Храмов празник отбелязва на Гергьовден храм „Свети Великомъченик Георги". Той е най-старият православен храм, който може да се види в Добрич.
През 19 век той е издигнат, благодарение с даренията на родолюбиви българи. Сред хората, дарили средства за издигането на олтара е и Иван Хадживълков. Окончателно църквата е завършена през 1843 година, но по време на Кримската война от 1853-1856 година е опожарена. По разкази на запознати, реставрацията на Свети Георги е завършена до 1864 година.
Предполага се, че храмът е дело на неизвестни майстори, които принадлежат или поне са запознати с школата на прочутия български майстор Колю Фичето. Смята се, че преддверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период.
Стенописите са изработени от представителя на Дебърската живописна школа Козма Блаженов, чието дело е и резбованият иконостас. А иконите са рисувани от известните по онова време зографи – Недко Тодорович от Жеравна, Хараламби Тодоров от Пирдоп и Николай Василев от Шумен. Църквата е изографисана в 1889 година при митрополит Симеон, след което е и осветена от него.
Предвид времето, по което е строена църквата "Свети Георги", тя е с височина само 12 метра. За да съществува, е трябвало да се спазят изискванията на турската администрация, повеляващи православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки, конкретно джамиите в Добрич.
Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последната е през 2000 година, когато са възстановени четири икони.
Днес във вътрешността на храма, издигнат в чест на Свети Георги, могат да се видят невероятно красиви стенописи, както и прецизно изработени икони. Църквата има два входа, но само единият е отворен постоянно. Другата порта се отваря единствено, когато има големи празници.
Сградата е недвижима културна ценност.
Не се знае защо преди повече от век и половина нашите предци са избрали за име на храма си това на Георги Победоносец. Но, историята за градежа, рушенето и възстановяването на храма е доказателство за силата на българския дух и способността му да устоява на превратностите на времето и да се преборва със съвременните змейове.