Водещи новини Общество

Вдъхновяваща история за щастието – на Радина Велчева и нейното семейство

В Деня на християнското семейство Про Нюз Добрич Ви среща с Радина Велчева – Жената с огромно сърце, която промени съдбата на много бездетни семейства, основателя на фондация “Искам бебе”, Жената с номинация “Човек на годината” и награда “Жена на годината”, за да разкажем за нея и за вдъхновяващата история на нейното семейство.

Радина Велчева е родена в Добрич през 1972 година. Кръстена е на баба си Рада, а името й предопределя да носи радост години по-късно.

За себе си тя казва: Аз съм добруджанка. Родена съм в слънчевия град Добрич и до ден днешен се връщам там, за да „заредя батериите”. През лятото равнината ухае на зряло жито – това е магията, която ме връща в детството и ме кара да продължавам да вярвам в доброто начало. Непоправим оптимист съм. И честно казано – така се случва и в живота ми… Все добри и хубави неща. Имам прекрасен човек до себе, с когото сме заедно от 96-та – с голямо сърце, със страхотно чувство за хумор и с когото винаги има какво да си кажем. 16 години от живота си посветихме на нашата мечта – да имаме дете. Преминахме през тежки изпитания, болка, пробуждане и приемане на съдбата. През 2012 г., в навечерието на Благовещение, в дома ни дойде нашия ангел –  деветмесечната Йоанна, която е най-големият  ни подарък от съдбата, нашето сбъднато Щастие, нашият най-добър учител по Живот! Няколко години по-късно семейството добива своята завършеност с осиновяването на Симеон.

Невъзможността за собствено дете подтиква Радина, заедно с още две приятелки с подобни проблеми, да създаде фондация “Искам бебе”. За да се превърне през следващите години в много специален човек за семействата с подобни проблеми в страната, защото винаги намира начин да помогне. И плаче, и се радва с всяко родено бебе, било то и на непознати за нея хора. В борбата за дете при много семейства, Ради става част от семейството и приятелите. В много градове в страната започват да работят общински фондове, които са в помощ на двойки с репродуктивни проблеми. Стартира и Национална донорска програма на „Искам бебе“. Благодарение на Радина, един проблем, за който дори не се говореше – темата за безплодието, получи подкрепата на правителството.

Казват, че до всяка успяла жена, стои един голям мъж. Така е и с Радина. До нея от началото до сега стои Божидар.

Кога и как се запозна със съпруга си Божидар?

С Божидар се запознахме в Университета през 93-та година. Нашият любим приятел и преподавател – Константин Оруш, лека му пръст, ни срещна в една октомврийска вечер с идеята да правим заедно издателство. Аз тогава пишех много стихове, Божидар – също. Радиото и книгите бяха общата ни страст по онова време, а като се замисля – и сега!

Кога разбра, че не можеш да имаш свои биологични деца?

Нямах навършени 30 години, когато се сблъсках с проблемното забременяване. Беше като жестоко блъскане в стена, през която искаш да преминеш. Знаеш, че от другата страна те очаква светлина и радост, а в душата ти зее пропаст и ти често губиш сили, за да продължиш да се бориш.

Невъзможността една жена да има дете как се отразява на живота й? Ти как се справи с това?

Както всяка една трудност в живота, която ти е дадена, за да научиш урока си и да продължиш нататък. Всеки има препятствия в житейския си път. Ако една жена иска да стане майка, тя непременно става такава. Майчинството е свише дадена ценност, която не се ограничава в биологичното ни възпроизвеждане. Винаги съм знаела, че ще бъда майка. И как се справих ли? Не знам още дали съм се справила, защото оценката за това ще дадат децата ми – моите и тези, на които помагаме да дойдат на този свят. Защото животът е чудно нещо – то е съчетание от милиони гени, които се комбинират в даден момент и оживяват точно когато са постигнали своето съвършенство. Ние хората не знаем все още как и кога се появява онази Божествена искрица Любов, която е главната „виновница“ за появата на точно този човек. А това сме аз, ти, близките ни, приятелите ни, децата ни – всички ние, които ако осъзнаем навреме това, ще правим собствения си живот някак по-красив за живеене.

Ти си вярващ човек. Упреквала ли си Бог?

Аз лично приех Бог в сърцето си в най-тежкия ми момент – когато загубих брат си. Бях на 19 години, той – на 17. Тази загуба сложи огромен отпечатък в сърцето ми и единствената възможност да я преживея беше като приема, че има един Бог над нас, който ще бди над тъгата и радостите ми. Да, много ми е трудно да приемам загубите, но в такива моменти единственото ми спасение е молитвата и благодарността. Така уча и децата си. Ако започна да упреквам Бог за случващото се в живота ми, наистина няма да ми остане време да се наслаждавам на добрите неща, които са около мен или ме очакват да ги забележа.

Кога и как започна пътешествието „Искам бебе”?

Преди почти 12 години се събрахме шепа „луди“ глави, за да излезем от собственото си страдание и да се опитаме да изкопаем първо градинките пред блоковете, в които живеем, а пък после – ако Бог ни даде сили и вдъхновение – да се опитаме да посадим цветя. Може би, това е най-точната картина, която рисуваха душите ни. И така, лека полека, с много вяра и постоянство, мисля че днес „Искам бебе“ е символ на голямата победа на мечтите. Има толкова много измолени деца и благодарни родители, че аз лично смятам себе си за най-щастливия човек, тъй като имам възможността всеки ден да се докосвам до неземното чувство на споделена Обич.

Как се стигна до учредяване на националния фонд “Ин витро”?

Националният фонд „Ин витро“ е една спечелена битка преди точно 10 години. Това е плод на труда и вярата на много семейства, лекари, филантропи. Тук няма един „виновник“. Равносметката ми от 10-годишната работа на Фонда е една – заедно можем. Когато имаме една кауза и тя е ясно изразена, когато всички гледаме в една посока без да се упрекваме и изтъкваме кой  по-велик, без подмолни игри и дребни интриги, то резултатът е ясен и постоянен. Измерва се с очите на родените деца. И с това, че България пораства с още едно дете, което е дълбоко изстрадано, желано, мечтано. Дете, което ще се отглежда с любов, ще му дадем нужната обич, образование, криле, за да намери своя си път.

След дългите години чакане и неуспешни опити за инвитро, ти срещна най-голямото щастие в очите на своите две осиновени деца – Йоанна и Симеон?  Трудно ли беше решението да осиновите дете? При това не едно, а две?

Решението да осиновим Йоанна и Симо е най-трезвото, желано, осъзнато и преобразяващо събитие в живота ми, което с всеки изминал ден ми дава радостта и стимула да благодаря на Бог. Сигурна съм в едно – осиновяването е едно прекрасно, вдъхновено и искрено пътешествие към сърцето на детето. По този път се върви трудно, често със страх дали ще се справиш, дали си достоен да бъдеш родител на това съвършено създание. Осиновените деца имат в малките си главици преживявания, за които ние възрастните често не подозираме. Те търсят по особен начин любовта, приемането и отдадеността, поради една проста причина – те имат и искат да раздават много точно от тези неща. В момента, в който взехме решението и първия документ от необходимите за вписване в Регистъра, с мен лично се случи най-странното преобразование. Усетих, че в сърцето ми започна да расте живот. И затова съм толкова сигурна в истинността на думите на Йоанна, че едни деца се раждат от коремите, а други – от сърцата на майките си. Най-важното е, обаче, както Йоанка твърди, е Боже-Боже (тя така нарича Бог) да е пожелал точно това дете да отиде точно при тези родители 😊

Опасяваш ли се, ако децата ти решат да потърсят биологичните си родители?

Не, разбира се. Всеки човек има потребността да знае кой е. Това е основен фундамент, който полага знанието за собственото ни житие и битие тук на земята. Всяко изкривяване на тази тема, в по-късни години, може да се окаже спънка в развитието на детето. Защото никога не забравям, че един ден Йоанна и Симо ще станат големи хора, ще създадат семейства, ще имат деца – и истината в живота им трябва да бъде тяхната пътеводна звезда.

Как една любов оцеля след 8 неуспешни опита инвитро, осинови две деца и след 22 години брак е по-силна от всичко?

Трудно, но оцеля. Към днешна дата, след осиновяването и на Симо, мисля че точно тази любов е по-здрава от всякога. Каляваме се всекиневно с Божидар – често с казана дума не на място, с упрек, със сълзи, но и с много търпение, взаимни компромиси и изстраданата вяра, че ще бъдем мъдри родители. Може би в основата на всичко е споделената истина – винаги и за всичко и запазването на взаимното ни достойнство във всекидневните битки. И знам едно – винаги у дома ще ми е топло. И нямам търпение да се прибирам вкъщи. Може би това е щастието…

Щастлив човек ли си?

Аз съм благодарен човек. Ако това е щастието – значи да!

Днес, когато отбелязваме Деня на християнското семейство, какво е твоето послание?

Ще го кажа с посланието на Апостол Павел: Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина;  всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада! …

Снимки: Калина Арсова

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *