Три макета са експонирани в новия музей в Тервел
Три макета са експонирани в музея в Тервел, съобщи заместник-кметът Дияна Илиева.
Предстои обновеният общински музей да бъде официално открит на 22 септември от 14 часа.
МАКЕТ НА ЗЕМЛЯНКА ОТ КРЕПОСТТА СКАЛА КРАЙ С.КЛАДЕНЦИ (ЗАЛА АРХЕОЛОГИЯ)
Крепостта Скала е била основно проучена в края на миналия век, след което находките са покрити отново със земна маса, за да бъдат консервирани. Археолозите Георги Атанасов и Валери Йотов издават книга , озаглавена „СКАЛА КРЕПОСТ ОТ X-XI ВЕК ДО С.КЛАДЕНЦИ, ТЕРВЕЛСКО“.
Макетът на землянка представлява възстановка по схема и описания, направени от археолозите в книгата.
От всички проучени землянки в крепостта ( 53 бр.) те извеждат следните общи характеристики: землянките са били дълбоко вкопани в терена, като в надземната част са изграждани стенички, иззидани от камък.Намерените зидове са двулицеви, което показва, че стените са имали видима надземна част.Върху зидовете са лягали носещите греди.Над тях са се захващали гъсто наредени пръти, върху които е лежал дебел пласт слама, сено и камъш от близката река.Покривите са били затискани с малки и средни камъни или с жълта пръст.Стрехите на покривите са били по-дълги, за да отвеждат водата далеч от сградата.
Землянките са се отоплявали с вкопани в пода пещи, изградени от камъни, плочи , блокчета и пръст или каменни печки , които са имали стени и плоски каменни плочи.
По отношение на интериора, археолозите заключават, че землянките са имали леко вкопани ниски каменни цокли отвътре и в тях са били закотвени вертикални стълбове, формиращи скелета на жилището.После са оформяни стени от плет и пръти, измазвани с от двете страни с пръст.Намерени са множество гвоздеи (дълги и къси, с големи глави) , които показват закрепване на покривната конструкция и стените чрез заковаване.Вратите са били сковавани от талпи и окачвани на панти.
В крепостта са проучени общо 17 сметни ями.Те са разнообразни по форма и рамери. Обикновено са кръгли или елипсовидни, с дълбочина метър до метър и половина.По данни от находките в сметните ями, археолозите считат, че те се налагат като практика в живота на крепостта на по-късен етап – през XI век.
Макетът на землянката е изработен от тервелчанката Добринка Цонева, по възлагане и информация, предоставени от Община Тервел.
МАКЕТ НА ДВОРЕЦА НА КАН ТЕРВЕЛ В СТОЛИЦАТА ПЛИСКА (ЗАЛА „КАН ТЕРВЕЛ)
[caption id="attachment_25002" align="alignleft" width="452"]
cof[/caption]
След сключването на мирен договор с Византия през 705 г. и въздигането на Кан Тервел като Кесар на Византийската империя, за България възникват нови политически реалности и възможности . Необходимостта центърът на управлението да е по-близо до Империята и да има стил, който да отговаря на статута на нейния кесар, налага управлението на България да се измести от резиденцията в Никулицел (днес в Румъния) в Плиска , както и да се построят нови, масивни дворцови сгради.
Изграден е представителен дворец-укрепен замък, погрешно именуван (според част от историците) като „Крумовия дворец“. Той има четириъгълна форма с размери около 75 х 60 м. , с 4 кули при ъглите.Това е най-ранният и най-масивния каменен градеж в българската представителна архитектура за времето на Първото и Второто Българско царство.
Планът като цяло, размерите и изпълнението с големи каменни квадри са сходни с някои дворци – замъци в Близкия изток. Изящният каменен градеж е заемка от сасанидската представителна архитектура, а плановете насочват към византийските квадрибургии от IV-VI век, популярни в Изтока и Северна Африка.Предполага се , че българските и поканените от Византия строители , вкл. сасанидски архитекти, са приложили практиките си на строителство в Плиска.Не бива да се забравят и контактите на древните българи и тяхната аристокрация с Персия и Армения, вкл. и в областта на изкуството и архитектурата.
Макетът на двореца е изготвен по публикувана в изданието „КАН ТЕРВЕЛ – СПАСИТЕЛЯТ НА ДРЕВНА ЕВРОПА“ възстановка , направена от арх. Ст.Бояджиев и триизмерен виртуален модел , изработен от арх.К.Миленов и арх.К.Цанкова.
Макетът е изработен от тервелчанката Добринка Цонева, по възлагане и информация, предоставени от Община Тервел.
МАКЕТ НА КЪЩА ОТ ТЕРВЕЛСКО ОТ КРАЯ НА XIX-ТИ И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК (ЗАЛА „ЕТНОГРАФИЯ“)
Макетът на къща е изработен по снимков материал от стара къща в тервелското село Безмер.
[caption id="attachment_25003" align="alignleft" width="540"]
cof[/caption]
Къщата има открита тераса (чардак) , която се е наричала „кьошк“ и полувкопани избени помещения.Основата и избите са от камък. Перилата на кьошка са от дърво.Керемидите са единични, от типа „турски“ керемиди.Основните строителни материали за стените и таваните са кирпич (изсушени на слънце блокове от жълта пръст и слама) , плетове от пръти и рогозки от царевична шума. Стълбата на къщата в тервелско може да е дървена или масивна, но винаги е извън очертанията на чардака и се откроява на фасадата. Таванските греди, ребрата, части от колоните, парапетите, вратите и прозорците са оцветени с постни бои в черно, охра, цинобър и ултрамарин.
Основното помещение се нарича „в‘къщи“ или „къщи“.В него има огнище с комин. В съседното помещение – „собата” – на гърба на огнището е долепена зидана печка, наричана също „соба”. При нужда от трето помещение, то се разполагало зад собата.
Макетът на къщата в музея е изработен от тервелчанката Иванка Йорданова, по възлагане и информация от Община Тервел.
Крепостта Скала е била основно проучена в края на миналия век, след което находките са покрити отново със земна маса, за да бъдат консервирани. Археолозите Георги Атанасов и Валери Йотов издават книга , озаглавена „СКАЛА КРЕПОСТ ОТ X-XI ВЕК ДО С.КЛАДЕНЦИ, ТЕРВЕЛСКО“.
Макетът на землянка представлява възстановка по схема и описания, направени от археолозите в книгата.
От всички проучени землянки в крепостта ( 53 бр.) те извеждат следните общи характеристики: землянките са били дълбоко вкопани в терена, като в надземната част са изграждани стенички, иззидани от камък.Намерените зидове са двулицеви, което показва, че стените са имали видима надземна част.Върху зидовете са лягали носещите греди.Над тях са се захващали гъсто наредени пръти, върху които е лежал дебел пласт слама, сено и камъш от близката река.Покривите са били затискани с малки и средни камъни или с жълта пръст.Стрехите на покривите са били по-дълги, за да отвеждат водата далеч от сградата.
Землянките са се отоплявали с вкопани в пода пещи, изградени от камъни, плочи , блокчета и пръст или каменни печки , които са имали стени и плоски каменни плочи.
По отношение на интериора, археолозите заключават, че землянките са имали леко вкопани ниски каменни цокли отвътре и в тях са били закотвени вертикални стълбове, формиращи скелета на жилището.После са оформяни стени от плет и пръти, измазвани с от двете страни с пръст.Намерени са множество гвоздеи (дълги и къси, с големи глави) , които показват закрепване на покривната конструкция и стените чрез заковаване.Вратите са били сковавани от талпи и окачвани на панти.
В крепостта са проучени общо 17 сметни ями.Те са разнообразни по форма и рамери. Обикновено са кръгли или елипсовидни, с дълбочина метър до метър и половина.По данни от находките в сметните ями, археолозите считат, че те се налагат като практика в живота на крепостта на по-късен етап – през XI век.
Макетът на землянката е изработен от тервелчанката Добринка Цонева, по възлагане и информация, предоставени от Община Тервел.
МАКЕТ НА ДВОРЕЦА НА КАН ТЕРВЕЛ В СТОЛИЦАТА ПЛИСКА (ЗАЛА „КАН ТЕРВЕЛ)
[caption id="attachment_25002" align="alignleft" width="452"] cof[/caption]
След сключването на мирен договор с Византия през 705 г. и въздигането на Кан Тервел като Кесар на Византийската империя, за България възникват нови политически реалности и възможности . Необходимостта центърът на управлението да е по-близо до Империята и да има стил, който да отговаря на статута на нейния кесар, налага управлението на България да се измести от резиденцията в Никулицел (днес в Румъния) в Плиска , както и да се построят нови, масивни дворцови сгради.
Изграден е представителен дворец-укрепен замък, погрешно именуван (според част от историците) като „Крумовия дворец“. Той има четириъгълна форма с размери около 75 х 60 м. , с 4 кули при ъглите.Това е най-ранният и най-масивния каменен градеж в българската представителна архитектура за времето на Първото и Второто Българско царство.
Планът като цяло, размерите и изпълнението с големи каменни квадри са сходни с някои дворци – замъци в Близкия изток. Изящният каменен градеж е заемка от сасанидската представителна архитектура, а плановете насочват към византийските квадрибургии от IV-VI век, популярни в Изтока и Северна Африка.Предполага се , че българските и поканените от Византия строители , вкл. сасанидски архитекти, са приложили практиките си на строителство в Плиска.Не бива да се забравят и контактите на древните българи и тяхната аристокрация с Персия и Армения, вкл. и в областта на изкуството и архитектурата.
Макетът на двореца е изготвен по публикувана в изданието „КАН ТЕРВЕЛ – СПАСИТЕЛЯТ НА ДРЕВНА ЕВРОПА“ възстановка , направена от арх. Ст.Бояджиев и триизмерен виртуален модел , изработен от арх.К.Миленов и арх.К.Цанкова.
Макетът е изработен от тервелчанката Добринка Цонева, по възлагане и информация, предоставени от Община Тервел.
МАКЕТ НА КЪЩА ОТ ТЕРВЕЛСКО ОТ КРАЯ НА XIX-ТИ И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК (ЗАЛА „ЕТНОГРАФИЯ“)
Макетът на къща е изработен по снимков материал от стара къща в тервелското село Безмер.
[caption id="attachment_25003" align="alignleft" width="540"] cof[/caption]
Къщата има открита тераса (чардак) , която се е наричала „кьошк“ и полувкопани избени помещения.Основата и избите са от камък. Перилата на кьошка са от дърво.Керемидите са единични, от типа „турски“ керемиди.Основните строителни материали за стените и таваните са кирпич (изсушени на слънце блокове от жълта пръст и слама) , плетове от пръти и рогозки от царевична шума. Стълбата на къщата в тервелско може да е дървена или масивна, но винаги е извън очертанията на чардака и се откроява на фасадата. Таванските греди, ребрата, части от колоните, парапетите, вратите и прозорците са оцветени с постни бои в черно, охра, цинобър и ултрамарин.
Основното помещение се нарича „в‘къщи“ или „къщи“.В него има огнище с комин. В съседното помещение – „собата” – на гърба на огнището е долепена зидана печка, наричана също „соба”. При нужда от трето помещение, то се разполагало зад собата.
Макетът на къщата в музея е изработен от тервелчанката Иванка Йорданова, по възлагане и информация от Община Тервел.
