Добрич сведе глава пред героизма на Апостола
На общоградско поклонение, под мрачното и дъждовно небе, Добрич отдаде почит пред паметта на Апостола.
В церемонията по полагане на венци и цветя и отдаването на почит за живота и делото на Апостола на българската свобода, участие взеха Областният управител Красимир Кирилов и заместник-областният управител Живко Желязков.
[gallery ids="2276,2277,2278"]
Тържественото отбелязване на годишнината от гибелта на Дякона, организирано от Община град Добрич, започна с панихида, отслужена от архиерейския наместник на Добричка духовна околия иконом Иван Дойчев в съслужие с отец Емануил. Слово по повод годишнината от името на Община град Добрич произнесе заместник-кметът по хуманитарни дейности д-р Емилия Баева. Народните представители Даниела Димитрова – ПП ГЕРБ, Йордан Йорданов – ВМРО, представители на политически сили, на общината, почетни граждани, общественици и деца сведоха глави в едноминутно мълчание в почит на живота и делото на Апостола на свободата, завещал ни себе си и огнените думи: "Ако спечеля. печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
Девет години той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Девет години той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
-
- — Иван Вазов, из поемата "Левски" от "Епопея на забравените", 1882 г.
