Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Защо Добруджа има основание да бъде люлка на духовното развитие

На среща-разговор с музейния специалист Ивелина Романова по темата „Какво си спомняме от духовното развитие на Добрич?“ членовете на ХобиСклуб допълниха знанията си с важни дати и събития, свързани с историята, духовното развитие, спомоществователството и стремежа на българина през Възраждането към просвета и култура. Голямата заслуга за образователното дело в Добрич имат плеада първоучители като Никола Георгиев, Янко поп Дивитаков, Иван Кършовски, Калчо Бобчевски, Никола Щерев, Иван Филипов и др., съобщи за Про Нюз Добрич председателят на ХобисКлуб Иван Тодоров. Членовете на клуба научиха любопитни факти за живота и делото на някои народни будители като Иван Попхристов Кършовски, положил началото на взаимноучебната метода в първото взаимно училище в някогашния Хаджиоглу Пазарджик – днес Добрич, построено през 1859 година в двора на храм „Св. Троица“, където вече се е пишело и четяло на български език, а не на църковнославянски или гръцки. Добруджа се гордее и с имена като Отец Павел Атанасов, един голям родолюбив българин, който събира песни, гатанки, пословици и поговорки, освен църковни псалми и песнопения на български език. В неговите песни се чете народният дух на българина през времето на турско робство. Заслугата е на тези двама будители да се празнува Св. Св Кирил и Методий в нашия край. Съхранени в паметта на всеки българин артефакти като съндъчето с пясък, плочката с калем и пачето перо с мастило от шикалки и други изпечени и ситно смлени зърна, потвърждават голямото желание и упорство на тогавашните българи - жадни за просвета. Важна заслуга имат по заможни българи, като Райко Цончев и др., които даряват средства за построяването на училища и църкви. Храм „Свети Георги” е построен през 1842 година и е най- старят православен център в града ни. По време на Кримската война църквата е изгорена и възстановена до сегашният си вид през 1864 г. Църквата „Света Троица” е построена през 1859 г. и архитектурно обновена през 1911 г. Тези два християнски центъра са обединявали местото население през тежките години на чуждо владичество, съхранили са българската писменост и идентичност, допринесли са за духовното развитие на хората от този край.    
c