Хайдути и каубои мериха точен мерник в турнир по стрелба в Добрич
Хайдути, каубои, казаци и еничари се състезаваха в петия уникален за страната Национален турнир по стрелба с историческо оръжие, който се проведе днес в Добрич.
Събитието се организира от Регионален клуб „46-и Добрички пехотен полк” към Национално дружество „Традиция” и е посветен на големия реконструктор и патриот Найден Николов – Войводата.
В турнира участваха около 30 реконструктори от цялата страна. Те показаха точен мерник, като стреляха със съвременни реплики на историческо оръжие – преднопълнещо.
Турнирът бе открит от кмета Йордан Йорданов, който даде и първия изстрел.
Задължително изискване към участниците беше, да са в облекла, съответстващи на епохата, в която е ползвано оръжието, с което стрелят. По тази причина на стрелбището на комплекс „Рекар” оживяха хайдути, четници от Априлското въстание, опълченци, казаци, каубои от Дивия Запад, войници от бившата вече Българска народна армия, дори и свещеник-революционер.
Всички оръжия са заводски реплики на оръжия с предно зареждане, с които се е стреляло от 14-ти до 19-ти век. Пушките и револверите са от личната колекция на участниците.
Състезателите упражниха точността си в пет дисциплини: стрелба с капсулна пушка; с капсулен пистолет; с кремъчна пушка; с кремъчен пистолет и стрелба с капсулен револвер. Всеки от тях имаше право да участва само до три от петте възможни дисциплини, като за всяка дисциплина бяха разрешени по 5 изстрела.
Всички оръжия, които участваха в турнира, са произведени със съвременни материали в заводски условия. В Европа има много производители на такива реплики, които дават по-голяма сигурност. Един от най-големите и предпочитани от ценителите, производители на такива оръжия е Италия, обясни Пламен Николов от Регионален клуб „46-и Добрички пехотен полк”.
По думите му, най-трудно се стреля с кремъчната пушка. Тя възниква през 16 век и е на въоръжение до средата или последната третина на 19 век. „Това е най-трудното оръжие, тъй като от момента на натискане на спусъка, стрелеца трябва да задържи 2-3 секунди прицела, за да се запали зарядът. в миналото един добър стрелец е можел да даде два до три изстрела в минута с такова оръжие”, коментира Николов. При състезанието обаче, един изстрел се произвежда за две минути, заради безоасността на състезателите. Друго оръжие, с което се стреля, е капсуловото, което се появява през 19 век. Разликата при него е усъвършенстването на механизма на възпламеняване, което става посредством капсул.
Друго оръжие, с което се стреляше на турнира бе капсулният револвер, при който с едно пълнене могат да се възпроизведат пет изстрела.
Един от най-ценните експонати, показан по време на състезанието, беше автентична пушка, произведена в България от сливенските оръжейни майстори в края на 18 век, но само експонат. Редкият екземпляр, освен че беше гордост за собственика си, предизвика и откровена "радост" сред останалите колекционери-ценители.
Петото издание на националния турнир по стрелба с историческо оръжие е достоен завършек на изключително успешния за РК “46-и пехотен Добрички полк” реконструкторски сезон – 2018.
Националният турнир по стрелба с историческо оръжие е последното участие на възстановчиците за годината. И също като хайдутите, използват зимата за стягане на снаряжението.
В турнира участваха около 30 реконструктори от цялата страна. Те показаха точен мерник, като стреляха със съвременни реплики на историческо оръжие – преднопълнещо.
Турнирът бе открит от кмета Йордан Йорданов, който даде и първия изстрел.
Задължително изискване към участниците беше, да са в облекла, съответстващи на епохата, в която е ползвано оръжието, с което стрелят. По тази причина на стрелбището на комплекс „Рекар” оживяха хайдути, четници от Априлското въстание, опълченци, казаци, каубои от Дивия Запад, войници от бившата вече Българска народна армия, дори и свещеник-революционер.
Всички оръжия са заводски реплики на оръжия с предно зареждане, с които се е стреляло от 14-ти до 19-ти век. Пушките и револверите са от личната колекция на участниците.
Състезателите упражниха точността си в пет дисциплини: стрелба с капсулна пушка; с капсулен пистолет; с кремъчна пушка; с кремъчен пистолет и стрелба с капсулен револвер. Всеки от тях имаше право да участва само до три от петте възможни дисциплини, като за всяка дисциплина бяха разрешени по 5 изстрела.
Всички оръжия, които участваха в турнира, са произведени със съвременни материали в заводски условия. В Европа има много производители на такива реплики, които дават по-голяма сигурност. Един от най-големите и предпочитани от ценителите, производители на такива оръжия е Италия, обясни Пламен Николов от Регионален клуб „46-и Добрички пехотен полк”.
По думите му, най-трудно се стреля с кремъчната пушка. Тя възниква през 16 век и е на въоръжение до средата или последната третина на 19 век. „Това е най-трудното оръжие, тъй като от момента на натискане на спусъка, стрелеца трябва да задържи 2-3 секунди прицела, за да се запали зарядът. в миналото един добър стрелец е можел да даде два до три изстрела в минута с такова оръжие”, коментира Николов. При състезанието обаче, един изстрел се произвежда за две минути, заради безоасността на състезателите. Друго оръжие, с което се стреля, е капсуловото, което се появява през 19 век. Разликата при него е усъвършенстването на механизма на възпламеняване, което става посредством капсул.
Друго оръжие, с което се стреляше на турнира бе капсулният револвер, при който с едно пълнене могат да се възпроизведат пет изстрела.
Един от най-ценните експонати, показан по време на състезанието, беше автентична пушка, произведена в България от сливенските оръжейни майстори в края на 18 век, но само експонат. Редкият екземпляр, освен че беше гордост за собственика си, предизвика и откровена "радост" сред останалите колекционери-ценители.
Петото издание на националния турнир по стрелба с историческо оръжие е достоен завършек на изключително успешния за РК “46-и пехотен Добрички полк” реконструкторски сезон – 2018.
Националният турнир по стрелба с историческо оръжие е последното участие на възстановчиците за годината. И също като хайдутите, използват зимата за стягане на снаряжението.
