Мелпомена празнува - днес е Световен ден на театъра

Честити да са театралите - на 27 май се отбелязва Световният ден на театъра. "Театърът е най-събирателното изкуство. Цената на стотиците изиграни на сцената животи е любов, талант – неистов вик за духовност! Театърът е чувство , което трябва да се доказва непрекъснато" - посреща посетителя, влизайки в храма на Мелпомена в гр. Добрич. Драматичният театър "Йордан Йовков" е създаден през 1928 г., с чест носейки името на Йордан Йовков – човекът обезсмъртил надеждата, певецът на Добруджа, "...  и ние ще я дописваме – всеки ден, всяка минута, заедно с  теб, приятелю – зрител… Защото ние хората сме като птиците, способни да се издигнат в небесата, преодолявайки тесногръдието и духовните си склонности…!" Инициативата, да се отбелязва Световен ден на театъра е на Международния театрален институт, през 1961 година. Организацията и цялата Международна театрална общност приемат датата 27 март, да бъде ден, посветен на изкуството на театъра. В България, първите театрални прояви са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е била представена в Шумен на 15 август 1856 г. Това е комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, който по това време е учител в Шумен. През същата година на 12 декември читалището в Лом организира театрално представление на мелодрамата „Многострадална Геновева“, която е преведена от Павел Тодоров. След предствлението артистите са арестувани от турските власти. В края на годината пак в Лом е поставена и пиесата „Велизарий“ на К.Х. Траудцен. Огромно значение за създаването и развитието на българския театър има Добри Войников, считан за основоположник на българския театър и пръв български режисьор, който основава първата театрална трупа в Браила и в продължение на десет години дава представления пред българските емигранти в Румъния. Комедията му „Криворазбраната цивилизация“ се счита за най-добрата комедия до края на XIX век. Българският театър е рожба на късното Българско Възраждане. През 1880-1881 година една стара бейска къща в центъра на Пловдив /близо до площад „Джумаята”/ бива превърната от новите си собственици французите Босси и Брюн в хотел, наречен „Люксенбург”- с ресторант и бирария. Отвън на двора-градина, в празнични дни е свирила военна музика, по подобие на големите европейски градове. Вътрешността на сградата (театралния салон) е кокетна - от типа на средновековните театри. Залата е разполагала с 300 места, 17 ложи, разположени подковообразно на нивото на сцената, а на външната стена на парапета пред всяка ложа е имало поставени мраморни бюстове на 17 класически поети - Софокъл, Еврипид, Шекспир, Гьоте, Шилер, Корней, Расин и др.  Имало е широк вестибюл, коридор, гардероб за публиката, гардероб и пушалня за ложата, а освен сцената - и гримьорни за артистите. Откриването на театъра става на 24 март 1881 година от гръцка пътуваща трупа с Шилеровата пиеса „Луиза Милер”. Наречен е Международен Театър ’’ Люксембург’’ -  първият професионален театър в България. Участващите в него актьори през 1883 година създават Пловдивската любителска трупа, която постепенно формира учредяването през 1888 г.,  на първият софийския театър „Основа“. През 1904 г. драматичната трупа „Сълза и смях" се превръща в Български народен театър, с което се слага началото на професионалния театър в страната ни. Театралното изкуство от Античността е прието да се счита за творение на древните гърци. Възприето е мнението, че театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис – Големите Дионисии и Ленеите. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления - т.н. трагедии, които са  се поставяли още от самото учредяване на празниците – 534 пр.н.е., като под образа на козли с песни и танци се пресъздава съдбата на бога – неговото постоянно умиране и възраждане. Постепенно трагедиите добиват определена форма, а към 488-486 пр.н.е. се включват и комедии. Театър (θέατρον – място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. Изкуството на театъра се изразява чрез множество форми - опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. Целта на театъра е да била да предизвика у зрителите катарзис. Древните гърци превръщат театъра в изкуство, съчетавайки комедия и сатира. Повечето гръцки пиеси са изграждани от митологични персонажи. Актьорите в древногръцкия театър, които играят на открито, в амфитеатрални сгради, са само мъже. В самото начало актьорите са били двама. Третият актьор е въведен по-късно от Софокъл. Есхил, Софокъл и Еврипид  били наречени бащи на гръцката трагедия, а Аристофан – баща на комедията. Древногръцката богиня  Атина е била почитана като богиня на мъдростта, изкуствата, обучението и тактичната война, а Мелпомена (или пеещата) - е муза на трагедията и театъра. Тя често е изобразявана с венец от лозови листа или от листа на кипарис, с мантия, с трагическа маска в едната ръка или меч или тояга в другата (символ на неизбежното наказание за човек, нарушил волята на боговете). Ако разлистим още по-назад в предходното, ще срещнем белези в културно-слоевите  традиции при едни от най-символичните култови чествания - възхвалата към Дионис - в културата на траките.