В Кипър народният певец Добрин Добрев слави родната Добруджа с песните й
Про Нюз Добрич Ви среща с добруджанския народен певец Добрин Добрев, известен изпълнител на песни, предимно от Добруджанския край. Роден е в гр. Добрич, израснал в крайграничното село Росица, откъдето е и репертоарът му. На 10 години постъпва в тогавашната детска студия на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци, в класа на Далина Енчева. Завършва Училището по Изкуствата в София. По-късно става ученик на голямата певица Верка Сидерова -и наследник на репертоарът й. Записва над 100 песни в Радио София, Радиата –Варна, Пловдив, Стара Загора. Издава компактдисковете:”Песента на колелетата”, „Добрин Добрев-Добруджански песни”, снима филми в БНТ - „Сараджански легенди”, „Фолклорна География- Добруджа. Записва дуети с Янка Рупкина, Калинка Згурова, Галина Дурмушлийска и Красимир Станев. Солист на ДА ”Пазарджик”(1998), Оркестъра за народна музика на БНР. Взема участия в програмите на ДА ”Загоре”, Северняшки ансамбъл - Плевен и др. Носител на Литературната награда „Владимир Башев” на в-к „Пулс”, Лауреат на конкурса „Родна стряха” на БНР (1988) и др. Работил е в служба „Звукозапис” на НАТФИЗ ”Кр. Сарафов” и Народният Театър „Иван Вазов”. Живее и работи в Лимасол, Кипър, където продължава творческата си дейност и омагьосва публиката с красивия си глас и трептящата като мараня добруджанска песен.
- Бихте ли се представил за нашите читатели!
Роден съм в Добрич през 1972 година. Израснах в крайграничното село Росица, Йовковата Сараджа, където големият белетрист е учителствал от 1905 до 1907 година. Там, при моите баба Станка и дядо Христо, запях за първи път. И, хората на моето село бяха първата ми публика. Сараджа е дълбоко в сърцето ми. Зная, че и един камък да остане, пак ще бъде там. За мен Добруджа е моя живот!
- От кого сте наследил любовта към песента и таланта?
Талантът, според мен, не се наследява. Той се дава свише от Бог. Но, само с талант не става нищо, трябва да го развиеш, да го допълниш. Нужни са много труд и постоянство.
- Кога разбрахте, че народната песен е Вашата съдба?
Ами, някак си съвсем естествено. Народната песен е била у мен. Моята баба, на която дължа всичко, не можеше да пее, но пък ми разказваше песни, вместо приказки. Знаеше целите текстове на песните. Това е било достатъчно те да определят пътя ми на народен певец.
- Как животът Ви срещна с именитата добруджанска певица Верка Сидерова?
Аз пеех навсякъде, в училище, по празниците на тогавашния град Толбухин. Бях част от Детската студия на Добруджанския ансамбъл в нашия град, в класа на Далина Енчева. Директорът на моето училище Слави Драгоев - един голям учител и педагог, ме повика един ден и ми каза, че има решение на Окръжния съвет за духовно развитие и култура (тогава така се казваше) да участвам в конкурса "Родна стряха" в Българското национално радио. Върнах се със Лауреатско звание, но по-важното е, че в комисията бяха Верка Сидерова, академик Николай Кауфман, Мария Кутева. Изпях си песните, след което Верка ме извика на една страна с думите: "Дай ми телефона на родителите си, идваш в София да учиш пеене при мен". Аз бях най-щастливия на света. Така, през 1986 година постъпих в Училището по изкуствата в София, живеех при Верка. Така започна моят път. Благодарен съм й много. Днес тя е на 92 години, пожелавам й още много години да е жива и здрава.
- На какво Ви научи тя?
Научи ме да чета. Много книги прочетох в детството си, от там е любовта ми към литературата. Научи ме на всички човешки добродетели. Тя е много интелигентен човек, сама говори 5 езика перфектно. И е много мъдър човек.
- Известно е, че Верка Сидерова Ви е дали всички свои песни. С каква заръка Ви ги даде? Позволил ли сте си да променяте нещо в тях?
От Верка Сидерова получих около 50 добруджански песни, които с времето записах в Радио София. Изрично тя ми каза, че иска да ги пея така, както са, както са дошли от "ерлиите"- най-старите обитатели на Добруджанската земя. Никога не си позволих да променя и една дума. Промениш ли, всичко отива по дяволите. Като днешните млади певци - те са много талантливи, но безотговорни. Пеят песните, старите песни и, където не разбират думата, я променят. А, така се губи смисълът на песента. Докато тези песни за дошли до нас, народният гений е добавил или премахнал каквото и където е нужно. Затова казваме автентичен фолклор. Но, това е дълга тема.
- Как се озовахте в Кипър?
В Кипър попаднах случайно. Повикаха ме приятели, хареса ми и останах. Началото беше много трудно. Започнах да мия чинии в една кухня, учих гръцки език в свободното време. Имах търпение и вяра, че ще успея. Днес имам собствен офис за превод и легализация на документи , застраховки и консултантски услуги в Лимасол, където живея и от където е съпругата ми Ксанти Финиоту.
- Каква е публиката Ви в Кипър, основно българи или…?
В Кипър живеят малко над 40 000 българи. Много трудно се правят вече концертите в Кипър, хората оскотяха, нямат нужда от духовна храна, а това е много важно за възпитанието и националното самочувствие. Имахме Български вестник, и списание "Бг Фактор". Вече ги няма, интернет е за предпочитане. Но, друго си е когато държиш един истински вестник и списание в ръцете си. Между другото - и вестникът, и списанието бяха съставени от добруджанка - Ева Иванова.
- В Кипър често правите концерти, заедно с известни свои български колеги. Неотдавна също имаше такъв. Как се посрещат те там?
Нали ви казвам, трудно е ...но все пак ги има. Ето - наскоро отбелязахме юбилейната година на Янка Рупкина и Руска Стоименова в театър "Скала"-Ларнака. Тук дойдоха Галина Дурмушлийска, Даниел Спасов, Олга Борисова, Таня Костова- все големи имена във фолклора ни. Беше чудесно. След като си тръгнаха, Руска Стоименова, която е пестелива на похвали и комплименти, ми написа: "Българско-Добружанско творение - Добри, ти изплиташ със стоманени конци, приятелството между България и Кипър, и хората живеещи там! Аз, вече старата ти приятелка, изпитвам гордост и респект!" Руска Стоименова.
Това говори много, трогна ме и ми даде криле. Ще има и още концерти, въпреки всичко. Тук имаме няколко групи за народни хора - "Соватчий", "Канатица", "Българи" и съставът на големия хореограф Иво Сираков - Дермански. Липсва ни повече обединение тук. Имаме си трески за дялане.
- Кои са колегите Ви от България, с които работите най-тясно? Какво Ви свързва с тях?
На първо место това е Янка Рупкина. Най-много съм пял с нея. Тя е просто невероятна. Няма такъв човек - много достойна. 30 години сме заедно, никога не ме е предала. Другата е Галина Дурмушлийска - нашата Галина, на Добруджа. С нея имаме много силна връзка. Много сме си помагали, съветвали, и – въобще, аз се гордея с това приятелство. Много съм бивал на една сцена с Олга Борисова, Кремена Станчева, Калина Згурова, Бинка Добрева, Даниел Спасов - един невероятен колега, който е бил пример за мен. С него ние пораснахме в Ансамбъла за народни песни на Радиото - всеки ден ходихме на репетициите, слушахме, попивахме. Избраници на съдбата бяхме, че се учихме от Надежда Хвойнева, от Олга, Ева Георгиева, Кремена, Яна, Василка Андонова - това са изпълнители, които няма да се повторят. Някои ги няма вече, но чрез нас - по-младите, песните и спомените ще са живи. Написах втората си книга "Откровение"- там съм писал за много от тях, за срещите ми и работата ми с много от големите личности на България - художници, артисти, музиканти. Тя ще излезе от печат догодина.
- Близки приятели сте с друга добруджанска певица, която също известно време живя в чужбина – Галина Дурмушлийска. Какво Ви свързва с нея?
Както споменах по-горе, Галина е специална за мен. Тя е най-добрата добруджанска певица от второто поколение след Верка. Ние, добруджанци сме като болни жерави - където и да идем все кръжим над Добруджанската земя, казваше Дора Габе. И ние с Галина сме така - дето идем - все Добруджа славим. Ние добруджанци сме друга работа, смятам аз. Хляба и земята са нашето верую, това е богатството ни и песните, разбира се. Галина изпя едни от най-хубавите песни на Добруджа. Между другото, искам да кажа категорично, че след Верка Сидерова, Галина е единствения голям майстор на "Лалето".Тази песен е специална, тя звучи перфектно единствено в гласовете на Вера и Галя. Не е песен за всеки, сега кой ли не я пее и се мъчи...но няма тази сила в друго изпълнение.
- Имате ли любима добруджанска песен, коя е тя?
"Миличка ми е Добруджа"-това е моя песен по музика и текст на Верка Сидерова.
"Свидничка ми е земята дето май мама добила
Помниш ли майко Добруджо, сушава равна равнино,
кога келяви въртяхме, от дън земя вода вадихме...."- какъв текст и мелодия е сътворила Верка. Това само добруджанка може да го напише. Харесвам много песните на Красимир Станев, Бинка Добрева, Надка Караджова. Всички песни са прекрасни, всяка има нещо, заради която да ти е любима.
- Работил сте и в театъра. Какво е отношението Ви към това изкуство?
Немалко време работих в служба "Звукозапис" на Народния театър "Иван Вазов". Театърът е другата ми голяма любов. От там ми останаха приятелствата с Мариус Донкин, Йорданка Кузманова, Мария Каварджикова, Мария Сапунджиева, Стояна Мутафова. Имах голямо приятелство и с неповторимата Пепа Николова. Работил съм и с театъра на Искра Радева - чудесна актриса. Театърът е магия.
- Какво Ви свързва с Добруджа – любовта или носталгията?
Добруджа! Ще ви отговоря с един мой стих:
"Ти си хляба и водата
топло слънце в утринта
от тебе почва раят на земята-
Добруджо в теб топли пепелта..."
- Погледнато отвън, успява ли България да съхрани фолклора си за поколенията?
Опитва се. Фолклорът в момента боледува. Има и правят хиляди конкурси - питам какъв е смисълът? Дадат една диплома и после...какво? Младите нямат реализация. Това са конкурси - бизнес за журито и организаторите. Но, после какво се случва, нали тези излъчени първенци трябва да продължат. Много от ансамблите ни свалиха нивото. Училища музикални една сюрия – защо? Има две специализирани - в Котел и Широка лъка, там трябва да се насочи вниманието на младите. Две училища да имаме, но да са качествени. Сега навсякъде музикални профили и насреща нищо. Мое мнение, разбира се.
- Вярно ли е, че никога досега не са Ви търсили от родния край за концерт или участие? Имате ли представа защо? Какво от България най-много Ви липсва?
Да. Аз никога не съм пял в моя град. Не са ме канили - не зная защо. Обидно е. Аз цял живот пея за Добруджа, награди не искам, искам едно уважение. Това няма значение. От България ми липсва Добруджа. Липсва ми моето село, хората му. Всички да са здрави. Да дръпне България и хората да се завърнат. Имаме златна земя, но политици нямаме.
- Имате стихосбирка „В Родината ни топли пепелта”. Какво е за Вас Родината? Какво място в сърцето Ви заема родната Добруджа?
Тя е любов, доверие, топлина, нежност, грижа . България е красива, заслужава народа ни да живее достойно.
Стихосбирката ми, съдържа стихове з България и Добруджа.Написана е тук в Кипър.Щастлив съм ,че хората харесват стиховете ми, намират в тях много изстрадани и скъпи неща. Книгата е посветена на хората от Добруджа. И знам, че последната ми дума ще е Добруджа, и последната ми песен - също.
Благодаря Ви за интереса към моята скромна личност. Вие сте първите които ме попитаха за моя път. Пожелавам на съгражданите ми - Сила, Дух, Здраве и добри дни!
- Бихте ли се представил за нашите читатели!
Роден съм в Добрич през 1972 година. Израснах в крайграничното село Росица, Йовковата Сараджа, където големият белетрист е учителствал от 1905 до 1907 година. Там, при моите баба Станка и дядо Христо, запях за първи път. И, хората на моето село бяха първата ми публика. Сараджа е дълбоко в сърцето ми. Зная, че и един камък да остане, пак ще бъде там. За мен Добруджа е моя живот!
- От кого сте наследил любовта към песента и таланта?
Талантът, според мен, не се наследява. Той се дава свише от Бог. Но, само с талант не става нищо, трябва да го развиеш, да го допълниш. Нужни са много труд и постоянство.
- Кога разбрахте, че народната песен е Вашата съдба?
Ами, някак си съвсем естествено. Народната песен е била у мен. Моята баба, на която дължа всичко, не можеше да пее, но пък ми разказваше песни, вместо приказки. Знаеше целите текстове на песните. Това е било достатъчно те да определят пътя ми на народен певец.
- Как животът Ви срещна с именитата добруджанска певица Верка Сидерова?
Аз пеех навсякъде, в училище, по празниците на тогавашния град Толбухин. Бях част от Детската студия на Добруджанския ансамбъл в нашия град, в класа на Далина Енчева. Директорът на моето училище Слави Драгоев - един голям учител и педагог, ме повика един ден и ми каза, че има решение на Окръжния съвет за духовно развитие и култура (тогава така се казваше) да участвам в конкурса "Родна стряха" в Българското национално радио. Върнах се със Лауреатско звание, но по-важното е, че в комисията бяха Верка Сидерова, академик Николай Кауфман, Мария Кутева. Изпях си песните, след което Верка ме извика на една страна с думите: "Дай ми телефона на родителите си, идваш в София да учиш пеене при мен". Аз бях най-щастливия на света. Така, през 1986 година постъпих в Училището по изкуствата в София, живеех при Верка. Така започна моят път. Благодарен съм й много. Днес тя е на 92 години, пожелавам й още много години да е жива и здрава.
- На какво Ви научи тя?
Научи ме да чета. Много книги прочетох в детството си, от там е любовта ми към литературата. Научи ме на всички човешки добродетели. Тя е много интелигентен човек, сама говори 5 езика перфектно. И е много мъдър човек.
- Известно е, че Верка Сидерова Ви е дали всички свои песни. С каква заръка Ви ги даде? Позволил ли сте си да променяте нещо в тях?
От Верка Сидерова получих около 50 добруджански песни, които с времето записах в Радио София. Изрично тя ми каза, че иска да ги пея така, както са, както са дошли от "ерлиите"- най-старите обитатели на Добруджанската земя. Никога не си позволих да променя и една дума. Промениш ли, всичко отива по дяволите. Като днешните млади певци - те са много талантливи, но безотговорни. Пеят песните, старите песни и, където не разбират думата, я променят. А, така се губи смисълът на песента. Докато тези песни за дошли до нас, народният гений е добавил или премахнал каквото и където е нужно. Затова казваме автентичен фолклор. Но, това е дълга тема.
- Как се озовахте в Кипър?
В Кипър попаднах случайно. Повикаха ме приятели, хареса ми и останах. Началото беше много трудно. Започнах да мия чинии в една кухня, учих гръцки език в свободното време. Имах търпение и вяра, че ще успея. Днес имам собствен офис за превод и легализация на документи , застраховки и консултантски услуги в Лимасол, където живея и от където е съпругата ми Ксанти Финиоту.
- Каква е публиката Ви в Кипър, основно българи или…?
В Кипър живеят малко над 40 000 българи. Много трудно се правят вече концертите в Кипър, хората оскотяха, нямат нужда от духовна храна, а това е много важно за възпитанието и националното самочувствие. Имахме Български вестник, и списание "Бг Фактор". Вече ги няма, интернет е за предпочитане. Но, друго си е когато държиш един истински вестник и списание в ръцете си. Между другото - и вестникът, и списанието бяха съставени от добруджанка - Ева Иванова.
- В Кипър често правите концерти, заедно с известни свои български колеги. Неотдавна също имаше такъв. Как се посрещат те там?
Нали ви казвам, трудно е ...но все пак ги има. Ето - наскоро отбелязахме юбилейната година на Янка Рупкина и Руска Стоименова в театър "Скала"-Ларнака. Тук дойдоха Галина Дурмушлийска, Даниел Спасов, Олга Борисова, Таня Костова- все големи имена във фолклора ни. Беше чудесно. След като си тръгнаха, Руска Стоименова, която е пестелива на похвали и комплименти, ми написа: "Българско-Добружанско творение - Добри, ти изплиташ със стоманени конци, приятелството между България и Кипър, и хората живеещи там! Аз, вече старата ти приятелка, изпитвам гордост и респект!" Руска Стоименова.
Това говори много, трогна ме и ми даде криле. Ще има и още концерти, въпреки всичко. Тук имаме няколко групи за народни хора - "Соватчий", "Канатица", "Българи" и съставът на големия хореограф Иво Сираков - Дермански. Липсва ни повече обединение тук. Имаме си трески за дялане.
- Кои са колегите Ви от България, с които работите най-тясно? Какво Ви свързва с тях?
На първо место това е Янка Рупкина. Най-много съм пял с нея. Тя е просто невероятна. Няма такъв човек - много достойна. 30 години сме заедно, никога не ме е предала. Другата е Галина Дурмушлийска - нашата Галина, на Добруджа. С нея имаме много силна връзка. Много сме си помагали, съветвали, и – въобще, аз се гордея с това приятелство. Много съм бивал на една сцена с Олга Борисова, Кремена Станчева, Калина Згурова, Бинка Добрева, Даниел Спасов - един невероятен колега, който е бил пример за мен. С него ние пораснахме в Ансамбъла за народни песни на Радиото - всеки ден ходихме на репетициите, слушахме, попивахме. Избраници на съдбата бяхме, че се учихме от Надежда Хвойнева, от Олга, Ева Георгиева, Кремена, Яна, Василка Андонова - това са изпълнители, които няма да се повторят. Някои ги няма вече, но чрез нас - по-младите, песните и спомените ще са живи. Написах втората си книга "Откровение"- там съм писал за много от тях, за срещите ми и работата ми с много от големите личности на България - художници, артисти, музиканти. Тя ще излезе от печат догодина.
- Близки приятели сте с друга добруджанска певица, която също известно време живя в чужбина – Галина Дурмушлийска. Какво Ви свързва с нея?
Както споменах по-горе, Галина е специална за мен. Тя е най-добрата добруджанска певица от второто поколение след Верка. Ние, добруджанци сме като болни жерави - където и да идем все кръжим над Добруджанската земя, казваше Дора Габе. И ние с Галина сме така - дето идем - все Добруджа славим. Ние добруджанци сме друга работа, смятам аз. Хляба и земята са нашето верую, това е богатството ни и песните, разбира се. Галина изпя едни от най-хубавите песни на Добруджа. Между другото, искам да кажа категорично, че след Верка Сидерова, Галина е единствения голям майстор на "Лалето".Тази песен е специална, тя звучи перфектно единствено в гласовете на Вера и Галя. Не е песен за всеки, сега кой ли не я пее и се мъчи...но няма тази сила в друго изпълнение.
- Имате ли любима добруджанска песен, коя е тя?
"Миличка ми е Добруджа"-това е моя песен по музика и текст на Верка Сидерова.
"Свидничка ми е земята дето май мама добила
Помниш ли майко Добруджо, сушава равна равнино,
кога келяви въртяхме, от дън земя вода вадихме...."- какъв текст и мелодия е сътворила Верка. Това само добруджанка може да го напише. Харесвам много песните на Красимир Станев, Бинка Добрева, Надка Караджова. Всички песни са прекрасни, всяка има нещо, заради която да ти е любима.
- Работил сте и в театъра. Какво е отношението Ви към това изкуство?
Немалко време работих в служба "Звукозапис" на Народния театър "Иван Вазов". Театърът е другата ми голяма любов. От там ми останаха приятелствата с Мариус Донкин, Йорданка Кузманова, Мария Каварджикова, Мария Сапунджиева, Стояна Мутафова. Имах голямо приятелство и с неповторимата Пепа Николова. Работил съм и с театъра на Искра Радева - чудесна актриса. Театърът е магия.
- Какво Ви свързва с Добруджа – любовта или носталгията?
Добруджа! Ще ви отговоря с един мой стих:
"Ти си хляба и водата
топло слънце в утринта
от тебе почва раят на земята-
Добруджо в теб топли пепелта..."
- Погледнато отвън, успява ли България да съхрани фолклора си за поколенията?
Опитва се. Фолклорът в момента боледува. Има и правят хиляди конкурси - питам какъв е смисълът? Дадат една диплома и после...какво? Младите нямат реализация. Това са конкурси - бизнес за журито и организаторите. Но, после какво се случва, нали тези излъчени първенци трябва да продължат. Много от ансамблите ни свалиха нивото. Училища музикални една сюрия – защо? Има две специализирани - в Котел и Широка лъка, там трябва да се насочи вниманието на младите. Две училища да имаме, но да са качествени. Сега навсякъде музикални профили и насреща нищо. Мое мнение, разбира се.
- Вярно ли е, че никога досега не са Ви търсили от родния край за концерт или участие? Имате ли представа защо? Какво от България най-много Ви липсва?
Да. Аз никога не съм пял в моя град. Не са ме канили - не зная защо. Обидно е. Аз цял живот пея за Добруджа, награди не искам, искам едно уважение. Това няма значение. От България ми липсва Добруджа. Липсва ми моето село, хората му. Всички да са здрави. Да дръпне България и хората да се завърнат. Имаме златна земя, но политици нямаме.
- Имате стихосбирка „В Родината ни топли пепелта”. Какво е за Вас Родината? Какво място в сърцето Ви заема родната Добруджа?
Тя е любов, доверие, топлина, нежност, грижа . България е красива, заслужава народа ни да живее достойно.
Стихосбирката ми, съдържа стихове з България и Добруджа.Написана е тук в Кипър.Щастлив съм ,че хората харесват стиховете ми, намират в тях много изстрадани и скъпи неща. Книгата е посветена на хората от Добруджа. И знам, че последната ми дума ще е Добруджа, и последната ми песен - също.
Благодаря Ви за интереса към моята скромна личност. Вие сте първите които ме попитаха за моя път. Пожелавам на съгражданите ми - Сила, Дух, Здраве и добри дни!
