Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Съвременен будител от Добрич създава български училища в Италия

Когато двама говорят на български, там е една България, вярва Венета Ненкова. Родена и учила в Добрич Венета заминава за Италия едва 17-годишна. Днес тя е оторизиран екскурзовод за Рим и Ватикана, занимава се с научна и преводаческа дейност, разкрива величието на една уникална, но забравена цивилизация – тракийската. Освен това, добричлийката с интереси, обширни като любимото й Черно море, създаде и ръководи българското училище в Рим. Повече за предизвикателството да създава български училища в Италия тя сподели пред Про Нюз Добрич: 
  • Г-жо Ненкова, освен че сте екскурзовод и сътрудничите на радио Ватикана, Вие създадохте и ръководите българското училище в Рим. Какво Ви провокира да предприемете тази стъпка?
Дъщеря ми Джулия отказваше да говори български и моята майка постоянно ми се караше за това. Истината е, че двуезичните деца предпочитат да говорят на езика, който им е по-лесен. Така реших да накарам дъщеря ми да „проговори” и създадох училището заради нея, когато беше на 6 годинки.
  • Защо, според Вас, са важни българските училища в чужбина? На какво се учат децата там? В какво искате да ги възпитате?
Това са стотици малки Българии по света. Както се казава за християнските общности, където има двама да говорят за Христос, това вече е църква. Аз мога да кажа, че когато двама говорят на български, там е една България. Целта не е само да не изчезва българският език, но най-вече да има българи и да се поддържа тяхното самосъзнание като такива, независимо от това дали живеят в България или в чужбина. Целта на училищата е не само да подхранват българския дух, но да подготвя за по-лесното интегриране на завръщащите се имигранти и техните деца по родните места. Помагаме на българчетата в чужбина да не останат неграмотни за Българската държава. Възпитаваме и тези, които ще останат навън, да не забравят България и да работят за нея. Опитваме се да възпитаваме бъдещи изследователи, историци, предприемачи и инвеститори.
  • Българите в Италия склонни ли са децата им да учат български език и история?
Отговорът е : и да и не. Някои не смятат за необходимо децата им да учат български. Изненадва ме, че това са не само ниско образовани родители. Учудващото е, когато родителите са образовани и с висок икономически статус. Опитвам се да си обясня тяхното отношение и мисля, че се отнася до личните им комлекси за малоценност, с които е трябвало да се борят в „другия” свят. Не извинявам нито едните, нито другите. В училище обаче имаме време да работим само с децата, а би трябвало да има и училище за родители.
  • Колко са българските училища в Италия? Каква е тенденцията – да се увеличават или намаляват?
През 2014 година бяха създадени 2 училища в Рим, 1 в Милано и 1 в Пескара. След това се появиха училища в Неопол, Римини и други по-малки градчета. Днес, 5 години по-късно има окол 16 училища. Колко обаче ще успеят да се задържат, ще видим, защото администрирането на едно училище не е лесно, както и задържането на учениците. Това зависи от училищните екипи, които ги управляват.  Тенденция по света е да се роят училища, при нас в Италия  - обратното.  Обикновено, за да не бъде закрито училище, то преминава към друго. Само времето ще покаже кои ще останат. Още сме във фаза на установяване. В държави като САЩ, Англия, Испания и Франция българските училища имат по- голям опит и, може би, те биха дали по-конкретен отговор.

Венета Ненкова от Добрич търси нов прочит на българската история сред архивите на Ватикана

  • Обединени ли са българските училища по света? Сътрудничат ли си?
Да, организирани сме в една много силна организация „Асоциация на българските училища в чужбина”. Благодарение на нея, успяваме да извоюваме нашите малки победи за българчетата в чужбина. Българската държава трябва да гледа на тях като потенциални български граждани, които ще допринесат за израстването на България.
  • Реализирате инициатива, съвместно с РИМ-Добрич, посветена на Дора Габе. Какво предвижда тя?
Идеята за преводи на разкази на Дора Габе на италиански, възникна спонтанно след обмяна на информация по повод отбелязването на 130 годишнината нейното рождение с литературния музей в Добрич.  Контактите между съставителите – Регионалния исторически музей в Добрич и Културната асоциация с идеална цел „Paralel 43“ в Рим, избистриха идеятя и с общи усилия се оформи представата за книгата: да включва знакови кратки белетристични творби на Дора Габе за Добруджа, подходящо четиво за по-малки и големи читатели. Установихме, че творчеството на писателката не е превеждано досега на италиански език, което ни провокира да предложим двуезично издание: на български и италиански. Съвсем логично, решихме преводите на разказите да бъдат направени от деца с български корени, които живеят и учат в Италия. Няколко месеца ученици от българските неделни училища в Рим, Милано, Пескара, Римини и Неапол ентусиазирано превеждаха на италиански текстовете на добруджанската писателка.
  • Смятате ли, че има шанс децата, които сега посещават българските училища зад граница, един ден да се върнат в Родината? Могат ли и с какво, според Вас, те да помогнат на България?
Шансът е повече от реален. Тази година например се завърнаха 10 семейства от нашата училищна общност. От една страна това много ни радва, въпреки, че децата ни намаляха, но от друга страна се записаха други. Имаме деца в горен курс, които реално мислят да се завърнат и да учат в български университети. Дори лятото някои са работили по българските курорти като аниматори. Любопитно е, че родителите ме молят да им организираме почивки и ваканции в България. Относно помощта: да, вярвам че те ще помогнат на България. Възпитаваме ги да бъдат успяващи хора, а като такива те трябва да могат и да  помагат. Вчера в Рим се проведе празник "На България с обич!" посветен на Деня на будителите, 140 години Нова България, 40 години от филма "Пътят към София" и 40 години от артистичния дебют на Анна Мария Гюзелева (гост на събитието) На откриването на училището в Салерно (дамата с червено сако)  
c