Алексей от Добрич брани вратата на „Литекс”, цели се в националния тим
13-годишният Алексей Антонов от Добрич е новият титулярен вратар на отбора на „Литекс” (2005). През миналата година тимът победи в “Данониада 2017” и участва в 17-ото издание на “малкото световно” по футбол - Международна купа “Данон”. Областен шампион на зона „Велико Търново”. Шампион на турнира в Албена.
Амбицията на младия футболист е през следващата година да попадне в националния отбор, а мечтата му е да играе с фланелката на любимия си отбор „Ливърпул”.
Алекс тренира любимия спорт от три години. През февруари 2015 година влиза в отбора на „Добруджа”. Първоначално негов треньор е Валентин Пейчев. След това се мести при Венци Желев, а по-късно започва да играе с връстниците си, набор 2005 г., ръководени от Светослав Кръстев.
„Започнах да тренирам много интензивно. Всичко беше на по-високо ниво”, спомня си младият спортист.
Следва първият турнир в Русе с участие на отбори от България, Румъния и Турция. През юли 2016 г. тимът на „Добруджа” печели турнира ”Албена джуниърс къп”. Същата година е на камп на „Милан”. Година по-късно става втори на областното първенство, зона Варна. Тази година Алекс печели с отбора второ място на турнира Albena Uhlsport Cup и идвидуална награда за най-добър вратар на турнира. Там го забелязва треньорът на „Литекс” (набор 2005 г.) Христо Данчев, който безапелационно печели турнира.
„Треньорът на „Литекс” ме е наблюдавал. След последния мач на турнира той ме извика. Каза, че имам бъдеще, ако продължа да тренирам толкова здраво и се преместя при него. И ме увери, че след като говори с ръководството на отбора, ще ми се обади”, сподели Алексей.
Днес той си дава сметка, че малко деца на неговата възраст имат възможност за такова развитие, като преминат в по-голям отбор. „Голям беше шансът да играя с отбора на „Литекс” и да бъда забелязан, благодарение на тренировките, които съм провеждал, и себераздаването ми на терена”, казва Алексей.
Още тогава Христо Данчев заявява, че младежът от Добрич притежава всичко, нужно на добрия вратар – височина, командване на отбора, игра с крака и т.н., което трябва да се развие. Че има шанс да достигне много по-високо ниво и да играе в чужбина.
Така в средата на август дошла поканата да премине да играе в „Литекс” (2005). Следва среща в Ловеч на семейството на Алекс и Христо Данчев. „Още тогава той каза на моите родители, че вижда голям потенциал в мен и иска да ме развие и изпрати на по-високо ниво”, споделя футболистът.
Вече втори месец той тренира с отбора на „Литекс”, който играе в областното първенство зона „Велико Търново”, и е първи с пет победи и едно равенство от 6 мача.
„Откакто съм тук, имам много голямо развитие, благодарение на треньора ми”, смята Алексей. Тренировките с „Литекс” са по 2 часа на ден, но той тренира допълнително още час, а в събота и неделя – по още два часа.
„Тук нивото е на много по-голяма висота. Отборът е по-силен, конкуренцията на отборите, с които играем, също е много по-голяма. В момента сме на първо място без никакви притеснения”, обясни младият спортист.
Казва, че в Ловеч академията е една от най-добрите в България. Мъжкият отбор е много по-голям, стадионът е на друго ниво. Мачовете събират много повече хора. Самият отбор е на много по-високо ниво, споделя Алексей.
В нашия регион – Варна, няма такава конкуренция. Мъжките отбори на висота са само „Черно море” и „Лудогорец”, обяснява той.
Държи да благодари на човека, който го е научил на всичко в „Добруджа” и му е казвал никога да не се отказва - Николай Радомиров. Без него нямаше да съм на това, нямаше да съм в „Литекс”. Той е човекът, който ми даваше стимул, желание, обясняваше ми, помагаше. Тренировките с него, дори и за една година, помогнаха, за да направя тази голяма крачка, споделя Алексей.
През следващата година си е поставил за цел да попадне в националния отбор за своята възраст и тренира много здраво за това. „Националният отбор е нещо, за което мечтая, и, докато не го осъществя, ще тренирам много усилено. Чувството да играя в национален отбор е нещо много голямо и неповторимо, вярва младежът.
Амбициите му са много скоро да продължи в по-голям отбор като премине в ЦСКА. Не крие, че иска да играе и в отбор в чужбина. Надява се, след като навърши 15 години, да му се отдаде такава възможност.
Мечтата му е да играе в любимия си отбор „Ливърпул”. Твърди, че по рождение е фен на британския футболен отбор.
Идолът му е Мануел Нойер. „Той е човекът, който промени играта на вратарите. Той прави неща, които никой друг не е посмял да направи. Излиза извън наказателното поле, играе с глава, сякаш не е вратар, а играе на терена”, споделя младата надежда. Обяснява, че всеки вратар има различен стил на игра. На един е слаба играта с крака, на друг е слаб отскокът. „Много често гледам тренировки на вратари от големите отбори. Там тренировките са на по-високо ниво и съзнавам, че трябва да дам 10 пъти повече от себе си, за да мога да играя като Нойер. В момента целта ми е да прави това, което се очаква от мен – да мога да командвам, да играя с крака, да нахъсвам отбора, да спасявам положения. Има много неща, които се изискват от един вратар”, допълва Алексей.
В Ловеч младежът учи в ОУ „Васил Левски”. Признава, че семейството му липсва много. Но е наясно, че няма друга възможност, ако иска да се развива. „Майка ми не искаше да заминавам за Ловеч. Поговорихме си, обясних й, че, ако искам да продължавам напред и да изпълня целите си, трябва да замина”, разказва футболистът. Не крие, че в „Литекс” първоначално децата не го приели особено добре. „След като мина седмица и започнахме да тренираме здраво, се видя моето място. Така от шестте мача на отбора, аз съм играл и в шестте и съм титуляр”, не без гордост споделя той.
Най-важно за Алексей обаче е да се докаже като най-добрият вратар за своята възраст.
Следва първият турнир в Русе с участие на отбори от България, Румъния и Турция. През юли 2016 г. тимът на „Добруджа” печели турнира ”Албена джуниърс къп”. Същата година е на камп на „Милан”. Година по-късно става втори на областното първенство, зона Варна. Тази година Алекс печели с отбора второ място на турнира Albena Uhlsport Cup и идвидуална награда за най-добър вратар на турнира. Там го забелязва треньорът на „Литекс” (набор 2005 г.) Христо Данчев, който безапелационно печели турнира.
„Треньорът на „Литекс” ме е наблюдавал. След последния мач на турнира той ме извика. Каза, че имам бъдеще, ако продължа да тренирам толкова здраво и се преместя при него. И ме увери, че след като говори с ръководството на отбора, ще ми се обади”, сподели Алексей.
Днес той си дава сметка, че малко деца на неговата възраст имат възможност за такова развитие, като преминат в по-голям отбор. „Голям беше шансът да играя с отбора на „Литекс” и да бъда забелязан, благодарение на тренировките, които съм провеждал, и себераздаването ми на терена”, казва Алексей.
Още тогава Христо Данчев заявява, че младежът от Добрич притежава всичко, нужно на добрия вратар – височина, командване на отбора, игра с крака и т.н., което трябва да се развие. Че има шанс да достигне много по-високо ниво и да играе в чужбина.
Така в средата на август дошла поканата да премине да играе в „Литекс” (2005). Следва среща в Ловеч на семейството на Алекс и Христо Данчев. „Още тогава той каза на моите родители, че вижда голям потенциал в мен и иска да ме развие и изпрати на по-високо ниво”, споделя футболистът.
Вече втори месец той тренира с отбора на „Литекс”, който играе в областното първенство зона „Велико Търново”, и е първи с пет победи и едно равенство от 6 мача.
„Откакто съм тук, имам много голямо развитие, благодарение на треньора ми”, смята Алексей. Тренировките с „Литекс” са по 2 часа на ден, но той тренира допълнително още час, а в събота и неделя – по още два часа.
„Тук нивото е на много по-голяма висота. Отборът е по-силен, конкуренцията на отборите, с които играем, също е много по-голяма. В момента сме на първо място без никакви притеснения”, обясни младият спортист.
Казва, че в Ловеч академията е една от най-добрите в България. Мъжкият отбор е много по-голям, стадионът е на друго ниво. Мачовете събират много повече хора. Самият отбор е на много по-високо ниво, споделя Алексей.
В нашия регион – Варна, няма такава конкуренция. Мъжките отбори на висота са само „Черно море” и „Лудогорец”, обяснява той.
Държи да благодари на човека, който го е научил на всичко в „Добруджа” и му е казвал никога да не се отказва - Николай Радомиров. Без него нямаше да съм на това, нямаше да съм в „Литекс”. Той е човекът, който ми даваше стимул, желание, обясняваше ми, помагаше. Тренировките с него, дори и за една година, помогнаха, за да направя тази голяма крачка, споделя Алексей.
През следващата година си е поставил за цел да попадне в националния отбор за своята възраст и тренира много здраво за това. „Националният отбор е нещо, за което мечтая, и, докато не го осъществя, ще тренирам много усилено. Чувството да играя в национален отбор е нещо много голямо и неповторимо, вярва младежът.
Амбициите му са много скоро да продължи в по-голям отбор като премине в ЦСКА. Не крие, че иска да играе и в отбор в чужбина. Надява се, след като навърши 15 години, да му се отдаде такава възможност.
Мечтата му е да играе в любимия си отбор „Ливърпул”. Твърди, че по рождение е фен на британския футболен отбор.
Идолът му е Мануел Нойер. „Той е човекът, който промени играта на вратарите. Той прави неща, които никой друг не е посмял да направи. Излиза извън наказателното поле, играе с глава, сякаш не е вратар, а играе на терена”, споделя младата надежда. Обяснява, че всеки вратар има различен стил на игра. На един е слаба играта с крака, на друг е слаб отскокът. „Много често гледам тренировки на вратари от големите отбори. Там тренировките са на по-високо ниво и съзнавам, че трябва да дам 10 пъти повече от себе си, за да мога да играя като Нойер. В момента целта ми е да прави това, което се очаква от мен – да мога да командвам, да играя с крака, да нахъсвам отбора, да спасявам положения. Има много неща, които се изискват от един вратар”, допълва Алексей.
В Ловеч младежът учи в ОУ „Васил Левски”. Признава, че семейството му липсва много. Но е наясно, че няма друга възможност, ако иска да се развива. „Майка ми не искаше да заминавам за Ловеч. Поговорихме си, обясних й, че, ако искам да продължавам напред и да изпълня целите си, трябва да замина”, разказва футболистът. Не крие, че в „Литекс” първоначално децата не го приели особено добре. „След като мина седмица и започнахме да тренираме здраво, се видя моето място. Така от шестте мача на отбора, аз съм играл и в шестте и съм титуляр”, не без гордост споделя той.
Най-важно за Алексей обаче е да се докаже като най-добрият вратар за своята възраст.
