Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Пасха/Великден – традиции и вярвания

Великден или Пасха е най-светлият празник за всички вярващи християни - празник на вярата в Христовото Възкресение и изкуплението на човешките грехове от Божия Син. Арамейското наименование на празника е пасха/писха, навлиза в гръцкия език, преминава в латинския, а впоследствие и във всички останали езици на Европа - pâques (фр.), pascuas (исп.), пасха (рус.) и пр. Старозаветната Пасха е извършвана от еврейския народ, в памет на освобождението му от плен в Египет, макар свидетелствата да сочат, че Пасха са празнували и преди изхода, свързано със скотовъдството, а по-късно и със земеделието. При християните, наименованието на празника Пасха придобива съвсем различно значение – „прехода от смъртта към вечния живот, от земята към небето”. Както Бог е извел евреите от египетското робството, така и християните биват освободени от греха посредством изкупването му чрез смъртта и Възкресението на Исус Христос – по този начин старозаветната Пасха е прообраз на християнската Пасха. В православието, празнуването на Великден продължава 40 дни, а в западното християнство – 50 дни. В по-ново време този ден се празнува както от вярващите християни, така и от онези, които не вярват. За България официално денят на Великден и следващият го са неработни (празнични). Седмицата, предшестваща празника, в различните части на света се нарича Велика, Чиста, Страстна и е предшествана от многодневен великденски (40 или 50 дневен) пост. Традицията в подготовката за Великден изисква домът да се изчисти и да бъде украсен, както душата и тялото се пречистват по време на поста. Най-старателно почистването започва от Велики или Светли Четвъртък, когато в миналото е трябвало хората и животните да бъдат изкъпани, символно очиствайки се от натрупаните грехове и зли сили. Едва тогава е можело да се отиде на църква, за да се изповядат и получат причастие вярващите. След църковното пречистване се е пристъпвало към приготвянето на кузунака, обредните хлябове и боядисването на яйцата. В нощта на събота срещу неделя празнично облечени, носейки изрисувани яйца, козунак, а на някои места и приготвена за празника храна, се отива в храма, за да бъде осветено занесеното в дар и всеки да получи Благодатния огън, символ на Божията светлина и Любов. На всички места по света християните в тази нощ очакват празничния камбанен звън, отбелязващ слизането на Благодатния огън и със запалени свещи обикалят храма. За времето на своето съществуване, православната Пасха по света е придобила свои особени белези. Това са обредният хляб и яйцето. На всяка трапеза се слага обилно количество храна, след продължителния пост, за да има изобилие през настъпващата с пролетта нова плодородна година. Прието е да се носи храна от празничната трапеза и за бедните семейства, за да могат всички да са нахранени и щастливи в този ден. От древни времена заможните  християни приготвят огромни трапези за всички, които нямат възможност да подредят своя. Счита се за добър знак и се вярва, че, ако споделиш с имащия нужда, и на теб ще бъде дадено за доброто, което вършиш. В по-ново време изражение на това е ходенето на гости с домашен козунак и домашни изрисувани яйца, а в огромна част от случаите – с купени такива. В миналото обаче, видът на домашно приготвените козунак и яйца са отразявали степента на вяра и възможностите на всяко семейство. Поставянето на кръст и изящността с която са се отличавали един от друг приготвените пасхални символи, носени за освещаване или в дарение, подсказвали за старанието във вярата и времето, което стопаните са отделили за приготвянето им. Останалата част от храната за празничната трапеза варира в различните страни, региони и дори семейства. Обикновено богатата маса включва различни месни специалитети – агнешко, телешко, козе или свинско. 40 дневният Великденски пост, освен хранителен, е бил и духовен. Не е трябвало душата да бъде вълнувана с лоши и нечисти помисли, не са се организирали други празненства или масови развлечения. Затова и на празничния Великден за децата е било най-весело. Много са разновидностите на игри, които са се организирали от хората по време на празничните дни. По-голямата част, разбира се, са свързани със състезанията с яйца. Сборването или чукането с яйца е било, и все още си остава, забавно, както за малки, така и за пораснали. Вярва се, че успелият да оцелее от яйчената битка, ще бъде здрав и силен през цялата година. На различни места си  организират и надбягвания с яйца - игра, при която на наклонена повърхност всеки движи яйцето си и се стреми да оцелее измежду всички останали състезаващи се. И тук, победител е останалото здраво яйце. Счупените отиват на масата, а най-здравото – пред иконата на Св. Георги. Друга весела великденска игра е криенето на яйца. Някъде я играят всички, на други места се играе само от момичета, а има и такива, които са само за децата. Във всички нейни разновидности идеята е една – скритите яйца да бъдат намерени. Наред с наложените ритуалите и традиции, има множество поверия и легенди, останали от миналото:
  • По Великден момите в никакъв случай не бива да докосват сол с ръка, за да не им се потят ръцете.
  • За жените миенето е ставало само с вода, в която има червено яйце, за да бъдат винаги румени и красиви.
  • Момите са опитвали да се покачат на забитата брадва, задържайки се без да паднат от нея. Вярвало се е, че това ще ги направи устойчиви, като в поговорката „От правия път се опитаха да я отбият, а тя остана безразлична”.
  • За родените през Великденския период бебета, се е считало, че ще се отличават със здраве и ще бъдат успешни във всичко.
  • Извадената на Пасха вода за пиене от кладенеца, се е считала за магическа. Ако поръсите с нея в дома, ще изгоните злите мисли, лошите думи и прегрешенията.
  • По Великден не е било на добро човек да пиянства и да буйства от препиване.
  • Вярвало се е, че, ако с първото снесено яйце в деня след Възкресение Христово, се обиколи двора – ще бъдат изгонени всички зли духове и лошотия от стопанството на дома.
  • И, ако невеста реши да се ожени през време на великденските пости, по време на Светата служба на Пасха трябва да изрече думите: „В името на Възкръсналия  Христос! Помогни на мен грешната, да не бъда осъдена да съм празна”.
  • Също така, на Великден се сбъдват всички любовни знамения:
  • Ако лактите ви се докоснат случайно с Вашият любим – ще бъдете свързани един с друг доживот.
  • Ако Ви засърби долната устна – ще бъдете целунати съвсем скоро.
  • Ако се почешете по веждите – среща с очакван човек ще имате.
  • Ако насекомо влезе в супата – момичето ще има скорошна среща с любимия.
Отделно от фолклорните поверия, има такива, които и досега са предмет на силна вяра по време на Великден. Така например, вярващите считат, че Великденската храна, осветена от молитвата в храма, притежава свръхестествена сила и пази стопаните на дома от опасности във важните моменти на техния живот. За целта всички останки от празничната трапеза, особено костите, се прибират и се съхраняват. Някои от тях се заравят в земята при посевите, за да ги предпазват от градушки и природни бедствия. По същата причина се е отделяла коричката от осветения козунак, за да бъде взета от стопанина на дома, щом тръгне за сеитбата на нивата си. Там, на полето, трябвало да я изяде, за да бъде реколтата му щедра и добра. Първата седмица след Великден, християните наричат - Червена, Хълмова или Воскресенска. Поздравяват се помежду си с: „Христос Воскресе!” – „Воистина Воскресе!”, прегръщайки и се целувайки се три пъти.
c