъпи тишина. Няма нищо по-хубаво от това, човек в неговото положение да благодари”, смята една от благодетелките на Вальо.

След това се снимал на шейната под Коледната елха на центъра. Предизвикателство за момчето бил ескалаторът към магазин „Била”. Разкрива, че се страхувал да не стане инцидент, както преди време показвали по новините. Но, го преодолял. Споделил със Стоянка, че никога не е ял пържоли и гъби. Затова първата вечер у дома й менюто включвало пържоли, които Вальо сам начукал, както и гъби. За първи път снощи Стоянка му показала как се борави с нож и вилица, а днес Вальо вече умело се справя.

С вълнение момчето разказа и за друга голяма емоция от вчерашния ден - къпането. „Много хубаво беше във ваната, водата беше топличка и не исках да излизам, споделя то и добавя, че у дома се къпе в леген.

Приказката на Вальо продължи и днес. Той беше на кино. Последва разходка в парка, където тренира на външните фитнес уреди и дори си намери приятели. Сбъдна се и друга негова мечта – да посети ресторант. Избра си да хапне сандвич и пържени картофи.

А, утре, наред с приготовленията за посрещането на Нова година, предстои и посещение на ледена пързалка.

На 1 януари Вальо трябва да се върне в Поручик Кърджиево и приказката за него ще свърши. Но не окончателно.

По Великден той отново ще е със Стоянка. Имат покана да гостуват в Бургас, да посетят остров Света Анастасия, ще се повозят на кораб, ще посетят плаж.

Явно е и друго – връзката между двамата вече е толкова здрава, че вълшебството за момчето тепърва предстои.

На въпрос какво си е пожелал за Коледа, което още не се е сбъднало, с много притеснение Вальо призна, че си е пожелал да има кола с дистанционно управление и лаптоп.

Стоянка сподели, че Вальо има нужда също от тениски /44-46 номер/, мъжки чорапогащи, ботуши /42 номер/, якета, анцуг и фланели /46/, както и пособия за училище – блокчета за рисуване, скицници, флумастери, водни боички, линия, триъгълник, тетрадки с широки редове, цветни моливи, черни моливи. Нужни са и хранителни продукти, тъй като занесените в началото на декември скоро ще свършат.

Всички, които желаят да помогнат, могат да се свържат със Стоянка Маринова на телефон 0893 938 662

                                              

 

c