Корнишоните изчезват, твърди зеленчукопроизводител от Добруджа

„В градините почти никой не сее корнишон. Просто културата я няма, изчезва. Излиза, че с моите 30 дка, аз отглеждам 1% от корнишоните в България. Зареждам целия Добрички регион. Проблемът е, че културата изисква много грижи, трудно се гледа“, обясни Николов.

По думите му годината не е била особено добра за културата.

„Отглеждането на корнишона изисква много работна ръка. Отделно работниците не искат да го берат, защото през цялото време си наведен. Друг фактор са климатичните условия – през тази година той беше много уязвим. Имаше много болести, продиктувани от лошо време. Пръсках на 7 дни и пак не можах да го спася. Друга година го берем 30 дни, а тази успяхме за 2 седмици“, добави фермерът.

Лоша шега са изиграли многото паднал дъжд и ниските вечерни температури. „Времето стресира растенията. Падна дъжд, а след два дни листата на растенията изгоряха. Добивът тази година е занижен, в сравнение с предходните години. Освен климатичните фактори роля играе и това, че браншът е разединен. В Североизточна България, например, няма организация, която да защитава интереса на зеленчукопроизводителите. Липса и традицията в отглеждането. Ако имахме възможността да се вгледаме в миналото, специално в Добруджанския регион, щяхме да видим полета с корнишони и много млади хора, които бяха заети с прибирането на реколтата. Къде са те сега? Къде са и консервните предприятия, които осигуряваха пазара? Вече няма нищо сигурно“, каза още Николов. Според него има неравнопоставеност в субсидирането на културите. „Обмислял съм и да се откажа и наистина може да се случи. Причината е само една – голямата неравнопоставеност при субсидирането. През последните няколко години ясно се вижда как културите с малки площи, които не са представени в организации, са на изчезване“, заключи фермерът.