Без категория Водещи новини Образование

Учен от Добрич води успешния български отбор по математика, изнася лекции в САЩ

Петър Бойваленков е роден в Дуранкулак. Възпитаник на Природо-математическа гимназия „Иван Вазов” в Добрич. Класиран VІІІ-и на Националната  олимпиада по математика /НОМ/ през 1982г. и приет без класиране за студент във ФМИ в СУ „Кл.Охридски“. Понастоящем работи в Института по математика и информатика на БАН, където е професор, специалност Алгебра и теория на числата. Споделя, че с олимпиади се занимава още от ученическа възраст, когато е бил редовен участник. От другата страна на барикадата е от средата на 90-те години. Тогава е изнасял лекции, предлагал задачи и участвал в журитата на много състезания.

От 2004 до 2008 година е  наблюдател, от 2009 до 2013 година – заместник, а от 2014 до 2018 година ръководител на националния отбор на международната олимпиада. Според установени още от 70-те години на миналия век правила, ръководителят на националния отбор може да има само един мандат от 5 години. Мандатът на проф. Бойваленков е изтекъл през настоящата година. Сега той се е отдал основно на науката. Намираме го в САЩ, където е гостуващ лектор. Ето какво сподели ученият за читателите на Про Нюз Добрич за математиката, олимпиадите, трудните задачи и образованието:

Проф. Бойваленков, бихте ли се представил за читателите на Про Нюз Добрич?

Роден съм в Дуранкулак, там учих до 7-ми клас, завърших Математическата гимназия в Добрич (тогава Толбухин), след казармата следвах математика във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. От 1990 г. съм в БАН – първо докторантура, после всички стъпала до досегашното – професор в Института по математика и информатика на БАН, където съм и зам.-директор. Член съм на Съюза на математиците в България.

Кой откри математиката за Вас и Вас за математиката? На кого благодарите за постигнатото от Вас?

Тези „открития“ се получават някак си от само себе си. Благодарен съм на всичките си учители, от които имах възможност да науча по нещо в математиката – Донка Митева в началното училище и Олита Христова до 7 клас в Дуранкулак, Велико Митев в Математическата гимназия и Пламен Пенчев, при когото ходих на школи в 9-12 клас.

Вие самият сте се представял успешно на олимпиади още като ученик в ПМГ „Иван Вазов” в Добрич. Откога се занимавате с подготовката на националния отбор по математика?

Със състезания по математика се занимавам „от другата страна на барикадата“ от 1994 г. Оттогава участвам като един от многото лектори в подготовката на националните отбори. По-сериозни отговорности поех през есента на 2003 г.

Как се осъществява подборът на участниците в него? Има ли достатъчно изявени математици у нас, сред които да подбирате?

Системата за откриване и развитие на математически таланти у нас е създадена преди около 50 години. В момента се провеждат голям брой състезания в най-различни формати и няма как да остане незабелязан талант. От друга страна, много е голяма конкуренцията на други области, които често предлагат бърз успех (друг е въпросът дали и доколко стойностен). Изборът да се прави трудна математика не е тривиален и това, съчетано с все по-застрашителната липса на подготвени учители по места, ни изправя пред стеснен избор.

Намаленият обем часове по математика в училище отразява ли се на подбора на участници в националния отбор?

Разбира се, макар и при нас това да е смекчено от факта, че нашите ученици са основно от математически гимназии. Но няма да е пресилено, ако кажа, че намаленият обем по математика е национален проблем, чиито тежки последици вече се виждат…

Как протича подготовката на децата, които обичайно се завръщат с медали от всяка олимпиада? Организират ли се лагери?

Ще отговоря по-общо за подготовката по математика, която всъщност тече целогодишно. Първо, математиците работят много в къщи – има достатъчно литература, а и интернет предлага огромни възможности за намиране на интересни теми и задачи. Второ, все още имаме добре развита система от школи (частни и по училища), в които всеки ученик може да научи много и да види какво правят връстниците му. След това идва системата от състезания, която открива и насърчава талантите. В Института по математика и информатика на БАН работим с най-добрите, които са преминали много тежки състезания, за да стигнат до нас. През есента правим 3-4 съботно-неделни курса от по 12 часа, в началото на годината провеждаме Седмицата на олимпийската математика на ИМИ, където каним 40-те ученика от 9-12 клас с най-добри резултати през изтеклата година, след това имаме 3-4 едноседмични подготовки, по една за всяко от важните международни състезания, в които участваме – Romanian Master of Mathematics, Европейска олимпиада за момичета, Балканиадата по математика и заключителния кръг на Всерусийската олимпиада. Подготовката за международната олимпиада е триседмична и напоследък се провежда в Пампорово.

Има ли разлика между нивото и мотивацията на децата от времето, когато Вие бяхте ученик, и съвременните деца?

Всяко време си има своите олимпийци и не мисля, че е коректно да правим сравнения и генерални изводи от тях. Сегашните ученици знаят много и голяма част от тях знаят и какво искат да постигнат. За мотивацията ми е трудно да съдя, но целите определено са различни. Всяка година почти всички завършващи национали тръгват да учат в чужбина. Вярно, напоследък почти всички говорят, че ще се върнат.

Кой е най-големият, според Вас, успех на България в математиката?

Ако говорим за олимпиадите, най-големият успех е съществуването, запазването и развитието на системата за откриване и работа с талантите. Хиляди успешно реализирани българи дори и не осъзнават (не искам това да прозвучи като упрек, по-скоро е похвала) колко много са получили от математиката в клас, по школите и състезанията. В голямата математика не съм аз този, който ще дава оценки.

Освен от държавата, кой друг подпомага финансово отбора? Доколкото зная, един от основните спонсори е американска фондация, създадена от друг възпитаник на математическата гимназия в Добрич – Дико Михов.

Да, Дико създаде през 2003 г. Американска фондация за България, която ни помага извънредно много. Всъщност националните отбори получават от АФБ за подготовка и участие в споменатите по-горе състезания повече, отколкото от МОН. АФБ има и много други програми за ученици – стипендии, извънкласна дейност, подпомага и Ученическия институт по математика и информатика. Освен АФБ, през последните години ни помага много и Фондация Георги Чиликов, която се управлява от ИМИ. Съюзът на математиците в България също играе важна роля.

Каква част от децата от отбора, които приемаме, че са най-добрите математици у нас, се реализират в България? Или повече от тях предпочитат да учат и работят зад граница?

Вече стана дума за това – нищожна (като процент) част остава тук.

5-годишният Ви мандат, като ръководител на националния отбор, свърши тази година. Какво предстои – за Вас в личен план и за отбора? Кой ще го ръководи?

Моята основна работа е правя изследвания и да публикувам получените резултати. Имам достатъчно много работа и не мисля, че ще се забележи промяна. Новият ръководител е доцент Станислав Харизанов – бивш олимпиец, защитил в Германия, отличен пример на учен, който се е върнал в България.

Откривам Ви в САЩ. Какъв е поводът да сте там?

Получих и приех покана за позиция на гостуващ професор за този семестър. Преподавам Дискретна математика и Теория на кодирането и криптография. Много неща тук бяха нови за мен и се сблъсках с интересни предизвикателства.

Вие сте автор на учебници и сборници със задачи. Трудно ли се измислят нови математически задачи?

Наистина хубавите задачи в елементарната математика се измислят много трудно . Никак не е лесно да се направи нещо ново и често се оказва, че и някой друг вече си е мислил нещо подобно и е стигнал до подобни изводи.

Има ли задача, която може да ви затрудни?

Всъщност много повече, отколкото си мислите.

Вие сте професор, специалност Алгебра и теория на числата. Мнозинството приема математиката като наука, за която всичко е известно, открито, но не е така. Какви са научните разработки, по които Вие работите?

Когато някой каже, че смята, че в математиката всичко вече е направено, си представям човек, който се е качил на стол и казва: „Край, видях всичко, всичко ми е ясно!“. Колкото по-високо се качва човек, толкова повече проблеми се виждат. Така е и в другите науки, но в математиката е най-отчетливо. В моята област знам поне 50 важни задачи, чиито отговор е неизвестен и всеки напредък в тяхното решаване ще е успех. Изключително важна и същевременно изключително подценена от обществото е ролята на математиката в образованието. Математиката не се учи, за да се запомнят и после прилагат формули – тя се учи, за да се развие мисленето. Моята област е теория на кодирането, където ме въведе научният ми ръководител академик Стефан Додунеков, който за съжаление ни напусна преждевременно през 2012 г. Занимавам се с кодове и дизайни в полиномиални метрични пространства, по-точно с намиране и изследване на граници за различни параметри на кодове. Тези въпроси са важни при оценката на комуникационни канали и кодове. Конкуренцията е огромна и за мен например е огромна чест поканата да напиша глава от подготвяната енциклопедия по теория на кодирането. Признанието за школата на академик Додунеков дойде и с факта, че 2 от 30-те глави на тази енциклопедия са с български автори, които работят в България.

Какво, според Вас, трябва да се промени в образованието по математика у нас?

Трябва да се инвестира, и то много, в учители по математика! Подготовката и подкрепата на добри учители ще има мултиплициращ ефект не само за математиката, а и във всички други сфери.

Имате ли поглед на нивото на математическата школа в Добрич днес. Как го оценявате в сравнение с това от 80-те години на миналия век?

Имам, но засега ще се въздържа от коментар. Мисля, че общинската власт може да направи много повече от това, което прави в момента.

Какво ще посъветвате младите хора с влечение към математиката?

Да работят усърдно и да не се боят от трудностите.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *