Една мъдрост казва, че всички пътища водят до Рим. Ако желаете да откриете многовековната история на древния град, нейните тайни, малки и големи истории, пищните й площади и палати, в уникалното Ви пътуване назад във времето ваш водач ще бъде Венета Ненкова.
Родена и учила в Добрич Венета заминава за Италия едва 17-годишна. Днес тя е оторизиран екскурзовод за Рим и Ватикана, занимава се с научна и преводаческа дейност, разкрива величието на една уникална, но забравена цивилизация – тракийската. Освен това, добричлийката с интереси, обширни като любимото й Черно море, създаде и ръководи българското училище в Рим.
Повече за уникалната българка във Вечния град разкрива интервюто, което тя даде за читателите на Про Нюз Добрич:
- Г-жо Ненкова, бихте ли се представила за нашите читатели!
Не е лесно човек да говори за себе си, но все пак накратко: по образование съм културолог. Специализирала съм Журналистика и Арт Мениджмънт, а в Рим съм завършила театрална режисура. В Италия обаче съдбата ме отведе в медийното пространство, където работих в българската секция на националното радио Rai International до неговото закриване, а след това и като сътрудник в Радио Ватикана. За известно време бях главен редактор на вестника на българите в Италия „България екскпрес”, който излиза до 2007.
И, тъй като животът никога не е константа, паралелно с журналистиката започнах да се занимавам, почти нашега, с екскурзоводска дейност, но не след дълго станах лицензиран екскурзовод за Рим и Ватикана.
През 2014 г,. заедно с други български родители, основахме Културна асоциация "Паралел 43", занимаваща се с администриране на училище "Асен и Илия Пейкови" , което от тази година е най-голямото българско учебно заведение в Италия със седалище в Рим и още 4 филиала в Нетуно, Ладисполи, Салерно и Кастильоне дел Лаго.
- Какво Ви отведе в Италия? Вие сте била едва на 17 години…
Всъщност в Италия ме отведе една от детските ми мечти: да уча оперно пеене. В далечната 1990 г. визовата система за преминаване на границите беше все още много сложна и така и не успях да се явя навреме на изпити в консерваторията „Санта Чечилия”. Бях доста разочарована, но сега - почти 30 години по-късно, си давам сметка, че просто това не е бил моят път. Все пак останах в Рим 2 години, където научих италиански език и, връщайки се в България, работих главно като преводач в италиански фабрики и фирми. Това ми помогна много да „отворя моята глава” и хоризонти. Преводаческата дейност ми даде огромни възможности да се потопя в сфери на работа, до които никога не бих могла дори да се докосна.
- На какво Ви научи Вечният град?
Да живееш в Рим, означава да изкараш един отличен „университет на живота” във всеки един смисъл. Имах огромното щастие да се запозная с уникални личности, да имам превъзходни преподаватели (ментори), които не само остават следа, а издълбават една огромна бразда, която не може да бъде зачеркната. В общуването ми с италианците си давах сметка, че имам уникалния шанс да черпя с пълни шепи от хора с една много дълбока и богата душевност и морал. От всеки съм се опитвала да науча по нещо, да го направя свое.
Помня, при първото ми пребиваване в Рим, останах седмица като замаяна, защото, въпреки предварителната ми подготовка, осъзнах, че не съм готова за този културен шок. Аз, момичето от едно провинциално българско градче, което изведнъж попада в града, където са живяли Микеланджело, Рафаело, Голдони, творили си Брамс, Вагнир, Лист, Марк Твен, Андерсен.
Когато за първи път застанах на капитолийската тераса пред Римския форум, помня, че си зададох въпроса: Аз коя съм, от къде съм и от къде идвам?
От тогава не съм престанала да си задавам въпроси и да търся техните отговори.
[caption id="attachment_28328" align="alignleft" width="971"]
С посланика Марин Райков на концерт, организиран от асоциация "Паралел 43", която администрира българското училище в Рим[/caption]
- Вие имате уникалната възможност да работите за Ватикана, дълги години сте сътрудник на радио Ватикана и сте единственият лицензиран екскурзовод за града-държава на български език. Какви врати отваря това за Вас?
Естествено, това е една огромна превилегия. Чувствам го като награда за всички усилия, които съм положила през годините. Това обаче носи и много отговорности пред себе си и другите. Чувствам се длъжна да давам пример.
- Вие сериозно се интересувате и проучвате българската история. Какви са най-интересните Ви находки?
Ето, това е едно от най-важните неща, за които се радвам че съм тук. Винаги съм смятала, че времето, прекарано в Рим и Ватикана, не бива да бъде едно самоцелно пребиваване. Имам възможност като екскурзовод и журналист да посещавам всички музеи, библиотеки и по-специални места в Рим и Ватикана безвъзмездно. Мисля, че този шанс трябва да бъде използван в полза на другите. Тук открих много български, но преди всичко тракийски следи. Тракологията е все още млада наука и недостатъчно разработена, но тук - в Рим, съм уверена, че можем да попълним дупки в нашата история и култура. За по-интересните неща съм писала статии, за други – заедно с децата от нашето училище снимаме документални филмчета (
https://www.youtube.com/channel/UCVHTCUN0tc6KKKANNQN3Txw )
[caption id="attachment_28329" align="alignleft" width="823"]
На откриването на училището в Салерно[/caption]
- Имате ли достъп до архивите на Ватикана? Какви възможности за проучване на българската история дават те?
Има архиви и архиви: В секретните архиви на Ватикана се влиза само с изследователска цел, спазвайки определени процедури. Надявам се един ден да мога да уча и там... Има обаче други архиви, много по-лесно достъпни, които са не по-малко интересни. Например, архивите на папския вестник „Оселваторе романо”. Миналата година закупихме около 600 броя от архивите за 1876 и 1878 г., защото исках да разбера какво са писали тогавашните съвременници на събитията, отнасящи се до българската история и 140-годишнината от Освобождението на България. Заедно с родители от училището преведохме някои интересни моменти, които дават един наистина различен прочит на нашата история.
- Струва ми се, че Италия, Вечният град, са Ви научили повече да цените историята на родината си, така ли е? Защо?
Да, това е повече от нормално. Всеки, който излиза навън, иска да се идентифицира със своята култура. Но, ако не познаваме собствената си история, как бихме могли да я представяме и защитаваме пред невежите, независимо от тяхния произход и култура. Българите имат ниско самочувствие пред света, защото са невежи относно собствения си корен и култура. Не познаваме нашата история. Тук в Рим, научих, че в основата на цялата европейска култура стои не само гръцката, но и тракийската култура. Това е една уникална, но забравена цивилизация.
Крайно време е задължително в училище да се изучава редом с гръцката и тракийската митология и история. Благодарение на последните археологически откритияq все повече италиански учени казват, че Тракия, стигайки до подножието на Олимп, е „заразила” гърците със своите богове. Знаете ли, че музите, например, се раждат в тракийската митология и след това в гръцката? А, Орфей и Дионис нима са гръцки божества?... Интересно е, че в Рим откриваме, че някаи от нашите празненства, които смятаме за български, в действителност са с тракийски произход, като мартеницата и сурвакницата. Тук в Рим открихме и писмени доказателства за това.
- Вие сте екскурзовод на български за Рим и Ватикана. Идват ли много туристи от България в Италия? Какво най-много ги интересува? Какво Вие задължително държите да им покажете, свързано с България?
Слава Богу, българите са наследили от траките онзи любознателен дух и желание да пътуват. Има доста туристи, но, естествено, всички те са от различни категории: едни идват на шопинг, други - за по някоя снимка за фейсбук, но, има и немалко такива, които искат да видят и да разберат Рим... Аз обичам последните, защото с тях се осмисля моята работа. Показвам им българските следи в Рим, като гроба на Парчевич, паметника на капитан Петко, паметника на Вазов, къщата на Славейков и Добрович... В музеите уча туристите да разпознават божествата, които са участвали в Дионисиевия кортей. Така се опитвам да ограмотя българите и да им дам мъничко „здравословно”самочувствие.
- Какво свързва Вашата дъщеря с Родината Ви?
Морето... За нея България е онази щастлива райска земя, където сутрин баба ѝ прави питки и палачинки... Там са братовчедите, съседските приятелски деца, голямата фамилия, която толкова я обича...
- Вие самата виждате ли своето бъдеще в България?
Да, аз и съпругът ми изградихме през нашия съвместен живот онзи спасителен остров, където сме готови да се приютим във всеки един момент, ако се развихри бурята на този несигурен и пълен с неочаквани повратности живот. Ако не сега, то със сигурност след десетина години съпругът ми ще стане български гражданин. Така ще сме увеличили броя на българското население с един в повече.
[caption id="attachment_28330" align="alignleft" width="819"]
Вчера в Рим се проведе празник "На България с обич!" посветен на Деня на будителите, 140 години Нова България, 40 години от филма "Пътят към София" и 40 години от артистичния дебют на Анна Мария Гюзелева (гост на събитието)[/caption]
