Уникални книги показва бутикова изложба на музея в Добрич
Временна изложба „Книжовното наследство на Добруджа през Възраждането“ бе открита в Дом-паметник „Йордан Йовков“. Тя е дело на регионалните исторически музеи в Добрич и Силистра.
„Изложбата представя книжовното наследство на Добруджа от епохата на Възраждането. Това е една наша отколешна идея, която решихме, че само със силите на нашия музей няма да можем да реализираме. Затова в партньорство с Регионален исторически музей Силистра, направихме тази изложба, като се постарахме да покажем най-емблематичните експонати, свързани с темата, да извадим от фондовете на двата музея онова културно наследство, което ни кара да се чувстваме горди, че сме българи”, сподели пред Про Нюз Добрич историкът Надежда Иванова.
Изложбата е посветена на Европейската година на културното наследство, за което е получила знак от Министерството на културата. Организирана е и във връзка с Дните на европейското културно наследство.
Представя темата за книжнината в няколко подтеми – „Началото”, „Паисий и История Славянобългарска”, Преписите” , „Учебната литература”, „Богослужебната литература”, „Учебните помагала и периодика”. Показани са и т.нар. адаптирани текстове, които българите са харесали като сюжети и са преправили, според нашите разбирания и нужди.
В книжовното дело в Добруджа има неща, които са изключително интересни, посочи Иванова. „Тук, в Добруджа, освен със спомоществователи, сме успявали да си набавим тази книжнина и, благодарение на пътуващите търговци, които са били част от Добричкия панаир. Освен съдове, хайван пазар и другите неща, които човек е можел да си купи на нашия панаир, е можел да си купи и книги. Спомоществователите са били основната причина книжнината да пристига в Добруджа и да стига до всяко училище и читалище. Основно богатите хора, търговци, са купували по 3-4 издания, а след Кримската война – и по над 10 заглавия, които са предоставяли”, посочи още историкът.
Интересна е и Османската книжнина. Има сведения, че в Силистра и Добрич е имало две вакъфски библиотеки. Екземпляри от книгите на османо-турски има запазени и до днес във фондовете на музея. Обръщането на Османската империя към Запада започва в т.нар. стил ляле. Това се случва с помощта на султан Абдул III, разказа Надежда Иванова.
Във витрините могат да се видят Софронието /първата печатна книга на новобългарски език/, което е второто издание, Царственика /„История болгарская“/, първото печатно издание на Паисиевата История. Има няколко атласа, френско-български речници, букварчетата на Славейков и първите букварчета, които са отпечатани у нас, много интересна богослужебна литература, неща, които са уникално културно наследство.
Най-старите книги, които са показани, са богослужебните книги, тъй като с тях започна книжовното дело. Знаете, че монасите преписват първо богослужебни книги. Има също Апостол и Псалтир от края на 18 и началото на 19-и век.
Допреди няколко години в Добрич единствено РИМ е притежавал Рибен буквар и Царственик. Сега с такъв разполага и библиотеката. Това са изключително редки и ценни книги, каза Надежда Иванова.
„Смятам, че макар изложбата е бутикова, истинско бижу и всички ние – добруджанци, можем да се гордеем, че такова книжовно наследство се съхранява в нашите музеи”, каза тя.
Изложбата е посветена на Европейската година на културното наследство, за което е получила знак от Министерството на културата. Организирана е и във връзка с Дните на европейското културно наследство.
Представя темата за книжнината в няколко подтеми – „Началото”, „Паисий и История Славянобългарска”, Преписите” , „Учебната литература”, „Богослужебната литература”, „Учебните помагала и периодика”. Показани са и т.нар. адаптирани текстове, които българите са харесали като сюжети и са преправили, според нашите разбирания и нужди.
В книжовното дело в Добруджа има неща, които са изключително интересни, посочи Иванова. „Тук, в Добруджа, освен със спомоществователи, сме успявали да си набавим тази книжнина и, благодарение на пътуващите търговци, които са били част от Добричкия панаир. Освен съдове, хайван пазар и другите неща, които човек е можел да си купи на нашия панаир, е можел да си купи и книги. Спомоществователите са били основната причина книжнината да пристига в Добруджа и да стига до всяко училище и читалище. Основно богатите хора, търговци, са купували по 3-4 издания, а след Кримската война – и по над 10 заглавия, които са предоставяли”, посочи още историкът.
Интересна е и Османската книжнина. Има сведения, че в Силистра и Добрич е имало две вакъфски библиотеки. Екземпляри от книгите на османо-турски има запазени и до днес във фондовете на музея. Обръщането на Османската империя към Запада започва в т.нар. стил ляле. Това се случва с помощта на султан Абдул III, разказа Надежда Иванова.
Във витрините могат да се видят Софронието /първата печатна книга на новобългарски език/, което е второто издание, Царственика /„История болгарская“/, първото печатно издание на Паисиевата История. Има няколко атласа, френско-български речници, букварчетата на Славейков и първите букварчета, които са отпечатани у нас, много интересна богослужебна литература, неща, които са уникално културно наследство.
Най-старите книги, които са показани, са богослужебните книги, тъй като с тях започна книжовното дело. Знаете, че монасите преписват първо богослужебни книги. Има също Апостол и Псалтир от края на 18 и началото на 19-и век.
Допреди няколко години в Добрич единствено РИМ е притежавал Рибен буквар и Царственик. Сега с такъв разполага и библиотеката. Това са изключително редки и ценни книги, каза Надежда Иванова.
„Смятам, че макар изложбата е бутикова, истинско бижу и всички ние – добруджанци, можем да се гордеем, че такова книжовно наследство се съхранява в нашите музеи”, каза тя.
