Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Учители по "бързата писта"

Давам си сметка защо е това нежелание да се изучава най-близката история в училище. Моделите за въздействие или манипулация, които се използват днес в обществената сфера, все още се помнят от хората в по-зряла възраст. Литературата в училище пък е само „класическа“. Очевидно по-далечното минало е някак безопасно, не е нужна и дистанция – професионална и етична. Кризисният пиар на МОН обаче не допуска, че за развитието на училището, знанието и човека трябват време.  „Образователната система се реформира непрекъснато“ – е поредното послание от просветното ведомство. Това няма как да е вярно, защото системата е принципно консервативна и реформите в нея трябва да са по-дългосрочни и навременни, а не непрестанни. Няма как постоянно да сме в промени, защото не е възможно да се проследят резултатите и да се установят проблемите, за да се реагира адекватно. На фона на това, над 40% от българските ученици до 15 години не могат да разберат това, което четат, сочи последният доклад на еврокомисаря по образованието Тибор Наврачич. Това означава, че почти всеки втори ученик не може да осмисли текста пред себе си. Страната ни е на последно място в ЕС по този показател, като в доклада се посочва още, че нещата не се подобряват, а напротив – влошават се. През 2014 г. процентът е 39.4%, а през 2017 – той вече скача на 41.5%. Когато преди повече от десет години учителите стачкуваха повече от четиридесет дни и предупредиха, че системата е пред разпад – получиха подигравки. Именно тогава от образованието си тръгнаха твърде качествени и добри преподаватели. Нека си го кажем направо: бяхме предадени от синдикатите. Днес се вдига твърде много шум и медийна разгласа за какво ли не, но някак липсва задълбочаване в проблемите. Пет за четири Министерството готви национална програма за алтернативни пътеки. Те са насочени към специалисти, които са завършили дадена специалност във ВУЗ и искат да придобият педагогическа правоспособност чрез следдипломна квалификация. Друга част от проекта обхваща учители, които са напуснали образователната система и се нуждаят от опреснителен курс. Предвижда се при съгласие и допълнително заплащане  да бъдат изпращани учители в трудни планински и крайгранични райони с концентрация на деца от уязвими групи. Това ми напомня на Програмата „Странджа-Сакар“ от 80-те години на XX век, която е стимулирала здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдените в страната. Някъде четох, че малцина са се питали дали песента „Малкият град“, първият хит на рок група „Тангра“ (1982), не е част от пропагандата. Само дето вече по планините няма училища, защото почти никой не живее там. Да не би тайната мисия на младите педагози да е решаването на демографската криза! Ако преди десет години по време на стачката се бяха отнесли сериозно, а не подигравателно към предупрежденията на учителите, сега нямаше да търсим несъществуващи комсомолци. Десет разписани стъпки за десет години, от това имахме нужда… Министърът на образованието Красимир Вълчев обясни, че големият недостиг на специалисти в системата може да бъде задоволен от съществуващите, като те получат допълнително обучение. Продължавам да твърдя, че учители има, все още се намират, но не се допускат, ако не отговарят на определени представи. Пример, сценаристът Георги Стайков, който e работил за кратко на намален норматив, в началото на учебната година не успя да се класира никъде в София за учител, при все че е подавал документи само за свободни позиции (сподели за „своя провал“ в „120 минути“ по btv). Знам и още такива случаи, и то не един. Целта е учителят да се уеднакви, да се принизи, след като колегите пенсионери излязат от училище. Новият алтернативен проект е насочен към методи на преподаване, които съответните специалисти ще получат в три университета: СУ „Свети Климент Охридски“, Пловдивския и Великотърновския университет. Обучението на учителите щяло да продължи една година, като за тези от тях, които са били, но са напуснали образователната система, обучението ще е в рамките на 6–7 месеца. Очаква се да се подготвят по 500 учители на година. Какви ще са тези методи на преподаване без задължителна теоретична подготовка? То е все едно без да знаеш как е устроен стругът, само с практическа насоченост, да те сложат да ваеш и режеш детайли. Оставаш без пръсти. Как икономист (примерно) ще преподава фонетика или Джонатан Суифт? Последното искам да го видя лично. Ако се явя за учител по физика, колегите от някой от трите университета ще ме обучат ли? Пред вестник „Сега“ доц. Ангел Ангелов от Факултета по математика и информатика на СУ споделя, че ако не била следдипломната квалификация, положението щяло да бъде катастрофално. Това не означава, че трябва да се премахнат всякакви критерии, напротив поставянето на критерии за дадена професия провокира интереса към нея, иначе е твърде несериозно и апокалиптично, не просто катастрофално. Не ми е ясно и каква е системата, по която се подготвят принципно учители в университетите днес. Не съм чула някой да говори за това. Защо трите университета не споделиха каква е тяхната подготовка за извършване на „бързото“ обучение и дали е възможно изобщо. В уебинара на издателство „Просвета“ за получаване на обучителни кредити за преподаватели открих видна професорка, която говори по следния начин: „да погледнеме“, „да видиме“, „да поговориме“… И така пет пъти поне. Отказвам да ме обучават хора, които не могат да говорят български, особено от хуманитарния цикъл. Образованието се превръща в някаква взаимообучителна метода, както през Възраждането. На какви принципи се прилага това днес, не е ясно. Кой каква експертиза има, също е загадка. Така се размива и възможността бизнесът да се ориентира в отделните качества на бъдещите си работници и служители, излиза, че всеки може да е всичко. Познавам хора, завършили музикалната академия, както и художници с педагогика, които не могат да стигнат до училище, защото музиката и изобразителното се преподават от неспециалисти. „Бързата писта“ вече е факт в училище, и то не от скоро,.вече се нарича – „алтернативни пътеки“. Разбирам, въпросът е как да се повдигне авторитетът на учителската професия? Това няма да стане като в рекламите, които ни предлагат лесно, бързо и безпроблемно да стигнем до всичко. Десет години са нужни за формирането на учител. Който се заеме с това, трябва да си даде време, ако не го направи – ще се откаже бързо от професията. Разнобоят в синдикатите Председателят на Синдиката на учителите към КНСБ – Янка Такева, прие идеята на МОН за „бързата писта“ и обясни, че на младите учители ще помагат наставници, които ще получават по-високо възнаграждение от договореното в Колективния трудов договор за наставниците. От Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, с председател Юлиян Петров, се обявиха против бързата подготовка на учители. „Това навява спомени за ПУЦ, Рабфак и за други, разгромяващи образованието практики от социализма. Несериозно е и е безотговорно даже да се предположи, че човек, изграждащ човеци, може само с кратък курс и с едногодишна квалификация да бъде пълноценен и да изпълни своята социална и професионална роля. Такава политика ще промени из основи представата и вековните традиции за тази важна и ценена в много държави професия“ – се посочва в позицията. През 2018 г. ще се пенсионират над 4000 учители, а желанието на младите по възраст учители не се е променило спрямо миналата година и е в рамките на 1 процент от общия брой на учителите, изтъкват още от „Подкрепа“. „Бързата „продукция“: на показ и за похвала, така бих обобщила ситуацията. Дългосрочност – нулева. Подмяната Очевидна е липсата на идеи, които да се изговарят в публичното пространство и да превръщат учителската професия в желана. Стига се само до голи заявки колко бил важен учителят, а и ученикът. Само допускам, че този „недоимък“ може да е стъпка към подмяна на учителя с някакво благодарно подобие, което ще е вярно и няма да се противопоставя на нищо. Определени организации пък налагат една весела и нереалистична представа за ситуацията в училище. Колко интересно можело да бъде в час, но нямало адекватни хора за това; колко е хубаво да се общува с младите и пр. От друга страна – с този тежък и теоретичен материал по всички предмети, не виждам как физик (да речем) с няколко месеца подготовка ще преподава по три часа на седмица предмета в девети клас. Ами историята, която е четири часа на седмица? Ами химията, географията. Материалът от 11 и 12 клас е буквално наблъскан в 9 и 10. Каква среда ще се осигури на младите специалисти (по бавна и „бърза писта“), за да не се уплашат от училището ни? Ясно е, нещо трябва да се случи генерално в образователната ни система, нямам лична компетентност да го формулирам ясно. Може би първо трябваше да се олекоти и отработи с качествени методисти обемът на изучаваното по всичко. Да се формулират близки и далечни цели. Да се докаже, че образованието и моралът са път към бъдещето и реализацията. Да се поставят ясни правила за написване на учебници, които да не са толкова скъпи. Да се изгради система за общуване с родителя, който е фактор. Да се подобри дисциплината на учениците. Да се премахнат бумащината и излишната документация. Да се прочисти от злонамерени директори и корупционни практики и лобиране в Регионалните управления на образованието, както и от излишни чиновници в МОН, които се захранват от справки за всевъзможни глупости, защото иначе няма какво да правят. Мога да продължа да изброявам… В добра и здравословна среда качествените преподаватели сами ще пожелаят да дойдат. Ако учител „по бързата писта“ кандидатства за място с колега, завършил педагогика, кой ще има предимство? И дали новите кадри на МОН ще могат да заемат директорски длъжности? Пет за четири. Предлагам да има хирурзи, пилоти и инженери по „бързата писта“, след като сладкар преди време беше министър. Да послушаме: AC/DC – Highway To Hell.

Дияна Боева

"Култура"

 
c