Музикантът ветеран Атанас Генчев посрещна 94-ия си рожден ден в Дома за стари хора
Атанас Генчев – човекът, оставил ярка следа в музикалния живот на Добрич, днес навърши 94 години. Той посрещна празника си в Дома за стари хора, където живее от 2007 година. Там той създаде и ръководи хор „Лира”.
На Диригента, както го наричат там, екипът на Дома посвети с много топло чувство рубриката „Портрети” в профила във фейсбук днес. За да сподели откровенията на дългогодишния кларинетист солист в оркестри в София, Пловдив и Добрич, на музиканта, който няма нито ден в музикално училище, но музиката извира от душата му, на човека, допринесъл за сформирането на Камерен и Духов оркестър в града, създал Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци.
Ето какво сподели екипът на Дома за стари хора в рубриката "Портрети" днес:
Искаме да Ви разкажем за един рожденик, който днес навършва 94 години.
В културния живот на Добрич има много имена оставили ярка следа, едно от тях е това на Атанас Генчев или Диригента, както е известен в нашия Дом.
С този пост не целим само да сипем хвалебствия, а да Ви разкажем историята на един необикновен живот. За тази цел с него проведохме дълъг разговор, в който той „отвори кутията” на спомените си и, докато навън валеше сняг, ни разказа за живота си , защото „Никой не е забравен и нищо не е забравено” и така трябва да остане...
Роден на 1 декември 1924 година в с. Лесово, близо до град Елхово, още на 10 години малкият Атанас свирил на кавал в двора на селското училище.
През 1941 г., когато е на 16 години, с още 4 момчета от селото се записва като музикантски ученик в Духовият оркестър при 46-ти Пехотен добрички полк, който през това време е бил позициониран край селото им. Още на другия ден полкът се връща в Добрич. Така Атанас пристига в Добруджа и взема участие в двете фази на Втората световна война.
Край с. Ястребци той бил санитарен носач на пострадалите войници, когато при престрелка, в окото му попада малка частица от шрапнел. Не успяват да му помогнат в близката дивизионна болница в с. Средище и е изпратен в 8-ма българска хирургическа болница в унгарския град Печ. Там той среща любовта в лицето на младата доброволка медицинската сестра Иванка, която била родом от добруджанско село.
Понеже състоянието на Атанас не било тежко, той искал да помага, с каквото може, в болницата. Видял колко несръчно режела марли доброволката Иванка и решил да й помогне. Така, докато режели марли и си разказвали истории, между тях се родила любовта. Разменили си адресите и след края на войната се открили, за да продължат да „разказват приказката” на един дълъг 49 годишен семеен живот...
След войната професионалният път на Атанас Генчев върви само напред и нагоре. През 46-та година кандидатства и започва да свири в Пловдивския духов оркестър към Окръжното управление на МВР, но след две години се връща по здравословни причини засягащи съпругата му.
Започва работа в Духовия оркестър на гр. Добрич, като първи кларинет, но по онова време оркестърът бил по-скоро самодеен. Там свирил до 1952 г. После започнал да свири в Симфоничния оркестър, филиал на Варненската опера, до неговото закриване през 1963 година.
Тогава с група от своите колеги и съмишленици дават предложение за сформиране на два нови оркестъра в град Добрич - Камерен и Духов, но вече на професионална основа. Предложението било прието, а на г-н Генчев предложили диригентския пост в новия духов оркестър. Той отказал и отстъпил мястото на свой по-млад и талантлив колега, а той заел поста на концертмайстор. Двамата заедно ръководили оркестъра дълги години. 
Съвместно с Духовия оркестър, Атанас Генчев е създател и на сватбарски оркестър от четирима души, с който свирил цели 40 години по сватби и кръщенета.
През 70-те бил ръководител и на Кръжок за народни инструменти към Пионерския дом, тъй като умеел да свири на 6 инструмента – кавал, кларинет, гайда, саксофон, цигулка и барабан. От 32 деца в кръжока, 32 са първите приети да учат в училището в Котел.
Един от най-големите и важни приноси на Атанас Генчев към музикалния живот на Добрич е основаването на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци. Той успява да обедини в едно певци, танцьори и оркестранти и така да даде едно ново начало на професионално ниво на добруджанската музика.
Много са дейностите, които Атанас Генчев е развивал в света на музиката. Свирил е с много известни музиканти и диригенти, които са се изказвали похвално за него. Сред тях са композиторът и диригент Филип Кутев, цигуларят Васил Черняев, диригентът Йордан Дафов, тенорът Николай Николов и още редица музикални светила.
Когато диригентът Александър Владигеров гостува с „Рапсодия в синьо” от Гершуин, започва с кларинет в джазов стил. След концерта Владигеров заявява: „Не съм очаквал, че може в Добрич да има такъв кларинетист”. Това е много висока оценка за музикант.
Атанас Генчев е носител и на множество медали, отличия, грамоти, удостоверения. Трудно е да се изброят всички, защото са много. Само медалите ме са около 30, сред които орден „Кирил и Методи”, първа и трета степен, Златна и бронзова Лира на Съюза на Музикалните дейци, носител е на Почетният знак на град Добрич, Юбилеен медал 1300 г. България...
Когато постъпва в Дома за стари хора в Добрич през 2007 година, той създава хор „Лира” и с него продължава да жъне успехи. Участват в различни конкурси, фестивали и музикални събития и отново печелят редица награди, грамоти и призове.
През 2017 година, когато хорът навърши 10 години музикална дейност, събитието е отбелязано с голям концерт, на който Кметът на Община Добрич връчва две награди „Добрич” - едната е за хор „Лира” за неизчерпаема всеотдайност при съхранение на музикалните традиции в Добрич, а втората е персонална – на Атанас Генчев за цялостен принос в музикалната култура на Добрич и Добруджа.
Честит Рожден Ден, Маестро Генчев!
Благодарим Ви за споделения опит и за музиката във всеки наш ден!
Ето какво сподели екипът на Дома за стари хора в рубриката "Портрети" днес:
Искаме да Ви разкажем за един рожденик, който днес навършва 94 години.
В културния живот на Добрич има много имена оставили ярка следа, едно от тях е това на Атанас Генчев или Диригента, както е известен в нашия Дом.
С този пост не целим само да сипем хвалебствия, а да Ви разкажем историята на един необикновен живот. За тази цел с него проведохме дълъг разговор, в който той „отвори кутията” на спомените си и, докато навън валеше сняг, ни разказа за живота си , защото „Никой не е забравен и нищо не е забравено” и така трябва да остане...
Роден на 1 декември 1924 година в с. Лесово, близо до град Елхово, още на 10 години малкият Атанас свирил на кавал в двора на селското училище.
През 1941 г., когато е на 16 години, с още 4 момчета от селото се записва като музикантски ученик в Духовият оркестър при 46-ти Пехотен добрички полк, който през това време е бил позициониран край селото им. Още на другия ден полкът се връща в Добрич. Така Атанас пристига в Добруджа и взема участие в двете фази на Втората световна война.
Край с. Ястребци той бил санитарен носач на пострадалите войници, когато при престрелка, в окото му попада малка частица от шрапнел. Не успяват да му помогнат в близката дивизионна болница в с. Средище и е изпратен в 8-ма българска хирургическа болница в унгарския град Печ. Там той среща любовта в лицето на младата доброволка медицинската сестра Иванка, която била родом от добруджанско село.
Понеже състоянието на Атанас не било тежко, той искал да помага, с каквото може, в болницата. Видял колко несръчно режела марли доброволката Иванка и решил да й помогне. Така, докато режели марли и си разказвали истории, между тях се родила любовта. Разменили си адресите и след края на войната се открили, за да продължат да „разказват приказката” на един дълъг 49 годишен семеен живот...
След войната професионалният път на Атанас Генчев върви само напред и нагоре. През 46-та година кандидатства и започва да свири в Пловдивския духов оркестър към Окръжното управление на МВР, но след две години се връща по здравословни причини засягащи съпругата му.
Започва работа в Духовия оркестър на гр. Добрич, като първи кларинет, но по онова време оркестърът бил по-скоро самодеен. Там свирил до 1952 г. После започнал да свири в Симфоничния оркестър, филиал на Варненската опера, до неговото закриване през 1963 година.
Тогава с група от своите колеги и съмишленици дават предложение за сформиране на два нови оркестъра в град Добрич - Камерен и Духов, но вече на професионална основа. Предложението било прието, а на г-н Генчев предложили диригентския пост в новия духов оркестър. Той отказал и отстъпил мястото на свой по-млад и талантлив колега, а той заел поста на концертмайстор. Двамата заедно ръководили оркестъра дълги години.
Съвместно с Духовия оркестър, Атанас Генчев е създател и на сватбарски оркестър от четирима души, с който свирил цели 40 години по сватби и кръщенета.
През 70-те бил ръководител и на Кръжок за народни инструменти към Пионерския дом, тъй като умеел да свири на 6 инструмента – кавал, кларинет, гайда, саксофон, цигулка и барабан. От 32 деца в кръжока, 32 са първите приети да учат в училището в Котел.
Един от най-големите и важни приноси на Атанас Генчев към музикалния живот на Добрич е основаването на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци. Той успява да обедини в едно певци, танцьори и оркестранти и така да даде едно ново начало на професионално ниво на добруджанската музика.
Много са дейностите, които Атанас Генчев е развивал в света на музиката. Свирил е с много известни музиканти и диригенти, които са се изказвали похвално за него. Сред тях са композиторът и диригент Филип Кутев, цигуларят Васил Черняев, диригентът Йордан Дафов, тенорът Николай Николов и още редица музикални светила.
Когато диригентът Александър Владигеров гостува с „Рапсодия в синьо” от Гершуин, започва с кларинет в джазов стил. След концерта Владигеров заявява: „Не съм очаквал, че може в Добрич да има такъв кларинетист”. Това е много висока оценка за музикант.
Атанас Генчев е носител и на множество медали, отличия, грамоти, удостоверения. Трудно е да се изброят всички, защото са много. Само медалите ме са около 30, сред които орден „Кирил и Методи”, първа и трета степен, Златна и бронзова Лира на Съюза на Музикалните дейци, носител е на Почетният знак на град Добрич, Юбилеен медал 1300 г. България...
Когато постъпва в Дома за стари хора в Добрич през 2007 година, той създава хор „Лира” и с него продължава да жъне успехи. Участват в различни конкурси, фестивали и музикални събития и отново печелят редица награди, грамоти и призове.
През 2017 година, когато хорът навърши 10 години музикална дейност, събитието е отбелязано с голям концерт, на който Кметът на Община Добрич връчва две награди „Добрич” - едната е за хор „Лира” за неизчерпаема всеотдайност при съхранение на музикалните традиции в Добрич, а втората е персонална – на Атанас Генчев за цялостен принос в музикалната култура на Добрич и Добруджа.
Честит Рожден Ден, Маестро Генчев!
Благодарим Ви за споделения опит и за музиката във всеки наш ден!
Снимки: Дом за стари хора и Про Нюз Добрич
