Клиенти и търговци от Добрич пътуват до румънско село за фермерски пазар (снимки)
Само на 30 км от граничния пункт Кардам, в румънската част на Добруджа се намира малкото село Генерал Скъришореану. Иначе, с нищо интересно като архитектура или културни забележителности, населеното с около 1000 жители селце, всяка събота се превръща в многолюден пазар - притегателен център не само за живеещите в околността, но и за много българи.
Какво толкова - пазар като пазар, има ги навсякъде. Така е, но и не съвсем. Всъщност, този огромен пазар-тържище, оказва се, че съществува от незапомнено време. Търговците, с които разговаряхме, разказват за своите първи впечатления през времето преди 1989 г. Повечето се затрудниха да се върнат в годините преди това, тъй като по това време там са търгували родителите им, а някои споделиха, че точно в годините след т.н. преход, пазарът придобива сегашната организация - разпределяне на стоките по вид, на обособени територии.
"Помня, че преди 1989 г, всички идвахме и кой-където свари се нареждаше да предлага стоката си. В повечето случаи, от едната страна до мен имаше търговци на свине, а от другата - продавачи на дрехи" - споделя Тудор Крачулеску, търговец на дървени съдове и сувенири. Онова, което българинът моментално може да долови, посещаващ за пръв път пазара в Генерал Скъришореану, е свободата и спокойствието, витаещи в атмосферата там.
Посетители и търговци, с които разговаряхме, затвърдиха точно това първоначално впечатление. Преди време нашенци, посетили пазара, споделиха в социалните мрежи, че са впечатлени от възможността, която има дребният производител в съседна Румъния да печели от произведеното в собственото си стопанство.
Като се започне от предлагащите зеленчуци, плодове, предмети за бита - сечива, сувенири, посуда, преминем през произвеждащите мед, вино, ракия, масло, яйца, кашкавал, сирене, туршии и всичко друго, плод на традиции или личностна фантазия - всеки един представляваше себе си. Този вид производители имаха единствената грижа да осигурят транспорт за стоките си, за да могат да ги продадат на тукашния пазар. Условието от страна на селската управа е единствено търговците да заплатят такса в размер на 30 леи - около 13 български лева.
И, като стана дума за цени - сиренето - овче или краве, директно от фермата, струва между 5 и 7 лева за килограм. Кашкавал от същата "био" категория (собствено производство) се търгува между 6 и 12 лв./кг. Маслото е с цена около 12 лв./кг. Можете да закупите и тулумско сирене. Всичко това се предлага от производители. И, преди да се решите да купите, задължително държат да дегустирате.
Сезонните пипер, краставици, картофи, лук, чесън и домати, както и плодове, са с цени, средно с около 30% по-евтини от тези, предлагани на 30 км от нашата страна на границата.
Могат да се намерят всевъзможни подправки, както и туршии. Виждате възрастни хора, които са излезли на пазара и продават кисели краставички или друга зимнина, която сами са произвели.
Най-атрактивното на румънския пазар, както още в миналото е било, е възможността клиентът да се пазари за всичко - традиция, която обикновено свързваме с ориенталското влияние, съществуваща и до сега по Средиземноморието.
В последните седмици, след като бяха открити огнища на африканска чума по свинете в районите на Тулча и Констанца, прясно месо на пазара не се предлага. Има само един търговец, който предлага сушени меса. Клиенти и търговци се надяват карантината да бъде отменена до есента, когато се активизира търговията с месо. Защото ниските му цени на пазара в румънското селце са една от причините тържището да бъде посещавано от много румънци и българи. Там обичайно може да се намери изобилие от прясно свинско, овче, козе, телешко месо. В голямо изобилие и изгодни цени с възможност клиентът сам да избира от коя част на животното да бъде мръвката, която купува.
И докато има забрана за продажба на прясно месо, стопаните, отглеждащи в дворовете си кокошки, зайци, патици и продукти от тях - са облагодетелствани от липсата на конкуренция. Останалото, с което нашенецът или местен , може да се сдобие от пазара в Генерал Скъришореану, са - пакетирани сладки, конфекция, стоки втора, че дори и трета употреба, живи коне, магарета, овце, крави, каруци, електрически инструменти и пособия и електроуреди за бита, часовници и т.н. Дори и мебели.
Още с влизането на пазарната улица в селото прави впечатление табела на румънски, но и надпис на български език на часовникарския фургон. Оказва се, че часовникарят е нашенец, който вече 5 години редовно пътува за съботния пазар в северната ни съседка. "Аз съм тук всяка събота - зиме, лете, все сме на пазара. Занимавам се с ремонт на часовници. Продавам и нови, но повечето хора идват за някакъв ремонт. Пълня и запалки с газ. На пазара всичко е много спокойно и съм доволен. Няма никакви проблеми - нито между търговците, нито с клиенти. Дори и кражби не сме чували да има в последните години", разказа майсторът на точните инструменти, пожелал да не бъде поименно споменаван. Обясни, че на пазара в румънското селце паркирането, почистването, обслужването на тоалетните и за всичко останало, грижа имат търговците. "Ние сме стопани, така да се каже. Затова идвам тук, защото има ред и свобода. Кой каквото си е произвел - малко, голямо, идва и го продава. Няма лъжи, няма ментета. Идваш и, като ти хареса, пазариш се и си вземаш. Тук няма да намерите търговци-прекупвачи. Всички сме в занаята", допълва часовникарят.
Не само той е от Добрич. И други нашенски търговци пътуват всяка събота до румънското село. Сред тях е и семейство, което от 10 години всяка седмица предлага на пазара български сладкарски изделия - вафли, бисквити, бонбони и други. Те вече са добре познати на клиентелата и са търсени от румънците. Казват, че нашенските са по-сладки от румънските.
Търговци от Добрич предлагат и промишлени стоки, резервни части и други. Както и плодове и зеленчуци. Споделят, че, онова, което различава пазара в румънското село от тези у нас, е свободата на търговците. Там те имат ангажимент само да платят таксата за участие. Не ги подлагат на всевъзможни проверки от всякакви контролни органи. Но, пък търговците държат на качеството и не допускат отклонения. "Хората в Румъния са вярващи, държат на доверието. Затова не могат да си позволят да предлагат некачествена стока. Знаят, че, ако клиентът е доволен от качеството на стоката, която купува, следващата седмица ще се върне отново. А, и ще сподели с приятели и те също ще дойдат да купят. Това задължава много повече от проверките на контролните органи", коментираха търговци.
Българи, отишли на пазар в румънското село, коментираха, че, онова, което отличава фермерския пазар в малкото румънско селце от подобните у нас, е, че тамошната продукция е от производител, но никой не парадира с това, нито слага надценка за "еко", "био" или друго, заради това, че продукцията е от производител. Докато у нас, продукцията, която трябва да е фермерска, нерядко се предлага от прекупвачи, а цените са "напомпани" само заради определението отпред.
Няма как да бъде подминато присъствието на ромския цвят - накити, дрешки, обувки, близалки и все шарени изкушения за мургавите посетители на пазара в Генерал Скъришореану.
Скара и бира, които обикновено преобладават по нашенските подобни пазари и фестивали - на селския румънски пазар ще срещнете на едно единствено място. Една скромна за нашите представи скара, с два-три вида печено и една каравана с наливна бира - това е достатъчно, оказва се за приблизително 20-те декара пазарно пространство.
Какво толкова - пазар като пазар, има ги навсякъде. Така е, но и не съвсем. Всъщност, този огромен пазар-тържище, оказва се, че съществува от незапомнено време. Търговците, с които разговаряхме, разказват за своите първи впечатления през времето преди 1989 г. Повечето се затрудниха да се върнат в годините преди това, тъй като по това време там са търгували родителите им, а някои споделиха, че точно в годините след т.н. преход, пазарът придобива сегашната организация - разпределяне на стоките по вид, на обособени територии.
"Помня, че преди 1989 г, всички идвахме и кой-където свари се нареждаше да предлага стоката си. В повечето случаи, от едната страна до мен имаше търговци на свине, а от другата - продавачи на дрехи" - споделя Тудор Крачулеску, търговец на дървени съдове и сувенири. Онова, което българинът моментално може да долови, посещаващ за пръв път пазара в Генерал Скъришореану, е свободата и спокойствието, витаещи в атмосферата там.
Посетители и търговци, с които разговаряхме, затвърдиха точно това първоначално впечатление. Преди време нашенци, посетили пазара, споделиха в социалните мрежи, че са впечатлени от възможността, която има дребният производител в съседна Румъния да печели от произведеното в собственото си стопанство.
Като се започне от предлагащите зеленчуци, плодове, предмети за бита - сечива, сувенири, посуда, преминем през произвеждащите мед, вино, ракия, масло, яйца, кашкавал, сирене, туршии и всичко друго, плод на традиции или личностна фантазия - всеки един представляваше себе си. Този вид производители имаха единствената грижа да осигурят транспорт за стоките си, за да могат да ги продадат на тукашния пазар. Условието от страна на селската управа е единствено търговците да заплатят такса в размер на 30 леи - около 13 български лева.
И, като стана дума за цени - сиренето - овче или краве, директно от фермата, струва между 5 и 7 лева за килограм. Кашкавал от същата "био" категория (собствено производство) се търгува между 6 и 12 лв./кг. Маслото е с цена около 12 лв./кг. Можете да закупите и тулумско сирене. Всичко това се предлага от производители. И, преди да се решите да купите, задължително държат да дегустирате.
Сезонните пипер, краставици, картофи, лук, чесън и домати, както и плодове, са с цени, средно с около 30% по-евтини от тези, предлагани на 30 км от нашата страна на границата.
Могат да се намерят всевъзможни подправки, както и туршии. Виждате възрастни хора, които са излезли на пазара и продават кисели краставички или друга зимнина, която сами са произвели.
Най-атрактивното на румънския пазар, както още в миналото е било, е възможността клиентът да се пазари за всичко - традиция, която обикновено свързваме с ориенталското влияние, съществуваща и до сега по Средиземноморието.
В последните седмици, след като бяха открити огнища на африканска чума по свинете в районите на Тулча и Констанца, прясно месо на пазара не се предлага. Има само един търговец, който предлага сушени меса. Клиенти и търговци се надяват карантината да бъде отменена до есента, когато се активизира търговията с месо. Защото ниските му цени на пазара в румънското селце са една от причините тържището да бъде посещавано от много румънци и българи. Там обичайно може да се намери изобилие от прясно свинско, овче, козе, телешко месо. В голямо изобилие и изгодни цени с възможност клиентът сам да избира от коя част на животното да бъде мръвката, която купува.
И докато има забрана за продажба на прясно месо, стопаните, отглеждащи в дворовете си кокошки, зайци, патици и продукти от тях - са облагодетелствани от липсата на конкуренция. Останалото, с което нашенецът или местен , може да се сдобие от пазара в Генерал Скъришореану, са - пакетирани сладки, конфекция, стоки втора, че дори и трета употреба, живи коне, магарета, овце, крави, каруци, електрически инструменти и пособия и електроуреди за бита, часовници и т.н. Дори и мебели.
Още с влизането на пазарната улица в селото прави впечатление табела на румънски, но и надпис на български език на часовникарския фургон. Оказва се, че часовникарят е нашенец, който вече 5 години редовно пътува за съботния пазар в северната ни съседка. "Аз съм тук всяка събота - зиме, лете, все сме на пазара. Занимавам се с ремонт на часовници. Продавам и нови, но повечето хора идват за някакъв ремонт. Пълня и запалки с газ. На пазара всичко е много спокойно и съм доволен. Няма никакви проблеми - нито между търговците, нито с клиенти. Дори и кражби не сме чували да има в последните години", разказа майсторът на точните инструменти, пожелал да не бъде поименно споменаван. Обясни, че на пазара в румънското селце паркирането, почистването, обслужването на тоалетните и за всичко останало, грижа имат търговците. "Ние сме стопани, така да се каже. Затова идвам тук, защото има ред и свобода. Кой каквото си е произвел - малко, голямо, идва и го продава. Няма лъжи, няма ментета. Идваш и, като ти хареса, пазариш се и си вземаш. Тук няма да намерите търговци-прекупвачи. Всички сме в занаята", допълва часовникарят.
Не само той е от Добрич. И други нашенски търговци пътуват всяка събота до румънското село. Сред тях е и семейство, което от 10 години всяка седмица предлага на пазара български сладкарски изделия - вафли, бисквити, бонбони и други. Те вече са добре познати на клиентелата и са търсени от румънците. Казват, че нашенските са по-сладки от румънските.
Търговци от Добрич предлагат и промишлени стоки, резервни части и други. Както и плодове и зеленчуци. Споделят, че, онова, което различава пазара в румънското село от тези у нас, е свободата на търговците. Там те имат ангажимент само да платят таксата за участие. Не ги подлагат на всевъзможни проверки от всякакви контролни органи. Но, пък търговците държат на качеството и не допускат отклонения. "Хората в Румъния са вярващи, държат на доверието. Затова не могат да си позволят да предлагат некачествена стока. Знаят, че, ако клиентът е доволен от качеството на стоката, която купува, следващата седмица ще се върне отново. А, и ще сподели с приятели и те също ще дойдат да купят. Това задължава много повече от проверките на контролните органи", коментираха търговци.
Българи, отишли на пазар в румънското село, коментираха, че, онова, което отличава фермерския пазар в малкото румънско селце от подобните у нас, е, че тамошната продукция е от производител, но никой не парадира с това, нито слага надценка за "еко", "био" или друго, заради това, че продукцията е от производител. Докато у нас, продукцията, която трябва да е фермерска, нерядко се предлага от прекупвачи, а цените са "напомпани" само заради определението отпред.
Няма как да бъде подминато присъствието на ромския цвят - накити, дрешки, обувки, близалки и все шарени изкушения за мургавите посетители на пазара в Генерал Скъришореану.
Скара и бира, които обикновено преобладават по нашенските подобни пазари и фестивали - на селския румънски пазар ще срещнете на едно единствено място. Една скромна за нашите представи скара, с два-три вида печено и една каравана с наливна бира - това е достатъчно, оказва се за приблизително 20-те декара пазарно пространство.
