„Планът за преобразяване на Южна Добруджа (1951-1956)“ - представяне на книгата
На 15 май в Дом-паметник „Йордан Йовков“ бе официално представена новата книга на доц. Цветолин Недков „Планът за преобразяване на Южна Добруджа (1951-1956)“.
В своите уводни думи представящият изследователския труд , проф. д-р Димитър Димитров от Югозападен университет-Благоевград, сподели: „Много съм радостен и същевременно малко притеснен, че едва сега успях да дойда в Добрич, след като навърших 70 години. За човека и учен Цветолин Недков мога да кажа доста, но синтезирано – той е безкрайно упорит, работоспособен, човек – работохолик. Човек който изпипва до най-малка подробност детайлите когато пише. Който познава перфектно архивните материали и ги изучава дълбоко – не само онези които са у нас, но и извън страната. Захване ли се да пише – то винаги излиза стойностно. До момента той вече има издадени 5 или дори 6 книги, а след като напише още 2, не зная какво повече ще остане да бъде писано по темата - аз поне я виждам изчерпана. Вероятно самият той ще се преориентира към литературата, култура или политика предполагам. Що касае представената днес книга, тя е първото до момента задълбочено и стойностно научно изследване на Южна Добруджа от времето на 50-те години на миналият век и събитията около реализацията на плана за преобразуването на североизточния регион – т.н. Добруджанския край. По мое мнение автора е намерил всичко което е можело да бъде открито от архивните източници и добросъвестността с която е подходил е завидна, по отношение на точността и стриктното предаване на архивните сведения”.
На свой ред автора на книгата заяви: „Идеята за написването на книгата се зароди в главата ми през късната есен на 1986 г. след спечелен конкурс за научен сътрудник първа степен в Дирекция (тогава) Културно и историческо наследство към Историческия музей в Добрич. Започнах усърдна събирателска работа – основно изследвайки наличното в Централен Държавен архив, в Регионалните Държавни архиви на Варна, Русе, Добрич и Силистра. Преглеждах местната и регионална преса в библиотеките на Варна и Русе – главно вестниците „Народно дело”, „Добруджанска трибуна”, Силистренска трибуна” и „Дунавска правда”. През годините се наложи се да изчета цялата публикувана мемоарна литература, да направя множество анкети с участници, взели участие в реализиране на 236-то постановление за Развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа. Самото постановление тогава беше публикувано в Държавен вестник на 8 март 1951 година и придоби наименованието „План за преобразяване на Добруджа” или още познато като „Червенковски план за преобразяване на Добруджа”. Под давление на тръгналата по-рано през 1948 г. реализация в СССР, на тамошния план за създаване на полезащитните горски пояси и напоителни съоръжения – стратегически начинанието доби известност под името „Сталински план за преобразяването на Добруджа””.
Запитан за мястото на своята книга в морето на науката, доцент Недков отговори: „Смятам, че полагам началото на едни целенасочени изследвания, от гледна точка на моето поколение. Искрено се надявам идните поколения да приемат труда ми като една добра база за своите по-нататъшни изследвания – от изследователска и историческа гледна точка. Независимо, че използвам интердесциплинарния подход – при мен водещ все пак е историческият поглед с анализ на историка за всичко онова, което вече е станало. Умерен оптимист съм за скорошното идно, но все пак смятам, че след изграждането на новата градска водоснабдителна система, нещата ще изглеждат малко по-добре за Добрич и региона. Настоящата ситуация с 84% загуби на вода по водопреносната система, при средна за Европа около 20%, е меко казано стряскащо статистически”.
За онова, което следва, г-н Недков добави: „Следващата тема върху която вече работя е „Стопанският живот на градовете в южна Добруджа 1944 – 1948 година". Това е времето през което тотално бива наложен съветския или т.н. сталински модел и започва социалистическата индустриализация. До тогава все още е съществувало развитие на трите сектора – частния, държавния и кооперативния в областта на стопанския живот. Ще разкажа за начина по който се унищожава частния сектор по тези места и елиминирането на кооперативния, който бива тотално одържавен, тъй като това пък лежи в основата на водещия по онова време съветски модел”.
И в заключение: „Искам да благодаря за помощта при подготовката за издаване на книгата на колегите д-р Кремена Митева и Надежда Иванова, на инж. Йорданка Славова и на всички, без чиято помощ този първи по рода си исторически и научен труд нямаше да бъде осъществен. Съвсем скоро навърших 60 години и изцяло съм посветил живота си на историята и на своето семейство – това определено ми носи удовлетвореност” – думи на доц. Цветолин Недков.
„Планът за преобразяване на Южна Добруджа (1951-1956)“ ще Ви развълнува, ако сте от поколението на доц. Недков и времето е поизтрило част спомените Ви за онези години. Ако тепърва искате да се запознаете с историята на Добруджа през времето на изследвания в книгата период, ще откриете мащаба на развитието и на грешките през 50-те години на XX-ти век. 
В своите уводни думи представящият изследователския труд , проф. д-р Димитър Димитров от Югозападен университет-Благоевград, сподели: „Много съм радостен и същевременно малко притеснен, че едва сега успях да дойда в Добрич, след като навърших 70 години. За човека и учен Цветолин Недков мога да кажа доста, но синтезирано – той е безкрайно упорит, работоспособен, човек – работохолик. Човек който изпипва до най-малка подробност детайлите когато пише. Който познава перфектно архивните материали и ги изучава дълбоко – не само онези които са у нас, но и извън страната. Захване ли се да пише – то винаги излиза стойностно. До момента той вече има издадени 5 или дори 6 книги, а след като напише още 2, не зная какво повече ще остане да бъде писано по темата - аз поне я виждам изчерпана. Вероятно самият той ще се преориентира към литературата, култура или политика предполагам. Що касае представената днес книга, тя е първото до момента задълбочено и стойностно научно изследване на Южна Добруджа от времето на 50-те години на миналият век и събитията около реализацията на плана за преобразуването на североизточния регион – т.н. Добруджанския край. По мое мнение автора е намерил всичко което е можело да бъде открито от архивните източници и добросъвестността с която е подходил е завидна, по отношение на точността и стриктното предаване на архивните сведения”.
На свой ред автора на книгата заяви: „Идеята за написването на книгата се зароди в главата ми през късната есен на 1986 г. след спечелен конкурс за научен сътрудник първа степен в Дирекция (тогава) Културно и историческо наследство към Историческия музей в Добрич. Започнах усърдна събирателска работа – основно изследвайки наличното в Централен Държавен архив, в Регионалните Държавни архиви на Варна, Русе, Добрич и Силистра. Преглеждах местната и регионална преса в библиотеките на Варна и Русе – главно вестниците „Народно дело”, „Добруджанска трибуна”, Силистренска трибуна” и „Дунавска правда”. През годините се наложи се да изчета цялата публикувана мемоарна литература, да направя множество анкети с участници, взели участие в реализиране на 236-то постановление за Развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа. Самото постановление тогава беше публикувано в Държавен вестник на 8 март 1951 година и придоби наименованието „План за преобразяване на Добруджа” или още познато като „Червенковски план за преобразяване на Добруджа”. Под давление на тръгналата по-рано през 1948 г. реализация в СССР, на тамошния план за създаване на полезащитните горски пояси и напоителни съоръжения – стратегически начинанието доби известност под името „Сталински план за преобразяването на Добруджа””.
Запитан за мястото на своята книга в морето на науката, доцент Недков отговори: „Смятам, че полагам началото на едни целенасочени изследвания, от гледна точка на моето поколение. Искрено се надявам идните поколения да приемат труда ми като една добра база за своите по-нататъшни изследвания – от изследователска и историческа гледна точка. Независимо, че използвам интердесциплинарния подход – при мен водещ все пак е историческият поглед с анализ на историка за всичко онова, което вече е станало. Умерен оптимист съм за скорошното идно, но все пак смятам, че след изграждането на новата градска водоснабдителна система, нещата ще изглеждат малко по-добре за Добрич и региона. Настоящата ситуация с 84% загуби на вода по водопреносната система, при средна за Европа около 20%, е меко казано стряскащо статистически”.
За онова, което следва, г-н Недков добави: „Следващата тема върху която вече работя е „Стопанският живот на градовете в южна Добруджа 1944 – 1948 година". Това е времето през което тотално бива наложен съветския или т.н. сталински модел и започва социалистическата индустриализация. До тогава все още е съществувало развитие на трите сектора – частния, държавния и кооперативния в областта на стопанския живот. Ще разкажа за начина по който се унищожава частния сектор по тези места и елиминирането на кооперативния, който бива тотално одържавен, тъй като това пък лежи в основата на водещия по онова време съветски модел”.
И в заключение: „Искам да благодаря за помощта при подготовката за издаване на книгата на колегите д-р Кремена Митева и Надежда Иванова, на инж. Йорданка Славова и на всички, без чиято помощ този първи по рода си исторически и научен труд нямаше да бъде осъществен. Съвсем скоро навърших 60 години и изцяло съм посветил живота си на историята и на своето семейство – това определено ми носи удовлетвореност” – думи на доц. Цветолин Недков.
„Планът за преобразяване на Южна Добруджа (1951-1956)“ ще Ви развълнува, ако сте от поколението на доц. Недков и времето е поизтрило част спомените Ви за онези години. Ако тепърва искате да се запознаете с историята на Добруджа през времето на изследвания в книгата период, ще откриете мащаба на развитието и на грешките през 50-те години на XX-ти век.
